Иракското изпитание за България

Странен феномен е българската народопсихология - дори и изправени пред избора на самоидентификация като герой или жертва, българите все още интуитивно се насочват към втората възможност.

Реакциите по повод гибелта на нашите войници в Кербала са още едно доказателство за минималистичната психика, имплицитно изразена от президента и главнокомандващ българската армия Георги Първанов, който в словото си на траурната церемония заяви: "Нашите момчета направиха немалко за Ирак".

На негово място всеки държавник на запад от България би казал, че те са направили "много" и би нарекъл загиналите войници "герои". Да вземем например американския посланик Джеймс Пардю, за когото е съвсем естествено войниците да са "смели мъже" и "български герои". За него тези българи не са жертва на войната, а те са извършили саможертва в името на една достойна кауза.

За някои български интелектуалци като проф. Марко Семов, обаче, това е "чужда", а не национална кауза, а нашите военни са отишли на "кървав гурбет". За някои журналисти пък гибелта на войниците ще бъде повод политиците ни да се "тупат в гърдите" пред международната общност.

Подобни мнения са не само второразредна демагогия или пропаганда, те са неизживяната одомашнена перестроечна идеология на балканския индивид, който не може да се преживее нито като гражданин на света, нито като гражданин на собствената си страна.

Нали България сама определи като национална кауза европейската и северноатлантическата интеграция на страната, а демокрацията като висша ценност? Отстояването на националния интерес изисква да се бориш за него, гласът ти да бъде чут, да защитиш принципи и ценности, а не да изразяваш солидарност на думи, а когато се стигне до дела, да биеш отбой.

Тероризмът няма националност, той е общ враг. И битката с тероризма е битка за оцеляването на демокрацията и съвременната цивилизация.

Когато се случиха трагичните атентатите в Истанбул, всички питаха гарантирана ли е сигурността на страната ни, но отговорът на този въпрос може да бъде само един - защитени няма и не може да има.

От друга страна, като ще дефинираме опазването на живота на българите като национална кауза, защо никой не потърси сметка за множеството жертви по пътищата на България, след като падна първия сняг. Защото тези хора вече са жертва на нечия несвършена работа.

Да наречеш обаче професионален войник, отишъл доброволно на война, "жертва на американския интерес", е неуважение и липса на ценности. Не би трябвало достойният избор на една личност и на цяла една нация чрез решението на нейните върховни институции, да бъде маргинализиран до степен, в която границите на свободната воля стигат само до финансовата изгода. Защото ще излезе, че България възпитава хора, които за сто долара на ден ще обслужат всеки чужд интерес и ако се наложи, ще умрат.

Загубата на петимата ни военнослужещи в Ирак е най-голямото изпитание, пред което се изправяме като българи в нелеката битка за превръщането ни от популация в общество на свободни граждани.

Досега всички световни новини за загубите, които са претърпели САЩ, Италия, Испания или Полша, може би се приемаха у нас просто като статистика. Досега винаги сме мерили живота си с минималистичните мерки и теглилки на собственото оцеляване. Затова мащабът и характерът на иракското изпитание е първото дълбоко преживяно кръщение на нацията в новата ѝ битност - като неразделна част от усилията за спасяване на ценностите на цивилизования свят, към които и ние принадлежим.

А в това, че някои политиците ще се тупат в гърдите няма нищо лошо, лошо ще бъде, ако българският народ не успее да се почувства нито горд, нито съпричастен към никаква кауза.

Обнадеждаващото в случая е, че нашите военни в Ирак са посланици на страната пред света и техните действия имат много по-голяма сила от думите и на външния министър, и на президента, и на министър-председателя. Защото похвалите, които получаваме отвън, не са персонално признание за който и да е от политиците ни, а са за българските войници, които участват в международните мисии в Босна, в Косово, в Афганистан и в Ирак.