Където Газпром се активизира, влиянието на Москва нараства

Може би са само съвпадения. Но факт е, че Газпром, колосалният руски монополист в добива и продажбата на природен газ, е по-активен отвсякога в Централна и Източна Европа. И където действа по-очебийно, автоматично и пропорционално нараства влиянието на Москва.

Да вземем например Молдова, първата бивша съветска република, в която комунистите се връщат на власт, след като спечелиха мнозинството от местата в парламента на изборите на 25 февруари.

Първият секретар на Партията на комунистите на Молдова Владимир Воронин веднага обяви, че иска да въведе руския като втори официален език и предложи да се ускори срокът за присъединяване към Съюза между Русия и Беларус.
При една парламентарна система като молдовската малко над 50% от гласовете бяха достатъчни, за да се осигурят 71 от 100 места в парламента и правото да се състави правителство и да се избере президент на републиката.
Но наистина ли резултатите от изборите щяха да бъдат същите, ако в навечерието на отварянето на урните Газпром не бе дал да се разбере, че има намерение да отреже доставките на газ от 1 март, ако Молдова не пристъпи към изплащане на дълга си?

Вторият случай е може би не толкова известен, но не по-малко съществен. Литва, както се знае, настоява да влезе в НАТО, а Русия, която се страхува да се озове пред Атлантическия съюз до границите си, реши да ускори подписването на договора за взаимно признаване между Вилнюс и Москва, залежал по шкафовете от години. Това е нещо като признание, че ако не може да се попречи на разширяването на НАТО към балтийските републики, то по-добре е те да бъдат колкото е възможно по-дружески настроени към Москва. И ако не дружески, то поне зависими, що се отнася до енергията.
Газпром е насочил вниманието си към своя аналог "Лиетувос Дуйос", който латвийското правителство възнамерява да приватизира в скоро време. През януари именно Газпром покани в руската столица министъра на икономиката на Литва Еугениус Малдейкис, настанявайки го в най-скъпия хотел и предоставяйки му на разположение лимузина на компанията. Едва неотдавна Малдейкис бе оправдан от комисията по етика на своята страна, на която бе възложено да се произнесе по случая от твърде обезпокоеното обществено мнение. Ако не за друго, то заради спомена за друг министър, отличил се със страстната си защита на руската петролна компания ЛУКойл.
По същество сделката вече е очертана: "Лиетувос Дуйос" трябва да бъде купена от "Стела Вите", смесено предприятие с участие на Газпром и чийто директор Антанас Босас случайно присъства в Москва, редом с Малдейкис.
Парадоксът, който се очертава, не е лош: Литва ще се присъедини към атлантическата отбранителна система, но за нуждите си от природен газ ще зависи от Русия, която остава алтернатива на НАТО.

А само като си помислим, че има хора, които твърдят, че Газпром не се занимава с политика.

*Заглавието на статията е на Mediapool