Какво не е наред с нашите училища?

През изминалата седмица министърът на финансите Милен Велчев изложи своята визия за "надпартийно дългосрочно споразумение за образованието, което да обезпечи постоянни инвестиции в образованието и да предотвратява естественото залитане на всяка власт да ги намалява [...]" Според него е нужно "постигане на определена договореност за пари, влагани в образованието като сума, като ресурс, а как ще се използва той конкретно е вече въпрос на по-дясна или по-лява политика."

Тук, естествено, възниква въпросът доколко е основателно това становище за необходимите реформи в образованието.

Едно от твърденията на Милен Велчев е, че партиите имат естествена склонност да намаляват държавните разходи за образование. Това твърдение е безкрайно далеч от реалността. В историята на България и през последните години, и в началото на 20-ти век се наблюдава точно обратната тенденция - има склонност държавните разходи за образование да растат постоянно и често безпричинно, докато нужните реформи в образованието не се извършват.

Последният пример за провал на образователната реформа е точно при настоящото правителство - институционалната съпротива срещу реформата беше толкова силна, че в крайна сметка тя не се случи*. И най-странното е, че въпреки провалената реформа разходите за образование през 2004 г. растат два пъти по-бързо от всички останали разходи. Получава се така, че тези министри, които провалят реформите, биват възнаграждавани с повече пари, които да им позволят да не провеждат реформа и през следващите години.

Тук се натъкваме на втория проблем - това, че Милен Велчев иска постигане на договореност между партиите да заделят определена сума от бюджета за образование. Това най-вероятно ще изиграе много лоша шега точно на министерството на финансите. В момента министерството на финансите може да оказва определен натиск върху министерството на образованието чрез неговия бюджет. Ако обаче бюджетът за образование е фиксиран чрез надпартийно споразумение, това влияние ще се загуби и никакви реформи в образованието няма да могат да се проведат.

А нужда от реформи има - ето какво констатира министерството на финансите по отношение на образованието** :

• Забавя се реформата в образованието.
• Има неоптимизирана структура на училища и учители особено в селските райони.
• Заетостта в сферата на образованието е сред най-високите в региона и два пъти по-висока от тази при "изравняващите се страни".
• Наблюдава се влошаваща се посещаемост на училищата, особено на децата от по-бедните слоеве и от малцинствата.
• Има стимули за завишаване броя на записаните ученици, като средство за запазване на съществуващите училища и учителски места.
• Неправилното се разпределят ресурсите в сектора.
• Управлението в сектора е силно централизирано - Министерството на образованието и науката отговаря за съдържанието на образователните планове, за контрола върху качеството, за кадровата политика, одобрява исканията на общините за откриване или закриване на училища и др.

Според министерството на финансите "Всичко това води до влошаване качеството на образованието."

Ако се фиксира бюджетът за образованието, можем да очакваме проблемите да се задълбочат именно защото няма да може да се оказва натиск върху министерството на образованието чрез неговия бюджет. И тази логика на разсъждение се споделя напълно от Милен Велчев по отношение на други искания за фиксиран бюджет на определено министерство. Винаги когато се случи определена дейност (култура, земеделие, здравеопазване, хора с увреждания, общини и т.н.) да поиска парите за нея да се фиксират като процент от БВП, Милен Велчев и неговите подчинени (правилно) контрират, че това би намалило ефикасността на изразходване на средствата. Това е така, тъй като на съответните министерства няма да им се налага всяка година да доказват, че имат нужда от съответните средства и че ще ги изразходват в ефективни програми. И изведнъж, в разрез с твърдата си политика към останалите министерства, господин Велчев предлага парите за образование да се фиксират и то не само юридически - със закон, но и политически, чрез надпартийно споразумение.

Тук възниква въпросът как е възможно Милен Велчев да твърди, че фиксирането на определени суми за определени министерства и дейности е вредно и в същото време да предлага фиксиране на разходите за образование. Вероятно неговите подчинени в министерството на финансите са били ужасени. И с право - в следващите няколко месеца всички министерства ще започнат кампания, убеждаваща обществото колко е важно и те да имат фиксиран бюджет и дългогодишните усилия на финансовото министерство за въвеждане на програмно бюджетиране ще останат напразни.

Проблем е и това, че Милен Велчев иска определена сума за образованието, независимо за какво се използва тя. Но, както видяхме по-горе, и самото министерство на финансите осъзнава, че най-важно е как се използват средствата. Ето няколко проблема с парите за образование в момента:

• Над 97% от разходите са за текущи разходи, което означава, че пари за компютри, оборудване и книги не се отделят.
• Местната власт няма реално влияние върху училищата, т.е. няма децентрализиране на управлението. От седем възможни отговорности и правомощия, местните власти в България имат само една (виж таблица 1).

• Различията в заплащането на учителите са минимални и зависят главно от трудовия стаж, което намалява техните стимули да подобряват качеството на преподаването си***.
• Отношението между учители и ученици в България е с около 35% повече от средното равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с над 70% повече от Германия и Великобритания и почти два пъти повече от Нова Зеландия (виж таблица 2).

Източници: Министерство на финансите, Бюджетна прогноза 2004 - 2006; World Bank, 2002, Bulgaria - Public Expenditure Issues and Directions for Reform

Ако се оптимизира структурата и броят на училищата, учителите и преподавателите, достигайки до стандартите на най-ефективните страни от ОИСР, биха могли да се спестят над 500 милиона лева от текущи разходи в образованието. Със спестените средства могат да се закупят достатъчно компютри, съвременно оборудване, книги и учебници, както и да се подобри начинът на заплащане на учителите и преподавателите.

Ако се реализира идеята на Велчев и има споразумение за отделяне на определен бюджет за образованието и тези средства продължат да се използват по досегашния начин, нищо няма да се подобри в тази сфера. Напротив, както показахме по-горе, според самото министерство, на което Велчев е ръководител, тази практика има вредни ефекти.

Следователно, идеята за надпартийно дългосрочно споразумение за образованието в сегашния ѝ вид ще влоши ефективността на образованието и в същото време ще струва скъпо на данъкоплатците.

*Повече за провалената реформа в образованието може да се прочете в книгата "Държавата срещу реформите", 2004, изд. Изток-Запад с автори Румен Аврамов, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Александър Божков, Живко Георгиев, Валентин Данчев, Георги Димитров, Антоанета Димитрова, Иван Еленков, Петя Кабакчиева, Пламен Калоянчев и Иван Кръстев.

**Министерство на финансите, Бюджетна прогноза за периода 2004 - 2006, юли 2003 г.

***OECD, Review of National Policies for Education, South Eastern Europe, Volume 1, 2003