Избирателната система нарушава международни актове

Допреди два месеца България имаше една от най-добрите избирателни системи, но сега съм свидетел на неща, които никога не съм вярвал, че ще видя на избори у нас. Думите са на Николай Вълчанов, който следи отблизо изборните практики у нас от близо 20 години. Той е бил член на ЦИК, началник на служба ГРАО, наблюдавал е изборите в над 35 страни като член на мисиите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на Европейския съюз. Наблюденията си Вълчанов обобщи в лекция на тема "Избори 2009: Може ли България да се справи с международните стандарти?", изнесена в четвъртък по покана на Българска асоциация за външна политика.

Сегашната изборна система, която беше буквално наложена от част от мнозинството, без да има консенсус за нещо толкова важно, противоречи на редица международни нормативни актове и не предлага работеща процедура за обжалване на изборните резултати при доказателства за нередности. Това от своя страна нарушава критериите за членство в Европейския съюз, което може да навлече сериозни неприятности на България, казва Вълчанов.

Българското изборно законодателство не дава гаранции за тайната на вота, което е задължение на станата ни по силата на Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) на ООН, ратифициран от българското правителство през 1976 г.

Тайната на гласа е гарантирана едва ли не само в изборната кабина, а за останалото време излиза, че може да се оказва натиск, за да се разкрият изборните намерения или за направения вече избор. За пример може да послужи звъненето по телефона на граждани, за да ги разпитват за кого ще гласуват, посочи експертът.

За различната тежест на гласа

Според чл. 25 от МПГПП, гласът на всеки гласоподавател трябва да е равен на гласа на всеки друг, но излиза, че у нас не е така, смята Николай Вълчанов.

"Уникалната" смесена система у нас, каквато, според него, няма в никоя друга демократична държава, предписва избор на 209 народни представители от пропорционалната листа и на 31 мажоритарни.

Получава се така, че вотът на един гласоподавател има различна тежест при избора на пропорционален и на мажоритарен кандидат и различна тежест в отделните избирателни райони. Например, броят гласове, които трябва да събере един мажоритарен кандидат във Видин, ще стигнат да се вкарат трима депутати от пропорционалната листа. Във Варна пък гласовете, необходими на един мажоритарен кандидат стигат за 12 депутати от пропорционалната листа. Ако съпоставим мажоритарният вот във Видин и във Варна, излиза, че на кандидата от Видин му трябват 4 пъти по-малко гласове, отколкото на кандидата във Варна. С други думи гласът на един варненски гласоподавател тежи 4 пъти по-малко от гласа на видинския гражданин. Това е грубо нарушение на международното право, което, според българската конституция, има предимство пред националното.

Лишаването от мажоритарен вот зад граница

Друга недомислица е фактът, че българите в чужбина нямат право да гласуват за мажоритарни кандидати. Другата е, че ако, например единият от Братя Галеви получи депутатско място в парламента и впоследствие стане министър на финансите, той няма как да бъде заместен, защото е избран мажоритарно, даде малко абсурден пример експертът.

Политическата отговорност за тези неразбории е на президента, заяви той и напомни, че от две години държавният глава развива идеята за 31 мажоритарно избираеми райони.

Не разбрах кой съветва президента да лансира тази система, но много бих искал да видя този човек и да го попитам в коя друга европейска страна е така, възкликна Вълчанов.

Защо не бе прието 120 мажоритарно и 120 пропорционално избрани депутати?

Няма нищо лошо в смесената избирателна система, но за да няма такива проблеми, каквито има в момента, броят на мажоритарните кандидати трябва да е 120, колкото и пропорционално избираемите, каза Вълчанов. Определянето на 120-те района обаче е работа за няколко години, а не за няколко месеца, допълни той.

Проблеми при оспорване на изборните резултати

Според действащото законодателство пред Конституционния съд може да се оспорва законността на изборите в двуседмичен срок след публикуването на изборните резултати от Централната избирателна комисия (ЦИК).

Конституционният съд обаче може да се сезира само от определени лица – една пета от народните представители, от президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

В периода след публикуването на изборните резултати парламентът е разпуснат, президентът може да откаже да сезира съда по молба на партия, която "не му е симпатична", а съдиите няма да се намесят, защото не са политически ангажирани, обясни Вълчанов.

Освен това Законът за избор на народни представители не предвижда обжалване на решението на ЦИК, а само на законността на изборите. Излиза, че у нас има административно решение, което не подлежи на съдебен контрол, което също противоречи на международни нормативни документи, обясни Вълчанов.

Имаме ли независима изборна администрация?

Вълчанов изрази загриженост от състоянието на ЦИК, като изтъкна, че за първи път на тези избори има усещането, че "ЦИК работи на моменти под политическия контрол на управляващите".

Дългогодишният наблюдател на ОССЕ посочи, че сега всички говорители на комисията са свързани с управляващото мнозинство, а двама от тях са от БСП. "По мое време практиката беше един говорител да е от мнозинството, а друг от опозицията, сега, изглежда, че БСП прави изборите, не държавата", коментира Вълчанов.

Той отбеляза, че фирмата, избрана да обработва изборните резултати - "Информационно обслужване" АД, е също свързана с управляващите, тъй като един от членовете на ръководството ѝ е съветник на премиерът Сергей Станишев.

Независимостта на изборната администрация отново е задължение на страната ни по силата на международното право.