Как да разбираме сделката между Янукович и Путин

Виктор Янукович и Владимир Путин.

Няма съмнение, че една от причините за отлагането на стопанската интеграцията на Украйна с ЕС са страховете на президента Янукович. Тъй като Украйна и нейното управление са много важни за България, ще се опитам да обясня за какви страхове според мен става дума.

Непосредвената причина за отлагането е опасността от фалит на Украйна през 2014 г. при 44% дълг спрямо БВП.

Условията на ЕС и Русия

Споразумението с ЕС предлагаше първично (без условия) финансиране на около 1/3 от предстоящите през следващата година 3 млрд. долара плащания. По-нататъшното финансиране до около 19 млрд. евро беше обвързано с препоръките на МВФ, а именно, в резюме:

- овладяване на бюджетния дефицит от около 6% от БВП за тази година (ако се отчетат и енергийните субсидии - 7.7% от БВП; при правителствени разходи, равни на почти 50% от БВП), чрез спиране на ръста на заплатите в държавния сектор, преминаване от разкошни към целеви социални помощи, съкращаване на енергийните субсидии и рационализиране на държавните поръчки;

- спиране или поне рационализиране на интервенциите на пазара на валута, които от април 2011 до декември т.г. намаляват резервите на централната банка на Украйна с 51% до равнището на 2.3 месеца внос (18.8 млрд. долара при 176 млрд. долара БВП).[1]

Споразумението с Русия е за 15 млрд. долара, с намаляването на таксата за природен газ (доколкото тук не става дума за цени) от около 400 долара/м3 на около 270 долара/м3 - всъщност става дума за над 18 млрд. долара. При това не е известно какви условия са поставени. Възможно и дори много вероятно е да не са поставени писмено никакви условия. Това не означава, че не се подразбира за какво става дума.

Какво се вижда и какво не се вижда

Очевидно е, че фалитът на Украйна през 2014 г. е избегнат. Danske Bank и Goldman Sachs вече актуализираха очакванията си по този повод за втората половина на 2015 година. Заедно с това се спира поевтиняването на гривнята (националната валута на Украйна - бел. ред.) и разширяването на дефицита по текущата сметка.

Но споразумението с Русия не е от посочените структурно-ирационални проблеми на стопанската, фискалната и паричната политика на Украйна. През 2015 г. страната ще бъде изправена пред същата перспектива, но в по-тежки условия за външно кредитиране. Разбира се, възможно е президентът Янукович да се опита да изпълни препоръките на МВФ, както е възможно това да се изисква и от Русия, тъй като всеки нормален кредитор при нормални условия е заинтересован длъжникът да бъде в състояние да изплаща дълговете си. Предложенията на МВФ са единствено подходящите в създадената от сегашното правителство на Украйна ситуация.

Но президентът на Украйна е под обществен натиск и (както, например, правителството в България) ще се опитва следващите дванадесет месеца да купува народната любов с повече субсидии, нищо че част от тях (енергийните) са за сметка на Газпром. Президентът на Русия може да предпочете да не се държи като нормален кредитор.

Вариантите на неговото поведение са няколко

Да изисква стабилизиране и преструктуриране на икономиката на Украйна, но тогава той ще се окаже в ролята на "лошия чичко" от Изток, което едва ли ще се хареса на поддръжниците на руската политика в Украйна, не съответства на реториката на "братската дружба" и със сигурност няма да се хареса на привържениците у дома;

- Ако това се случи, всяко ново правителство на Украйна ще може по-лесно да договаря и подписва споразумения с ЕС и не е ясно дали страната пак няма да избяга от влиянието на Руската федерация с тази разлика, че бягството ще бъде вече финансирано от руските държавни компании и простосмъртни данъкоплатци. Тук е мястото да се каже, че техническите (институционалните) разходи за споразумението за "дълбока и всеобхватна свободна търговия" с ЕС вече са покрити от Украйна.

С други думи, украинците не биха срещнали съществени технически трудности в една бъдеща преориентация.[2] Да не говорим, че идеологически страната е практически готова за такъв ход.

- Както и да изглежда сумата от 20 млрд. долара, тя е сравнително малък разход за Русия (по-малко от 150 долара на човек) и е само 11.4% от БВП на Украйна. Срещу тази сума обаче страната става трайно зависима от Русия. Перспективата е да задлъжнее още повече през 2015 година. В крайна сметка по принципа "дълг срещу собственост", вече приложен спрямо Беларус, руските кредитори ще придобият контрол върху вероятно 45% от активите в украинската икономика (толкова е дългът на правителството на Янукович).

Най-вероятен изглежда последният вариант. Остава той да бъде оформен политически. Но още сега, без типичните формалности и фанфари може да приеме, че Украйна е почти действителен член на Евразийския митнически съюз заедно с Руската федерация, Казахстан и Беларус.

Единственото, което може да попречи на тази перспектива, е недоволството на опозицията и избирателите на Украйна. Но шансовете им за успех не са много.

_________________________

[1] Спадът на икономиката на Украйна през тази година ще бъде около 1% от БВП и няма изгледи за растеж през следващата година.

[2] В ЕС споразумението се нарича "deep and comprehensive free trade agreement" и е свързано с прехвърлянето на разходи по хармонизацията върху страни, които искат да се интегрират икономически.

Споделяне
Още от Бизнес