Иван Костов: Управлението е слабо, СДС не предлага алтернатива

1. Престъпността се чувства добре при слабо управление и слаба опозиция

Г-н Костов, искам да започнем първо, с един въпрос, който да ми покаже как гледате днес на страната, на света наоколо. Затова ще ви попитам, че затова, че никой не говори за предсрочни избори сега, ама наистина никой, според мен, означава ли, че България е стабилна страна?

Никой не говори, защото не е сигурен, че ще ги спечели, а не означава, че сме стабилна страна най-вече защото местните избори показаха, че управляващите нямат подкрепата на управляваните. Националното движение Симеон Втори успя да спечели само 9 на сто от гласовете в сравнение с 2001 г., когато спечели парламентарните избори. Което означава, че имаме едно правителство и едно мнозинство, което няма да има сили и воля да завърши така необходимите промени в съдебната власт, в здравеопазването, в образованието, в пенсионното осигуряване, в субсидиите, в приватизацията, които са много нужни на страната, и по този начин едва ли ще има и бързо покачване на живота. Но все пак това е по-мекото нещо. Другото е, че едно обезкуражено на изборите управление още по-малко може да генерира, да създава мотивация на хората, да ги насочва по правилни линии на действие, каквото е политиката, да ги кара да преследват високи цели и да постигат високи цели, просто защото се вижда, че никой не ги следва.

Това, което казахте, че никой не иска предсрочни избори, е другата страна на несигурността в страната, защото това означава, че опозицията не е силна, за да опонира на това слабо управление. Значи имаме слабо и без доверие управление, и от другата страна слаба и неопонираща опозиция. В такава среда най-добре се чувства организираната престъпност. Тя, както по Берово време, си води войни помежду си и най-вече се стреми да покаже, да демонстрира, че политическите партии не са способни да оздравят институциите на страната, да ги направят силни. И поради това политическата система се намира в разпад. Това не е сигурност и не е стабилност.

Аз ще ви попитам, г-н Костов, за престъпността, защото имаше един упрек от министър Петканов лично към вас и вашето правителство. Казахте - правителството не получи доверие... но в същата ситуация бяхте и вие, когато не спечелихте много кметски места, докато бяхте министър-председател, въпреки усилията.

Почти половината. Но за Петканов искам да кажа следното. Той наистина каза, че. . .

Че всъщност организираната престъпност е създадена по времето на вашето правителство. Това беше по време на дискусията в парламента.

Очевидно не е осведомен, че през лятото на 1992 г., т.е. преди 11 години, Филип Димитров за първи път предупреди, че в България започва да се формира мафия. Тогава всички бяха много учудени. Само че следващата година, по времето на Беровото правителство и на първото югоембарго мафията, организираната престъпност, започна да трупа черни и сиви пари, да става все по-силна. Двете югоембарга позволиха да се натрупат още повече такива средства и за първи път да се укрепи една организирана престъпна мрежа в страната.

Разликата между това правителство и предишното се състои в следното. За предишното правителство организираната престъпност беше признат феномен и посочена като основен враг на държавата. Ние се борехме срещу нея, макар тя да не е цялата организирана престъпност и да представлява една малка част от пространството на престъпността. Тя е. . .

Казват, че имало и брак по сметка обаче.

Тя е малка част, нека да кажа защо я избрахме за основен противник и враг номер едно. Защото от нея зависят всички други форми на престъпност. Тя е нещо като главата на престъпността. И ние водехме борба срещу тази престъпност, борба, която в момента не се води. Самият министър Петканов трябва да каже в стратегията на противодействието на сегашното правителство на престъпността кой е основният противник? Защото се остава с впечатление, че основният противник е уличната и битовата престъпност и едва ли не опозиционните лидери и магистратите, собствените колеги и журналистите, които той подслушваше и беше порицан за това от Комисията по сигурността в Народното събрание.

Много важно значене има, първо, кого правителството посочва за основен противник, защото това респектира престъпността. Ако никой не чувства себе си мишена на държавата, ако организираната престъпност не се чувства мишена, тя се разпасва, тя започва да разчиства сметките помежду си, започва да безчинства, поставя се над закона и демонстрира слабостта на институциите. Това нещо трябва ясно да се каже.

Другото е. . . аз не знам дали са основателни тези твърдения, че организирана престъпност е помогнала на сегашното правителство да дойде на власт, но за всички е очевидна слабостта на правителството или неможенето да се справи, или неспособността да се справи и нежеланието да се справи с престъпността. Сега положението е много по-тежко и е сравнимо с положението от времето на Беров, и това е очевидно за хората.

Но това не означава ли, от друга страна, че вашето правителство, макар и да беше организираната престъпност като враг номер едно, не е успяло да се справи, щом тя е толкова жизнена, щом веднага е в състояние да се покаже и да се превърне в проблем, огромен на обществото?

Това е голям проблем във всички страни в Източна Европа, труден проблем за решаване. Както и корупцията, така и организираната престъпност е труден проблем за решаване особено от неукрепнали демокрации.

2. Правителството се провали в енергетиката и в земеделската политика