Ирак, националната сигурност и българските интереси

От България е поискана подкрепа за военни действия срещу Ирак. По тази тема почти няма дебат, въпреки че отговорът на управляващите, какъвто и да е той, ще въздейства силно върху националната сигурност и ако тяхната позиция и действия не са на висота, могат да предизвикат вътрешна криза. Наистина сега няма парламентарен лидер, който да поведе протести срещу НАТО и да обяви управляващите за престъпници. Заплахите са по-далеч от България, идват от съсед на наш съсед.

Това не бива да успокоява.

I. Анализ

Конфликтът със Саддам е различен от този с Милошевич, но от политиците се очаква в тези разлики да виждат рисковете, а не предимствата. Сигурност има, когато управляващите знаят как ще неутрализират всеки, дори малко вероятен риск. Какви са различията и новите рискове?

1. Причината за въздушните операции на НАТО в бивша Югославия бе прогонването на близо 1 милион албанци от Косово. В Европа беше нарушена Хартата за човешките права. След падането на Милошевич това бе разбрано от българските граждани. Сега причината за сблъсъка не е обяснена и е непонятна за мнозинството от българските граждани. Създава или не създава Саддам оръжия за масово поразяване, ще ги използва ли, ако ги има, и срещу кого, насърчава ли тероризма и как - тези въпроси си задават малцина и още по-малко знаят отговорите. Не се разбира защо въобще се забъркваме в Ирак.

2. Етническото и религиозното насилие над албанците бе разпознато от българските граждани, макар и посредством проблема с бежанците в Македония. Мнозинството български граждани първоначално не разбираше защо тогавашното правителството не подкрепя "братята" сърби. Но нямаше заплаха за българското малцинство. Етническият и религиозният проблем бе на нашето мнозинство, защото то трябваше да подкрепи етнически чуждо, нехристиянско малцинство. Саддам, както Бен Ладен, твърди, че конфликтът е заради вярата и петрола. Призивите му, особено ако бъдат подети от ислямски духовници, могат да тласнат в опасна посока религиозните чувства на над 12 на сто от нашите сънародници, които са мюсюлмани. Това ще ги отчужди от собствена им родина и ще ги солидаризира с нейния противник. Фактор за днешната предпазливост на Франция и Германия са техните мюсюлмански малцинства. Политиците там се опасяват, че ако не успеят да решат посочения тук проблем, ще снабдят терористичните групи с нови човешки попълнения.

Такъв вътрешен риск има и в България,

където терористи са убивали невинни граждани.

3. От дадената подкрепа за въздушните операции на НАТО не произтичаше заплаха за контраудар срещу България. Ние не бяхме и не можехме да станем враг на СР Югославия. Досега като държава не сме били цел на терористите, независимо че трима българи вече загинаха при техни удари.

Сблъсъкът с Ирак е епизод от войната с тероризма. Както предупреди военното разузнаване, ако България подкрепи военни действия срещу Ирак, ще се превърне в мишена на терористите. Тази заплаха се усеща от българите.

4. Великосръбската идея оправдаваше Милошевич пред сърбите, но не създаваше никакъв риск за българите. Сега опасността идва от съвсем друго направление. Причината да бъдем поканени в НАТО след 11 септември 2001 г. е в това, че България е на геополитическата граница на разпространение на крайния ислямски фундаментализъм. Корените на днешния тероризъм са във фундаментализма.

Днешна България е наследила лошо минало на

страна, която е обучавала терористи и ги е въоръжавала

В представите на тези терористи ще станем освен врагове и предатели. Възползвайки се от демокрацията, външни фактори направиха много опити и изхарчиха значителни финансови средства да се разпали верски екстремизъм сред българските мюсюлмани и сред значителния брой приютени в страната ни лица от арабските страни.

5. Второто югоембарго нанесе много сериозни щети на българската икономика. Такъв икономическа риск крие и иракската криза. Прякото ни ангажиране на страната на Вашингтон, особено при запазващи се различия между западните сили, може да предизвика трайни отрицателни последици за икономическите ни отношения с ислямския свят. Загубите от това ще бъдат дълговременни и не могат да бъдат компенсирани. Впрочем, това е икономическата причина за резервираността на Франция и Германия, за които ислямските страни са много важен търговски партньор.

