Кабинетът готви мерки срещу изтичането на информация

В началото на следващата година правителството ще е готово с мерки за по-сигурна защита на класифицираната информация, каза в предпоследния работен ден на 2002-а военният министър Николай Свинаров.

След днешното заседание на Междуведомствения комитет за интегриране в НАТО, Свинаров отрече да са получавани сигнали от страна на Алианса за скандала с подслушването на ген.Атанасов, както и че скандалът може да се отрази негативно на интеграцията ни в Пакта. Според копия от документите, публикувани в медиите, бившият шеф на НСС е бил разработван заради съмнения в шпионаж за САЩ и Великобритания. "За нито една от службите не мога да говоря за реален скандал, нито за възможности и условия за скандал - дали, защото нашите партньори използват коледните празници за почивка или не, но не са известни подобни скандали", каза днес Свинаров.

В същото време той посочи, че управляващите са оценили неприятния факт на изтичането на информация и то не само по линия на службите, но по линия и на други ведомства. По думите на министъра на отбраната, правителството не било склонно да създава проблеми, а да ги решава. "Очевидно се налага укрепване на механизма за защита на класифицираната информация и това може да стане при точното изпълнение на закона и правилника за неговото приложение. Надяваме се, че ще реализираме това още в началото на следващата година", заяви той. Законът за защита на класифицираната информация бе приет през май т.г., а правилникът за приложението му чак половин година след това.

Герджиков подкрепи идеята на Севлиевски за парламентарна комисия за СРС-та

Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков подкрепи идеята да се създаде парламентарна анкетна комисия, която да разследва използването на спецсредства през последните 12 години, включително и случаят "Гном". Пред журналисти парламентарният шеф коментира лансираното от Севлиевски предложение с думите, че не го познава, но принципно го подкрепя. Това стана на коледния бал за деца - сираци в София ленд, организиран от ръководството на Народното събрание.

В същото време Герджиков окачестви случая "Гном" като политическа атака срещу НДСВ. По същия начин реагира още в самото начало на скандала и председателят на парламентарната вътрешна комисия Владимир Дончев.

Според председателят на парламента, при подслушването на бившия контраразузнавач №1 ген. Атанасов, при което са записани и политици, магистрати и журналисти, специалните разузнавателни средства били използвани съобразно законите. "И всякакво раздухване е политическа истерия", добави днес Герджиков. Вчера Върховната касационна прокуратура обяви, че МВР не е нарушило закона при използването на СРС по случая "Гном". Проверката на прокуратурата, която се самосезира, трая няколко дни, точно по времето на Коледните празници.

В събота лидерът на ДПС Ахмед Доган заяви, че по-важният въпрос е не кого и защо подслушва това правителство, а да се "поровим малко в дейността на бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов". Ден по-късно НДСВ депутатът Мирослав Севлиевски лансира идеята за създаване на анкетна комисия към Народното събрание, която заедно с екипа на МВР да прегледа всички случаи за подслушване, станали известни в публичното пространство през последните 10 години и да види дали тези оплаквания са имали някакво основание. И Севлиевски постави акцент върху работата на ген. Атанасов и заяви, че анкетната комисия първо трябвало да се заеме с него. "Ген. Атанасов беше човекът, към който аз лично имах много оплаквания по време на предизборната кампания преди година и половина, че тогавашни активисти на НДСВ са били подслушвани. От различни служители на МВР бях чувал, че се правят психологически портрети на всички лидери на тогавашната опозиция или НДСВ - нека да видим дали това е така", заяви вчера в интервю за БНР Севлиевски.

Той обясни представата си за сформирането на анкетната комисия по следния начин: "тематична коалиция от депутати от различни парламентарни сили, близки по възраст и поведение". Идеята му била различните парламентарни сили да са представени на квотен принцип в комисията - примерно по двама народни представители от НДСВ, ДПС, левицата и ОДС. Предложението ще бъде внесено в парламентарното деловодство с подписите на 24-ма депутати от различните партии в НС. Кога ще стане това обаче все още не е ясно. НДСВ депутатът обясни, че може би трябва първо да се изчакат резултатите от проверката по случаите "Гном", Пламен Симов и Живко Георгиев на работната група към вътрешната комисия. Срокът за изготвянето на доклада е 25 януари.

Севлиевски обясни, че е водил неофициални разговори с представители на всички парламентарни сили и идеята му принципно се приемала. От ОДС той е разговарял с Иво Цанев и Димитър Абаджиев. Щял да говори и с депутатът от левицата Бойко Рашков. В интервю за БНР вчера Абаджиев обясни, че принципно подкрепя идеята за създаване на подобна тематична коалиция и я окачестви като положителна. В рамките на тези коалиции може да има взаимодействие, макар и с идейни политически различия, отбеляза депутатът.

Комисията за проверяване на подслушванията от последните 13 години не трябва да бъде на партийна основа, затова идеята на Мирослав Севлиевски за формиране на комисия от депутати със сходно поведение е добра, коментира още Абаджиев. ОДС не се притеснява да се проучи целия период, категоричен бе той и добави, че трябва веднъж завинаги да се приключи с подобна практика.

Герджиков поиска промяна в законите за спецслужбите

"По този начин работата на Националната служба "Сигурност не може да продължава. Нужна е нова законова уредба за специалните служби и смятам, че това ще стане през 2003", заяви днес парламентарният шеф Огнян Герджиков. В отговор на журналистически въпрос за закриването на направленията "Вътрешна сигурност" и "Икономическа сигурност" в НСС, той коментира, че реорганизацията на службата трябва да се реши от експерти.

Вчера във Видин председателят на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов заяви по повод преструктурирането на НСС ,че специалните служби на МВР трябва да имат строго определени функции, които да са законово регламентирани. Въпреки че в момента дейността и на НСС, и на НСБОП е регламентирана в закона за МВР, Панайотов каза: "Ясно, със закон трябва да се регламентира дейността на специалните служби в МВР, съобразно новите реалности и поканата за членство на България в НАТО". Той уточни, че законодателно трябва да се разграничат функциите на всяка една специализирана служба така, че те да не дублират дейността и функциите си. В този аспект е необходимо тяхната реорганизация, за която говори наскоро главният секретар на МВР Бойко Борисов, посочи още Панайотов.

Именно с мотива, че трябва да се преустанови дублирането на функциите при различните спецслужби, преди повече от два месеца шефовете на вътрешната и външната комисия в парламента - Владимир Дончев и Станимир Илчев заявиха, че след срещата на върха в Прага ще започне изготвянето на закон за националната сигурност. Очакваше се с него да бъде създадена обща координираща шапка за спецслужбите. До този момент обаче не е даден ход за създаването на закона. На 21 ноември, на пресконференция пред журналисти държавният глава Георги Първанов обясни, че не са нужни драстични промени в законодателството. По думите му от законова уредба се нуждаели само НСО и НРС.