Икономии, съкращения и борба с нелегалните имигрантиРецептата на консервативните правителства в ЕС:

След рекордния резултат в президентските избори през май Жак Ширак разполага с безпрецедентно много власт. Привържениците му имат мнозинство в двете камари на парламента, така че новият премиер Рафарен може да управлява, без да разчита на политически партньори.

Още след първите 100 дни от управлението на Рафарен стана ясно, че се налагат сериозни корекции в бюджета за идната година. Престижното Световно изложение през 2004 г. бе отменено, повишиха се цените на градския траспорт, телефоните и бензина.

Само допреди три години на власт в 15-те страни членки на ЕС бяха предимно социалдемократи и социалисти. Те обещаваха край на безогледната алчност и социалния студ и бързо оживление на трудовите пазари. По официални данни безработните в ЕС през 1999 г. бяха над 15 милиона.

През март 2000 г. обаче се спука спекулативно надутият балон на Интернет компаниите, 11 септември 2001 г. предизвика крах на борсите - това се оказа пряко силите и икономическите възможности на левите управници.

В периоди на кризи на преден план излизат националистически лозунги. Вътрешната сигурност и имиграцията стават най-щекотливите теми. Чужденците се превръщат в омразни съперници за работното място. В Холандия и Австрия, Италия и Португалия десните популисти дори влизат в коалиционните правителства.

Седем страни от ЕС смениха след 2000 г. политическата си окраска. Последните цитадели на социалдемократите, които всъщност се придържат в голяма степен към принципите на неолиберализма, са Великобритания, Гърция, Финландия и Швеция. Благодарение на положителния икономически растеж премиерът Йоран Першон може да разчита на успех в изборите на 15 септември.

На 22 септември коалицията в Берлин е изправена пред сериозно изпитание. Ще настъпи ли краят на червено-зеленото управление? "Ако това стане, кръгът ще се затвори и Европа ще стане много по-различна, отколкото преди няколко години", прогнозира белгийският в. Стандаард. Навсякъде, където е предпочетен консервативният вариант, се прилагат най-строги икономии. Успоредно с тях се води строга имиграционна политика.

Така например френският кабинет се занима незабавно с темата, която в решаваща степен доведе до поражението на левицата. Въпреки бюджетните затруднения са предвидени допълнителни разходи за гарантиране на вътрешната сигурност над 9 милиарда евро. Увеличава се численият състав на полицията и жандарменията с разкриването на 13 500 места. През 2001 г. бяха регистрирани 177 010 непълнолетни престъпници. В бъдеще ще се арестуват и задържат дори 13-годишни, а на 10-годишните престъпници ще се налагат "възпитателни санкции".

Процедурата при кандидатите за бежански статут ще трае максимум един месец, при отказ на властите бежанците веднага ще се екстрадират, включително с чартърни самолети.

За да съживи икономиката, правителството намалява подоходния данък с 5 процента независимо от бюджетния дефицит в размер на 2,6 процента, така ще се намали данъчното бреме на хората с високи доходи. Минималната заплата от 1154 евро, която получават 2,7 милиона французи, ще се индексира съобразно инфлацията и нищо повече.

Холандският кабинет начело с християндемократа Ян Петер Балкененде положи клетва през юли и бързо запретна ръкави да внесе ред и дисциплина в държавата. Философът Ван Ден Бринк обосновава завоя надясно със статистическите данни, които сочат, че близо всети трети холандец отдавна настоява за по-малко имигранти и повече полицаи. Политологът Джошуа Ливестро сочи браковете между хомосексуалисти и законът за евтаназията като допълнителна причина за смяната на посоката.

Предвиждат се финансови стимули за частните работодатели. Орязват се помощите за безработни и моделите за предсрочно пенсиониране. За да получат бежански статут, кандидатите трябва сами да плащат езиковите курсове и другите образователни курсове.

Откритата борба срещу неефективността на работното място, страхът от чужденците и вноса на престъпност са най-горещите предизборни теми във всички западноевропейски страни. Благодарение на тези теми на власт дойде и дяснопопулистката коалиция в Италия.

Властите в Италия ще изискват от всеки чужденец пръстови отпечатъци. И тъй като проектът предизвика критиката на евреи и католици, либерали и комунисти, в бъдеще в паспортите на всички италианци ще има пръстов отпечатък. Нещо, което испанците отдавна практикуват.

Планират се или вече се прилагат нови разпоредби, които улесняват процедурата по уволняване, както и данъчни облекчения, орязване на пакетите от услуги на болничните каси. Данъчната амнистия има шансове да се превърне в експортен шлагер. Който върне в родината укрити в чужбина капитали, ще може срещу минимална сума да ги легализира, без да плаща върху тях данъци със задна дата.

Испанският премиер Хосе Мария Аснар, чиято консервативна партия управлява от 1996 г., а от две години дори има абсолютно мнозинство, също съживи местния трудов пазар чрез дерегулационни мерки. Данъчното бреме на фирмите бе намалено, процедурата по уволнение - опростена, неефективните държавни предприятия - приватизирани. Испания успя да разкрие най-много нови работни места спрямо останалите европейски страни.

Сега Аснар предизвика протестна вълна. В бъдеще студентите трябва да докажат, че са в бедствено материално положение, за да имат право на стипендия. Ако откажат три предложения за работа, безработните губят правото си на помощи.

Макар че по данни на браншовите организации на предприемачите Испания се нуждае годишно от 300 000 гастарбайтери, след 1999 г. законът за чужденците бе променян два пъти, през есента предстои да се въведат нови ограничения.

Нима социалдемокрацията в Европа мина в отстъпление, защото загуби реална представа за проблемите на избирателите? Защото наричаше демагог всеки, който изричаше на глас ширещите се страхове и тревоги на хората?
Равносметката на управлението на Волфганг Шусел една година преди края на мандата му може и да е спорна. Така и не се извърши обаче очакваният завой надясно, след като Партията на свободата на Йорг Хайдер влезе в коалиционния кабинет.

В Австрия се извършиха отлаганите дълго време реформи, само година след идването си на власт правителството успя да постигне нулев бюджетен дефицит. То съкрати най-многочисления дотогава в Европа административен апарат, бързо организира изплащането на обезщетения на жертвите на нацизма, прие закони за пенсионна реформа и детски надбавки за всички семейства.

В същото време австрийците се оплакват от рекордно високи данъци. Консолидирането на бюджета бе за сметка на вътрешното търсене. Студенти протестират срещу високите такси, годишната квота за имигранти, която и без това е малка, се намалява още повече.

Като че ли само Тони Блеър в Лондон знае как една лява партия може да държи в шах опозицията и да удържи властта. Той залага на приватизацията, макар това да вреди на историческите връзки между неговата партия и профсъюзите. Той подсилва полицията, оповестява все по-драконовски мерки срещу "фиктивните бежанци" и организира кампании срещу "социалните

измамници". Не се страхува да застане рамо до рамо с Берлускони и Аснар, за да насърчи по-нататъшното либерализиране на трудовия пазар, а с това и орязването на работническите права.

Победоносният поход на десницата може да се спре, каза Блеър, само ако цяла Европа се мобилизира и започне борба срещу нелегалната имиграция - за предпочитане с британски бойни кораби, които да прихващат скутерите с бежанци в Средиземно море, и със самолети на кралските ВВС, които масово да връщат преселниците в родината им.

По БТА, със съкращения