6. Косовската криза задаваше проста дилема - против или с Милошевич, и затова изборът беше лесен. Сега не е така. Заради позицията на Франция и Германия

България може да изпадне във външнополитическа безтегловност

при глобално несигурни международни отношения. Рискуваме да се окажем срещу Саддам, но не с НАТО, а с "динамично изграден съюз с променлива география".

Франция и Германия придават изключително значение на придържането на всички кандидатстващи за членство страни към общоевропейска външна и отбранителна политика. Затова българското решение за Ирак не бива да се противопоставя на тази обща политика. Рискуваме при погрешен геополитически избор или при правилен избор, но реализиран с погрешни тактически стъпки, да останем задълго извън Европейската общност.

7. Далеч не на последно място следва да се отчитат и защитават интересите на всеки български гражданин в арабските страни, така както бяха защитавани интересите на българите в СР Югославия.

Когато България дава отговор ще подкрепи ли военни действия срещу Ирак, трябва да е наясно как ще неутрализира всичките тези ново появяващи се рискове.

II. Сценарии

Управленските решения винаги се основават на предвиждания. Възможен е следният благоприятен изход на конфликта - отстраняване на Саддам от власт и разоръжаване на Ирак. Тогава има два сценария:

Първият сценарий е това да стане без война. Добре би било с действията си като непостоянен член на Съвета за сигурност, с контактите и влиянието си в арабските страни България да е съдействала активно за постигането на този най-желан успех. Тогава заради мирния изход ще получим най-малко негативи за дадената военна подкрепа. Прогнозата за този сценарий е малко вероятна.

Вторият сценарий е целта да се постигне с война. Ако от България е поискана военна подкрепа и тя не я е дала, ще загубим качествата си на съюзник и поканата си за членство в НАТО. Няма признаци този вариант да е вероятен.

Друг краен вариант е България да даде подкрепата си, но да не договори условията за нея. В този случай, освен че ставаме мишена в бъдещите епизоди на войната с тероризма, не постигаме икономическите си интереси. За този вариант, изглежда, се готвят управляващите.

Далновидното решение е предварително да договорим подкрепата си

за военните акции и да постигнем на тази цена своите цели в областта на националната сигурност, както и да реализираме икономическите си интереси. Досега не се виждат признаци на подготовка за този вариант.

В случай че България даде своята подкрепа, но целта не се постигне - Саддам остане на власт и Ирак не се разоръжи, - също има два сценария.

Третият сценарий е войната в Ирак да се превърне в продължителна трагедия и втора близкоизточна криза. България ще плати най-висока цена за оказаното съдействие. Прогнозата е малко вероятна заради военнополитическата слабост на Саддам, но вероятност съществува заради разпалването на антиамерикански настроения в ислямския свят.

Четвъртият сценарий е Саддам да оцелее след мирен изход от войната, както след "Пустинна буря". България отново ще е платила най-висока цена и ще понася в пълна степен всички щети за своята сигурност и икономическите си интереси. Това е вероятно да се случи, ако войната продължи дълго време и мирните движения я спрат.

От шестте варианта на сценариите само два са добри за България, но вероятностите да се случат са много малки.

Останалите четири варианта са или опасни, или просто лоши, като при това са много вероятни.

Ситуацията е много трудна

и до благоприятен изход може да се постигне само с целенасочена българска политика. Както се вижда, вариантите зависят в най-голяма степен от политическите решения. Действа правилото на всяка кризисна ситуация - действията на управляващите буквално предопределят бъдещето на държавата.

Иракската криза дава шансове, но ако се неутрализират рисковете.

Повтаря се ситуацията от Косово. Тогава точно от кризата България успя да извлече допълнителни гаранции за своята сигурност, постигна покана за преговори с ЕС и действаше като реален съюзник на НАТО. Това стана заслуга за поканата за членство в алианса. Тогавашните рискове бяха неутрализирани благодарение на правилна и решителна политика, която успя да преодолее дори враждебното обществено мнение - мнозинството от българите не разбираше целите на страната и не подкрепяше този избор. Предвидливо е да се очаква същото и решението за Ирак да се вземе в неблагоприятна обстановка.

