Клопките зад игрите с фискалния резерв

Тайното решение на правителството да депозира в търговски банки 185 млн.лв. от фискалния резерв изкара на светло въпроса за мястото на министерството на финансите при формирането на паричната политика в страната.

Държавата е най-големият играч на паричния пазар, защото има най-големия бюджет и най-голяма необходимост от рефинанансиране на дефицит. Затова и политиката на министерството на финансите влияе най-силно на основната цел, поставена пред Българска народна банка.

В чл. 2 на закона за Централната банка се казва, че нейната основна задача е да поддържа стабилността на лева чрез провеждане на парична и кредитна политика. В следващия член е записано, че БНБ и Министерство на финансите трябва да се информират взаимно за своите намерения и действия.

В световната практика много често намерението на Централната банка да поддържа стабилен курс на местната валута и ниска инфлация, се сблъсква с желанието на правителството да увеличава разходите си, а от там и бюджетния си дефицит, чиято пряка последица е увеличаване на цената на парите - т.е. на лихвата.

Това влияе на бизнеса, за когото кредитът става по-скъп, в резултат намалява оборота и печалбите и в края на краищата понижава данъчните приходи в държавния бюджет.

При системата на валутен борд, възможностите за водене на монетарна политика от страна на Централната банка са или силно ограничени, или въобще липсват. На БНБ е забранено да печата безконтролно пари и така се поддържа пълно съответствие между резерва и парите в обращение.

Със законов текст е наложена забрана и върху рефинансирането на търговските банки. То е възможно само при възникването на ликвиден риск за банковата система. БНБ може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от три месеца, като парите трябва да са напълно обезпечени с валута, злато или други бързо ликвидни активи.

Показателен е фактът, че от въвеждането на валутния борд досега БНБ нито веднъж не се е възползвала от това свое право. Чрез операцията с парите от фискалния резерв обаче министерството на финансите на практика рефинансира пет търговски банки със сумата от 185 млн.лв.

Представителите на МВФ Пирита Сорса и Джералд Шиф коментираха, че е възможно тези пари да финансират закупуването на чуждестранни стоки и това да увеличи дефицита по текущата сметка. При спад на обема на чуждестранна валута, влизаща в страната, това също може да повлияе негативно на лихвените проценти по кредитите, а оттам и на бизнеса.

Така че операцията с фискалния резерв, изглеждаща сега като печеливша, в един момент може да се окаже губеща.

По-притеснителното обаче е не инвестирането на 185 млн.лв. от резерва в банките, а желанието на министерството на финансите да задълбочи тази практика.

В рамките на преговорите за нов гуверньор на БНБ, екипът на Велчев предложи да му се разреши да може да влага в търговски банки всички пари от фискалния резерв.

Освен риска с дефицита по текущата сметка, тук се появява и още един - доколко банките могат да пласират успешно предоставения им ресурс. Не случайно някои банкери, участвали в конкурса и неполучили пари от 185-те млн., определиха като прекалено висока поисканата от Велчев и Катев доходност - тоест оцениха като скъп предоставяния им ресурс.

В учебниците пише, че по-висока доходност се получава срещу по-висок риск. Не може да бъде успокояващ факт, че банковата приватизация завърши и на пазара оперират авторитетни чуждестранни институции. Никой не е застрахован от погрешни решения - справка фалита на английската Беърингс, която бе провалена само от един свой служител.

Банковият надзор в България показва добро ниво през последните години и получава множество похвали, включително от МВФ и Световната банка. Той обаче не е абсолютна гаранция за избягването на грешки при кредитирането и инвестирането на средства. А и банковият бизнес си прилича с всички останали по това, че освен печеливши, има и губещи.

Ако сегашният екип на министерството на финансите може да бъде похвален за нещо, то е че удържа бюджетния дефицит под 1% от БВП, което способства за стабилността на паричната система. Но освен да се грижи за ниския дефицит, министерството на финансите е длъжно да притиска другите ведомства да провеждат политики, които да подобрят ефективността на разходите им.

Именно в тази насока Милен Велчев претърпя сериозна загуба през миналата година, като не успя да се справи исканията на колегата си Финков за средства за здравеопазването, необвързаните с реформи в сектора. Все още не е ясен и ефекта от завишеното финансиране на социалната политика, предложена от вицепремиера Лидия Шулева.

Така се налага впечатлението, че с финансовите си операции Велчев сякаш се опитва да компенсира липсата на успех в бюджетната политика вътре в правителството и да осигури ресурс за все по-ескалиращите искания на своите колеги. Справка - писмото на министъра на финансите до премиера за претенциите на министерствата към бюджет 2004.

И тук се включва експертът по операциите Красимир Катев, чиято основна цел е да увеличи доходността от парите, които са на разположение на министерството на финансите. Така тези средства започват да се управляват като финансите на коя да е фирма или институция.

Проблемът е, че държавното управление има доста различни цели от това на една частна компания. Има разлика между това да си един от 100-те най-големи играчи на световните пазари, и да си правителство или Централна банка на една страна.

Гоненето на печалбата е цел на частните субекти. А целта на държавата е да намали разходите си, които винаги са по-неефективни от тези на частника, както и да намали ролята си във финансите и икономиката.

В противен случай правителството скоро ще разбере как печалбата всъщност се оказва загуба.