Как във Франция се обсъжда расизмът, след като полицай уби тийнейджър

Расата на полицая, който смъртоносно простреля френски тийнейджър при спиране за проверка на документите при шофиране миналата седмица, не е разкрита и няма причина да бъде разкрита. Официално раса във Франция не съществува.

Смъртта на родения във Франция 17-годишен младеж със северноафрикански корени, която предизвика вълнения по улиците, обаче отново извади на показ дълбоките чувства за системния расизъм под повърхността на идеала на страната за равенство без цвят на кожата.

С неговото убийство, заснето на видео, това, което би могло да се разглежда като френския случай с Джордж Флойд, доведе във Франция до широка национална дискусия, която пропуска това, което много американци биха сметнали за съществен момент: цветът на кожата.

Според френската политика не може да се говори за раса, още по-малко за расизъм, ако не съществува. Началникът на парижката полиция Лоран Нунес каза в неделя, че е шокиран от използването на определението "расизъм" от Службата на ООН за правата на човека в критиките ѝ към френските правоприлагащи органи. В полицията няма такива неща, каза той.

Франция, особено бяла Франция, не е склонна да обсъжда дискриминацията и неравенството с термини за черни и бели. Някои французи смятат, че е расистко дори да се обсъжда цветът на кожата. Никой не знае колко души от различни раси живеят в страната, тъй като такива данни не се записват.

"Те казват, че всички сме французи... така че за тях е расистко да се прави подобно нещо", каза Иман Есаифи, 25-годишна жителка на Нантер - парижкото предградие, където бе убит тийнейджърът Наел Мерзук.

Въпреки че темата за расата остава табу, Есаифи смята, че събитията от последната седмица са стъпка към по-открито говорене за нея. Тя отбеляза, че хората, които са излезли по улиците на Нантер след смъртта на Наел, "не са били непременно араби, не са били непременно чернокожи. Имаше и бели, имаше и "истински французи"."

В Конституцията на Франция се казва, че Френската република и нейните ценности се считат за универсални, което означава, че всички граждани имат еднакви права независимо от произхода, расата или религията.

Опитът да се обсъжда расовото неравенство, без да се споменава расата, води до известна лингвистична гимнастика. Вместо термини като "черни" или "смесени расови квартали", французите вместо това често говорят за "общности" или "предградия" и "квартали". Под тези определения се разбират често необлагодетелствани градски райони с жилищни проекти и голямо имигрантско население.

В разгара на размириците след смъртта на Наел този неспецифичен език варира от подкрепящ до обиден. В понеделник кметът на Нантер, Патрик Жари, говори за предградието "в цялото му разнообразие". В изявление от миналата седмица на големия полицейски профсъюз - Националния полицейски алианс - бунтовниците бяха наречени "паразити".

Разбира се, че във Франция има расизъм, казаха някои хора.

"Например, ако родителите ти са от друга държава, дори и ти си зле приет", каза Стела Аси - 17-годишна, родена в Париж - докато минаваше покрай кметството в Нантер. "Ако бях бяла, това нямаше да се случи."

В годишния си доклад до правителството тази седмица Националната консултативна комисия по правата на човека заяви, че расизмът все още е "до голяма степен преценяван и за него не се информира недостатъчно".

Наследството на Франция от колониализма, главно в Африка и Карибите, се проявява в някои нагласи, които продължават поколения по-късно. Напоследък миграцията предизвиква дебати и разделение. Резултатът е правителство, което открито разглежда някои въпроси, свързани с расата, но не непременно във връзка с ежедневния живот на своите граждани.

На табло за обяви в Нантер, което сега е изрисувано с графити с надпис "Полицаи, махнете се от живота ни", съобщение на кметството от май рекламира церемония, посветена на премахването на робството.

58-годишният Ахмед Джамаи, председател на организация в Нантер, която свързва младежи с възможности за работа, си спомня, че наскоро е бил спрян от полицията и му е било поискано разрешително за пребиваване. Той е роден във Франция.

"Нашите деца от второто, третото и четвъртото поколение се сблъскват със същия проблем, когато излизат, за да си намерят работа", каза той. "Хората ги поставят заедно с нещата, които се случват в предградията. Те не са приети. Така че към днешна дата проблемът е социален, но е и проблем на идентичността."

Зашеметяващото шествие от стотици мъже, които преминаха от джамията в Нантер до гробището за погребението на Наел, се откроява във Франция не само защото много от участниците бяха чернокожи или араби, но и защото дори демонстрирането на религиозна идентичност може да бъде деликатно. Освен че официално не обръща внимание на цвета на кожата, Франция официално е и светска.

Някои хора с имигрантски корени се опасяват, че успехите във Франция на поколенията, асимилирани в рамките на тази политика, се губят в размириците и критиките.

Жил Джеяраман е общински съветник в Поаси, градче западно от Париж. Съпругата му, родена във Франция, е от мадагаскарски произход. Той е роден във Френска Гвиана, от родители от Индия, и се премества във Франция, когато е на 18 години.

"Винаги казвам на децата си: "Майка ви и баща ви никога нямаше да се срещнат, ако не съществуваше Франция", каза той. "Аз изобщо не съм утопист. Знам, че в някои области има какво да се направи. Но ние сме на прав път."

Онези, които познаваха Наел, и някои, които се идентифицират с него, казаха, че не е справедливо да се преструваме, че различията, а и дискриминацията, не съществуват. С гняв някои изтъкнаха, че кампанията за даряване на средства за семейството на полицая, обвинен в застрелването на Наел, вече е събрала над 1 милион евро.

Разочарованието и насилието в много общности идват и от други проблеми, включително нарастващите разходи за живот и полицейската дейност като цяло. През 2021 г. "Амнести интернешънъл" и пет други групи за защита на правата подадоха колективен иск срещу френската държава, в който се твърди, че полицията извършва етническо профилиране по време на проверките на документите за самоличност.

Десетки организации и политически партии призовават за "граждански шествия" в събота в цяла Франция, за да призоват за реформи в полицията, като твърдят, че дългогодишното напрежение между служителите и хората е част от историята на "систематичен расизъм, който преминава през цялото общество".

Полицейски служители отхвърлят обвиненията, че някои от тях набелязват хора заради цвета на кожата им. Офицер Уалид Храр, който е от марокански произход и е мюсюлманин, заяви, че ако понякога изглежда, че цветнокожите хора са спирани повече от другите, това отразява големия дял на жителите от смесен произход в градските квартали в неравностойно положение.

В селските райони на Франция, където има по-малко хора с имигрантски произход, полицията също спира хора, но "те се наричат Франсоа, Пол, Пиер и Жак", заяви Храр.

39-годишната Мариам Ламбер, която казва, че Наел е бил приятел на сина ѝ, обаче подчерта натиска от усещането, че тя и други хора, включително приятели мюсюлмани, трябва да потискат идентичността си.

"Ако сложа шал на главата си ... те ще гледат на мен все едно съм от друг свят и всичко ще се промени за мен", заяви Ламбер, която смята, че ще бъде обиждана по улиците. Тя се изказа на събрание в кметството на Нантер, където в понеделник се проведоха събития в подкрепа на властите и възстановяването на спокойствието.

Ламбер се замисля дали да не се премести в Мароко, ако Франция не се промени. "Има много хора, които заминават. Защото кой ни защитава от полицията?", попита лаконично тя.

По БТА