III. Действия

Анализът и сценариите показват, че България не може да откаже подкрепа за военни операции, защото така въобще няма благоприятни варианти.

Остават две решения.

При едното България безрезервно подкрепя заради "нашия цивилизационен избор", а при другото - договаря подкрепата си.

При договарянето се стреми: 1) да получи максимални гаранции за своята сигурност до членството в НАТО и 2) да постигне своите икономически интереси.
Да припомним, че България договори подкрепата си за НАТО срещу Милошевич.

България ще поеме ненужни рискове и негативи, ако даде подкрепа за военни действия срещу Ирак, без да се съобрази с позицията на Европейската общност. Това се избягва, като се избере подходящ момент за обявяване на решението.

Поради вътрешнополитическата ситуация сега е лесно да се попадне в капана на безрезервната подкрепа. Това ще гарантира членството в НАТО, но ще създаде всички изброени по-горе рискове. Освен това може да ускори натрупването на елементи на вътрешнополитическа криза.

Най-трудното, но единственото добро решение е да се договори подкрепата, като се защитят националните интереси. Трудността идва от нуждата да се прояви твърдост, да се поискат преговори със съюзниците ни от антитерористичната коалиция и да се гарантират нашите интереси.

Когато НАТО поиска подкрепа за въздушните си операции в СР Югославия, България настоя и получи допълнителни гаранции за своята сигурност. Страната договори условията за своето съдействие, които бяха формулирани в разменени ноти с НАТО. Създадохме прецедент, но изпълнихме стриктно изискванията на своята конституция - точно тази договореност беше ратифицирана от Народното събрание.

Тогава поискахме и получихме подкрепата за Дунав мост-2. Едновременно с това на няколко пъти отказахме да приемем косовски албанци на своята територия, не се включихме напълно в югоембаргото и не дадохме въздушен коридор за десант на Русия в Прищина.

Сега сме в подобно положение както при Косовската криза

Макар да имаме покана, не сме членове на НАТО. Нямаме нужните ни гаранции за своята сигурност, а подкрепата, която ще дадем, със сигурност поражда нови, несъществуващи досега рискове за България. В случай на опасност трябва да се справяме сами. Заради националната сигурност управляващите трябва да поискат и договорят допълнителни гаранции срещу новите рискове.

В миналото Ирак е бил един от най-големите икономически партньори на България. Редно е нашите бъдещи съюзници да ни дадат гаранции, че ще получим своите кредити от Ирак чрез преки доставки на петрол. Ние сме един от най-големите официални кредитори на Ирак в света и имаме всички основания да поставим своите претенции. От наложените санкции вече 13 години търпим непризнати от Съвета за сигурност на ООН и от САЩ щети. Почти всички български правителства са искали да ни бъде признат статут за погасяване на кредитите, както на Турция и Йордания, но винаги са получавали отказ.
Икономическите ни интереси изискват да получим пълна подкрепа от бъдещите съюзници да възстановим позициите си в хидромелиоративното строителство и да участваме в следвоенното възстановяване на Ирак.

От управляващите и най-вече от премиера се очаква да защитят български интереси. Преди това негово задължение заедно с президента е да не допускат разгарянето на антиамерикански настроения. Те двамата в качеството си на национални лидери следва да обяснят със свои мотиви и по възможно най-достъпен начин причините за решението на страната. От тях се очаква да поемат лично отговорност за решението, а не да се крият зад Министерския съвет и Народното събрание.

Заедно с партньорите си от ДПС те трябва да убедят българските мюсюлмани, че конфликтът със Саддам не е религиозен. Време е ръководството на ДПС да осъзнае, че носи отговорност, че е длъжник на сигурността на страната, и да обяви кое е необходимото българско решение.

Президентът и управляващите следва да започнат дебат за последиците за България от кризата в Ирак, за да намалят страховете на българите и да препятстват нова вътрешна криза. Има политически риск - да се загуби политическо доверие, но решението трябва да се вземе.

По-важно от дебата е - без губене на време - да започне подготовка на държавните институции и специализираните органи за предотвратяване на и защита от евентуални ответни, наказателни терористични удари срещу нашата страна.

Без дебат и без подготовка обществото няма да е способно да приеме дори най-правилното решение, а държавата няма да е в състояние да го отстои.