Интернет инфраструктурата в Русия е по-нестабилна от системите в Бангладеш и Румъния

Руската интернет инфраструктура е по-нестабилна от системите на Бангладеш и Румъния, пише "РБК". Експерти на руския вестник сочат за виновник властите в Русия.

През 2017 г. Русия е на 13-о място в света по устойчивост на националния сегмент от интернет срещу евентуални сривове. Данните са от анализ на компанията Qrator Labs, предоставяща защита от DDoS атаки.

Той показва доколко сегментите от интернет на различни страни (общо 244) са зависими от дейността на даден оператор и какъв дял от другите оператори в съответния регион ще изгубят връзка със света при срив в неговата система.

На първи позиции в рейтинга като страни с най-стабилна интернет инфраструктура са Германия, Хонконг и Швейцария. Следват Канада, Франция, Великобритания и Белгия. Стабилни са според авторите на доклада и системите на Украйна (8 място), САЩ (9 позиция), Бангладеш (10 място) и Румъния (11 позиция).

Миналата година Русия влезе в челната тройка и отстъпи по сигурност на интернет връзките само пред Великобритания и САЩ, припомня всекидневникът, цитиран от Би Би Си. Спадът в рейтинга на федерацията до голяма степен се дължи на промени в методите за изследване, но експерти цитират и данни, сочещи истинска уязвимост на руския интернет.

Руският сегмент от световната мрежа зависи най-силно от държавния оператор "Ростелеком". Евентуален срив в неговата система би довел до глобална недостъпност на близо 5,7 на сто от другите системи в руския сектор.

Висши служители в Русия са поели курс към централизация на мрежите под предлог, че се борят за информационна сигурност. Мнозина експерти вече неведнъж са определяли този курс като антинаучен и антидържавен, обяснява Михаил Якушев, вицепрезидент на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers - ICANN), която е регулатор на домейн имена за Източна Европа и Централна Азия.

Прекомерният контрол върху комуникационните мрежи в Русия кара "малките доставчици просто да приключват работа, щом не издържат натиска", и тенденцията към уедряване на пазара "съществено ще се засили", смята Александър Лямин, шефът на Qrator Labs.

Законодателните инициативи пораждат куп проблеми. Системата предвижда да се блокират сайтове, нарушили една или друга норма. Потребителите търсят начини да заобиколят блокадата, а те не са безопасни, отбелязва Ирина Левова, директор по стратегическите проекти в руския Институт за изследване на интернет.

Предстои да влязат в сила нови антитерористични норми в комуникациите - т. нар. закон "Яровая", задължил руските оператори да съхраняват трафика на своите клиенти. Този закон "може да отхвърли с години назад развитието на мрежите" в Русия, предупреждава експертът.

Основните мобилни оператори в Русия заявяват, че разходите на телекомите за съхранение на трафика ще достигнат 2,2 трилиона рубли. Затова "инвестиционните ресурси на операторите ще бъдат много ограничени", допълва Левова.

В руския интернет "не остана вече нито свобода, нито съвременност", гласи констатация на опозиционния "Новая газета".

Вестникът сочи за причина например "остаряването на масовите формати" в интернет, а и на самите потребители - появата на "нови дигитални племена (. . .) без никаква връзка с външния свят".

"Но главният удар по руския интернет бе нанесен естествено от държавата" - в други страни властите също отдавна следят събитията в глобалната мрежа, "но само в Русия изглежда е създадена толкова абсурдна, непрозрачна и принципно неизпълнима цензурна система", заявява "Новая газета".