Киев забрани на Магдалена Ташева и Елена Йончева да влизат в Украйна

Украйна забрани на десетки журналисти и политици, сред които депутатката от "Атака" Магдалена Ташева и Елена Йончева, да влизат в страната, тъй като представляват "заплаха за националната сигурност и териториалната цялост на Украйна". Това стана, след като президентът Петро Порошенко подписа указа, с който санкциите влизат в сила за 1 година.

Мярката на Киев предизвика протест от страна на медии и медийни организации и по-късно в четвътък от украинското президенство съобщиха, че от "черния списък" списък ще бъдат извадени "честните" журналисти. След остра реакция на ББС Порошенко заяви, че санкциите веднага ще отпаднат за трима журналисти на медията.

Засега не е ясно дали в тази квалификация ще влязат Елена Йончевa и Магдалена Ташева, която се приема за журналист на свободна практика.

Магдалена Ташева следва твърдо проруския курс, зададен от лидера на партията ѝ Волен Сидеров, и изцяло подкрепя руската позиция за кризата в Украйна и анексирането на Крим.

Елена Йончева снима филми за кризата, които бяха излъчени по ТВ7.

И за двете е използвана една и съща формулировка на мотивите за забраната:

"Действия на чуждестранна държава, чуждестранно юридическо или физическо лице, други субекти, които създават реални и/или потенциални заплахи за националните интереси, националната сигурност, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, подпомагат терористична дейност и/или нарушават човешките и гражданските права и свободи, интересите на обществото и държавата, водещи до окупация на територия, експроприация и/или ограничаване правата на собственост, загуба на имущество, създаване на пречки за устойчиво икономическо развитие и пълноценна реализация от страна на украинските граждани на техните права и свободи".

Ташева коментира лаконично, че е поласкана от вкарването ѝ в черния списък.

"Дошлият на власт с нацистки преврат олигарх Порошенко не престава да ме ласкае. Аз да бъда оценена като заплаха за националната сигурност и териториална цялост на 46-милионна Украйна, над 6 пъти по-голяма от България, е нещо повече от ласкателство", казва Ташева, цитирана в партийния пресцентър.

Общо на 388 физически лица от повече от 22 държави се налагат санкции във връзка със събитията в Крим и Донбас, става ясно от списъка, качен на сайта на украинския президент.

В списъкa присъстват 41 журналисти, политолози, адвокати, ръководители на компании, депутати в националните парламенти, сред които министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу, председателят на Държавната Дума Сергей Наришкин, президентът на Чечения Рамзан Кадиров, трима кореспонденти на ББС, базирани в Москва, журналист от германския вестник "Цайт" и един испански журналист.

В списъкa са включени и 105 юридически лица, включително Первый канал, телевизия "Россия", НТВ, "Аэрофлот“, "Газпром банк" и други.

Списъкът е съставен от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна и бе публикуван в деня, в който самопровъзгласилата се Донецка народна република обяви, че ще организира избори на 18 октомври, въпреки опозицията на киевските власти, които предупредиха, че това може да провали мирния процес.

ББС определи украинските санкции към журналистите като "срамно посегателство срещу свободата на словото“ и призова Киев да ги извади от списъка.

"Това е срамно нападение срещу свободата на средствата за масова информация. Тези санкции са абсолютно неуместни и непонятни мерки срещу журналисти от ББС, които отразяват обстановката в Украйна безпристрастно и обективно", заяви главният редактор на отдела за международни новини на ББС Андрю Рой.

"Ние призоваваме украинското правителство незабавно да изключи имената им от списъка", добави той.

Само няколко часа по-късно Порошенко нареди тримата журналисти на ББС -  кореспондентът Стив Розенбърг, продуцентката Ема Уелс и руския оператор Антон Чичеров, да бъдат извадени от новия списък със санкционирани лица.

Базираният в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите (КЗЖ) заяви от своя страна, че е "смаян" от действията на Порошенко.

"Правителството може да не харесва или да не е съгласно с отразяването на събитията в медиите, но да се наричат журналистите потенциална заплаха за националната сигурност - това не е адекватен отговор", заяви програмният координатор на КЗЖ за Европа и Централна Азия Нина Огнянова.

---------------

This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.