Илия Павлов: Ние сме "";гръбнакът"" на българската икономика*

Какво се случва в света днес? - задава си човек въпрос. Глобална трансформация, част от която е глобализацията - реалност, в която живеем. Противниците на този процес казват, че това ще доведе до по-голямо неравенство. Поддръжниците пък виждат в него форма на освобождаване на излишно ангажирана енергия и нейното по-рационално използване. Когато към това се добавят фактите: като разпадането на съветската империя, появата на Стария континент през XX в. на Европейския съюз - светът наистина вече изглежда друг.Този нов свят задава и новите правила.

Политиката вече не е толкова идеологизирана. Тя търси новата си одежда -икономизацията. Все по-малко са големите политици, вдъхновени от идеологически платформи. Все по-малко са хората, които биха подкрепили такива политици. За всички ни е разбираемо, че по-икономично би било да бъдат нахранени хората, отколкото да се финансират студени войни.

Повече от десет години се опитваме да осъществим някакъв преход. Преминахме през фазите на пълно отрицание, разцепление на обществото, разрушаване на постигнатото. Бягството от отговорност се превърна в основен принцип на изредилата се плеяда псевдолидери. Така стигнахме до уникалната днес политическа конфигурация. Учудващо е, че все още надеждите на хората не са окончателно попарени. Разбрахме, че демокрацията не е консенсус, а сблъсък на мнения, а понякога и на интереси. Но едва сега, опрели на дъното, прозираме, че демокрацията е цивилизован конфликт, а не войнстващ антагонизъм. Това може би вече го разбраха всички политически сили, които направиха своите безуспешни опити да управляват нашата държава. Но най-бързо и вярно като че ли го разбра българският бизнес.

Хората на капитала - едрия, средния и дребния, еволюираха най-бързо в своето мислене. Станаха предприемчиви, авангардни и в немалка степен предизвикателни.

Бедният човек не може да бъде гражданин - каза навремето знаменитият академик Андрей Сахаров. Положението, до което докарахме българските граждани, обаче е, че доскоро и най-бедните, и най-богатите бяха еднакво уязвими от диктата на властта. Това ни правеше не само слаби, но и озлобени един към друг. Трябваше да минат години, за да се осъзнае, че трябва да спрем дребнавите ежби и карамболи и да се обърнем към проблемите на хората.

Искаме ли национално осъзнат и отговорен български капитал? Необходим ли е той? Време ли е политиците, които сами определят своята краткосрочност, да престанат да се вживяват като бизнесмени? Ще се откажат ли да извличат дивиденти от най-положителното нещо в бизнеса - конкуренцията? Дали няма да открием заинтересовани от една нестабилна България среди, които преследват определена цел -всяко нещо в България да има по-ниска стойност? И т. н., и т. н... Всичките тези въпроси всъщност са дамоклевият меч, надвиснал над главите ни.

Изправени сме пред колективен избор. Българският капитал претендира да е равнопоставен участник във вземането на решението. В противен случай периодично на страниците на безхаберен български вестник ще се появява случаен и активно "подпомогнат" "евро-депутат* (някой си г-н Кьониг), който заплашително ще размахва пръст на българския премиер, ще му определя кои били лошите и кои добрите български компании. Или пък, не дай боже никому, някой български премиер да заплашва, че ще унищожи българска компания, която му обърквала личните сметки.

Днес като че ли нещата са малко по-ясни. Правителството е заложило няколко перспективи пред България и все още има време да ги изпълни със съдържание. Даденостите са налице. Елементарната справка във фирмените отделения, одиторските отчети, в работните и данъчните ведомости ще покаже, че необходимият "гръбнак" го има. Зад обединените в Българския бизнесклуб "Възраждане" личности стоят реални близо 2 млрд. лв. инвестиции на родна земя, 50 хиляди работещи българи, стотици милиони платени данъци и реално осъществима програма за близо още милиард лв. инвестиции в българската икономика. Тези бизнесмени партнират по света с почти всички значими компании. Равнопоставено са приети в Световния икономически форум.

Подписването на глобалния контракт на ООН от страна на българската "МG корпорация" по инициатива на генералния секретар г-н Кофи Анан е красноречиво доказателство за приобщаването ни към проблемите на световната икономика. "Гръбнакът" на българската икономика, местен и чуждестранен капитал изпълват със съдържание Стопанската камара, Търговско промишлената палата, Съюза на работодателите, обединението на чуждестранните инвеститори БИБА, Гражданския съюз за стопанска инициатива и редица още необходими браншови асоциации и сдружения. Те са от едната страна. От другата е държавата - с желанието или нежеланието за конструктивен диалог. Диалог, подчинен на принципа на Кант - действай така, че формулировката на действието ти да може да бъде принцип на всеобщо законодателство. За мен перспективата за България в тази ситуация е слепната:

o Все още имаме човешкия потенциал, който е и най-важният капитал. Расте младо поколение. Не е страшно, че част от него е в чужбина. Важното е да се създадат условия всички да работят за България. Интелектуалният потенциал на нацията сам по себе си е индустрия. Неговото неизползване е престъпление.

o България е много малка държава за крупен бизнес, но е много удобна за изграждащия се вече т. нар. мост между Изтока и Запада. Освен човешките ресурси нейното разположение е Божи дар. Това предопределя базирането на икономиката върху нейния натурален монопол - географските дадености.

oСлед като по една или друга причина загубихме големи пазари като Русия например, нашият път към Европа минава не само през тяхното възстановяване, но и през възможността да се реализираме на развиващите се пазари от югоизточната част на континента. Вече имаме зад гърба си успешни опити за менажиране на риска на тях. Фактът, че българският капитал инвестира в промишлени мощности зад граница, че купува крупни туристически обекти в най-атрактивните световни курорти е доказателство за това. Видно е, че българската икономика има резерви. Как да ги разкрием? Как да създадем култура на комуникациите? Как да изхвърлим безполезните препирни, за да повишим коефициента си на полезно действие? Кой да стори това?

o Как да преодолеем и преградата на растежа ни - корупцията? Как да се справим с нея? Отговорът трябва да се търси не в тези, които я консумират, а в нейния генезис. В липсата на институционализиран диалог между капитала и властта. Там, където му е мястото, а не по градинките, частните офиси или закътаните хотели. Законният диалог ще доведе най-малкото до нов морал в отношенията капитал и власт.

Ако диалогът между реалния бизнес и държавата е стрелочникът, то самият бизнес е влаковата композиция на икономиката. Едрият капитал е локомотивът. От неговата тяга зависи колко средни и малки предприятия могат да се включат в "движението". Без локомотив оставаме в глухите коловози на второстепенните европейски гари.

Няма нужда да повтарям азбучни истини. Също така безнадеждно е да чакаме някой да дойде с магическа пръчка. Всичко зависи най-напред от нас. Възраждането е дело, което предполага наличието на национална самоосъзнатост, дух, култура, ред и законност. След това чак идва необходимостта от пари и подкрепа. Носим ли всичко това в себе си? Отговорът е - да. В нас е!

*Публикуваме със съкращения статията на президента на Мултигруп Илия Павлов, отпечатана във вестник "24 часа",заглавието е на mediapool.bg