Ирландският модел: Колко ниски трябва да станат данъците?

В момент, когато британското правителство намеква, че може да понижи данъците за чуждестранни компании след Брекзита, Пол Мос от Би Би Си проверява как работи модела с ниски корпоративни данъци в Ирландия.

 

Има нещо като култ към офиса на Facebook в Дъблин.

 

Всички се усмихват, всички изглеждат наистина очаровани да работят за една от най-големите технологични фирми в света.

 

Персоналът има на разположение всякакви игри - от шахмат до тенис на маса.

 

Това, което грабва най-много окото, обаче са постерите, призоваващи служителите да подобрят своята работа с лозунги от типа "Действай и бъди смел" или дори "Движи се бързо и разрушавай".

 

Устоях на изкушението да съборя една от вазите на рецепцията или може би да изхвърля един пожарогасител през прозореца.

 

Вместо това действах по план и интервюирах човека, който ръководи офиса, защо Facebook е избрала Ирландия за своя международна централа.

 

Искам да го попитам и за значението на нещо конкретно, което привлича бизнеса: фактът, че компаниите не трябва да плащат в Ирландия кой знае какви данъци.

 

"До голяма степен сме тук заради това", признава Гарет Ламб.

 

Той е облечен небрежно, както бихте могли да очаквате от шефа на голяма технологична компания - с джинси и пуловер с шпиц деколте, без каквито и да било костюм и вратовръзка на хоризонта.

 

"Корпоративният данък от 12,5 %, който е по-нисък в сравнение с много други юрисдикции (...) го имаме от дълго време. Този вид сигурност тук е много полезна", казва Ламб.

 

"Второстепенни предимства"

 

Ламб изпитва затруднения в опита си да подчертае, че ниските данъци съвсем не са единствената привлекателна черта на Ирландия.

 

Това е англоговоряща страна с високообразована работна ръка и ниски цени.

 

И Ламб иска да разбера колко голям принос за Ирландия има Facebook, като изключим данъците, 1600-те работни места и богатството, което те на свой ред създават. "Ресторанти, наеми, киносалони (...) тези мултинационални компании в Ирландия всъщност генерират адски много икономическа активност."

 

При все това обаче повечето от същите тези многонационални корпорации удивително не желаят за разговарят с мен за своето присъствие в Ирландия.

 

Да накарате компаниите да говорят обикновено не е чак такъв проблем. Когато обаче им казах, че искам да спомена темата за данъците, различни организации, които представляват бизнес средите тук, заявиха, че може да се окаже невъзможно да намеря фирми, които да бъдат интервюирани.

 

Във всеки случай Facebook единствена се съгласи да говори.

 

Обясниха ми, че част от проблема е в деликатната тема за укриване на данъци.

 

Компании биват обвинявани, че декларират своите печалби в Ирландия, където данъците са ниски, въпреки че техните реални операции са базирани в други страни.

 

Икономистът Том Хийли обаче смята, че е възможно да има друга причина, поради която корпоративните шефове са започнали наскоро да се плашат, когато стане въпрос за данъците в Ирландия.

 

"Купонът свърши", обясни лаконично той.

 

Аргументът на Хийли, директор на клонящия наляво Nevin Institute for Economic Research, е прост: Ирландия е имала конкурентно предимство, когато е била единствената развита страна с толкова нисък корпоративен данък, което ѝ е позволило да привлече компании от други държави.

 

Сега обаче много от същите тези страни са решили да играят същата игра.

 

"Редица източноевропейски държави, една или две от балтийските републики, поеха по пътя на агресивното намаляване на данъци. И Ирландия е достигнала точката, в която е невъзможно за една развита страна като нея да се конкурира с подобен род политика", обяснява Хийли.

 

При това държавите от Източна Европа далеч не са единствените, впуснали се в тази надпревара за понижаване на данъчното облагане.

 

Великобритания, при сегашното консервативно правителство, вече намали корпоративния данък от 28 на 20 % и предвижда да го ореже още повече - до 17 % до 2020 година.

 

Нещо повече, премиерът Тереза Мей и министърът на финансите Филип Хамънд правят дебели намеци, че са възможни допълнителни съкращения.

 

В действителност това е косвена заплаха към останалите страни от Европейския съюз, че ако не предложат на Великобритания изгодно търговско споразумение за периода след Брекзита, то тя може да прибегне до понижаване на корпоративните данъци, за да привлече компании от ЕС, превръщайки се в, според израза на един коментатор, "Сингапур на Темза".

 

"Не правете това", призовава Том Хийли с увереност, която влиза в разрез с неговия иначе предпазлив маниер на говорене.

 

Той се опасява, че Великобритания ще се включи в международната надпревара за понижаване на корпоративните данъци до дъното. В крайна сметка страните ще искат толкова малко от бизнеса, че няма повече да са в състояние да финансират обществените услуги.

 

"Данъците са фактор, но най-добрият начин за привличане на инвестиции", коментира Хийли, "е да бъдат развивани инфраструктурата, професионалната квалификация и иновациите".

 

Британското министерство на финансите настоява, че неговият подход на намаляване на данъците досега работи, като насърчава инвестициите и предприемчивостта и по този начин създава работни места.

На въпрос, зададем му неотдавна, Хамънд заяви: "Защитаваме жизнения стандарт и работните места на нашите граждани, именно като сме конкурентни в глобален мащаб".

 

В смразяващия студ на една ветровита вечер привеждам тези аргументи на общински съветник в Дъблин, докато вървим през квартала в Кулок, който той представлява - едно от по-бедните северни предградия на ирландската столица.

Майкъл О'Брайън посочва местна болница, която според него страда от недостиг на легла и персонал.

 

И ми разказва за жилищните проблеми, с които трябва да се справя, за временно настанените семейства и за хората, които нямат покрив над главата.

 

О'Брайън отказва да се съгласи със схващането, че по-ниските корпоративни данъци изцяло са от полза за икономиката.

 

"Ако мултинационалните и ирландските компании трябва да плащат повече данъци, това ще донесе милиарди евро допълнителни приходи, които може да бъдат изразходвани за справяне с жилищната криза и с тази в здравеопазването", твърди той.

 

"Непоносимо е да слушате как Facebook и сие възхваляват този нисък данъчен режим. Аз мисля, че хората виждат в това фундаментален въпрос за данъчната справедливост".

 

След това съветник О'Брайън си тръгва, за да се заеме с още няколко проблема на своите избиратели.

 

А аз използвам моя смартфон, за да си поръчам такси, да проверя своя имейл и да видя какво постват приятелите ми във Facebook, и скоро оставям Кулок далеч зад гърба си.

 

 

По БТА.