Истинската ос на злото или 45-те диктатори, които трябва да бъдат свалени

Да бъдат отстранени от власт до 2025 г. последните 45 диктатори, които все още заемат ръководни постове в различни страни по света, и то без да се прибягва до военни операции. На пръв поглед това може да изглежда като утопично пожелание или анекдот, но според бившия американски посланик в Берлин Марк Палмър, близък сътрудник на бившия президент на САЩ Роналд Рейгън и бившия държавен секретар Хенри Кисинджър, това е изпълнима програма. Това става ясно от книгата му "Да разчупим истинската ос на злото", публикувана в Ню Йорк.

Оста на злото, описана от Палмър, е много по-широка от посочената от сегашния американски президент Джордж Буш през януари 2002 г., в която бяха включени само три страни, замесени по някакъв начин с международния тероризъм. Става дума за Ирак по времето на Саддам Хюсеин, Иран и Северна Корея.

В новата ос на злото се включват 6 различни вида деспотизъм - диктатури - монархии (Саудитска Арабия, Бутан и Свазиленд), авторитарни режими (Беларус, Еритрея и Либия), военните диктатури (Пакистан, Мианма), комунистически диктатури (Китай, Северна Корея, Лаос, Куба), теокрации (Иран) и диктатури, поддържани от еднопартийни режими (Египет, Руанда, Хаити).

За свалянето на тези режими Палмър предлага да се следва пътя на създаване на единна Общност на демокрациите, т. е. нова международна организация, която да обединява, от една страна натовските държави, а от друга - 110-те държави, които се срещнаха във Варшава през 2000 г. и в Сеул през 2002 г. и подписаха програма за запазване на политическата свобода на техните територии и разпространяването ѝ към останалия свят.

Обединявайки усилията си в общ блок, 110-те демократични държави на планетата могат да повлияят на ООН в която членуват 189 държави) и да застанат начело на международната общност, тъй като в тях се съсредоточават по-голямата част от икономическите и военни ресурси.

На тази основа Палмър предлага създаването на Коалиция на добра воля, която да се превърне в съюз за глобална сигурност, поставяща си за цел свалянето на последните диктатори.

Използването на военна сила обаче тук се предлага като крайно средство. Моделите, на които се позовава бившият посланик са свалянето на Фердинанд Маркос във Филипините и на Слободан Милошевич в Сърбия или победата на Ганди срещу англичаните в Индия.

При всички тези случаи бунтът на населението беше онова, което накара диктаторите да отстъпят властта и да избягат. За да може да се осъществи тази цел, Общността на демокрациите трябва да си даде ясна сметка за задачата, която ѝ предстои да изпълни и да действа в унисон, оказвайки натиск върху последните останали 45 диктатори.

От правна гледна точка, все още действащите диктатури трябва да се обявят в специален акт за престъпление против човечеството, като се признае международната легитимност на вътрешните опозиционни движения. В икономически план ще бъдат необходими санкции срещу лидерите и срещу населението, програми за подпомагане на държавите, избрали да се откажат от диктатурата, инвестиции за подпомагане на медиите - радио и телевизия - и за подкрепа на опозицията. Още по-голяма новина обаче би било създаването на Център за преход от диктатура към демокрация, който под егидата на ООН и на Общността на демокрациите, да направлява пътя на реформите в страните, които искат да премахнат диктатурата. При наличието на евентуална съпротива, силата ще бъде последно средство, като за предпочитане е да се използват несиловите средства за въздействие, подкрепяйки желанието за реформи и свобода на местното население.

Палмър е убеден, че диктатурите на 21 век не са в състояние да издържат на продължителни икономически, политически и юридически санкции, както и на медийния натиск от страна на международната общност. Единственото слабо място на този план според Палмър е в опасността лидерите на свободния свят да решат се въздържат от действия поради страх, че ще засегнат чужди култури. Не трябва да се допуска диктаторите да се крият зад какъвто и да било режим или култура, отбелязва Палмър, човекът, който в средата на 80-те години пишеше речите на тогавашния президент Рейгън.

Книгата е сериозен материал за размисъл, тъй като съдържа конкретни отговори, дни след призива на генералния секретар на ООН Кофи Анан към всички държави-членки на организацията до една година да внесат предложения и инициативи за това как да се приведе борбата с тероризма в съответствие с принципите на международното право.

*По БТА