Консолидация на хитърпетърандрешкобайганювщината

Всички са се втурнали насам-натам да се консултират и да мислят какво да правят с внесения от БСП вот на недоверие към правителството.

Да подкрепят БСП, ама да не подкрепят БСП, да гласуват против, ама в същото време да не гласуват против, да стоят в залата, да не стоят в залата. Големи колебания!

А аргументите? Те са ясни и произтичат от фундаменталния политически въпрос - как да надхитрим другите.

Проблемите са два. Първо, кои са "другите". Изглежда никой не е съвсем наясно кого иска да надхитри. Това е разбираемо, след като парламентарните групи започнаха да се държат като чехълчета - и по начина, по който мислят и по начина, по който се делят.

Вторият проблем е тактически. Дали да предприемем тактика "Хитър Петър" и да изпързаляме Настрадин Ходжа; дали да предприемем тактика "Андрешко" и да вкараме бирника в блатото; или да изберем изпитаната тактика "Бай Ганьо" и да се договорим с едните, после с другите, да видим каква е далаверата, че белким накрая ударим келепира.

Не им е лесно на загорелите в политическите дела български мъже и жени. Политиката е опасен хазарт. Въртиш рулетката и не знаеш на червено ли ще се падне, на черно ли, да не говорим какво е, ако си заложил само на една цифра или ако цветовете постоянно се менят..

Освен това политиката е и психология. И то тънка психология. Земеделците, дето нямат нищо общо със земеделците, мразят царя, дето не е цар, защото дедите им, които също не са имали много общо със земеделците, са мразели царя, който е бил цар. Комунистите, дето не били комунисти, мразят царя дето не е цар. Тези, които влязоха в Народното събрание с царя го упрекват, че не бил верен на идеите, които никога не е изразил (поне на разбираем български) и го напускат, но остават твърдо с него. И т. н.

СДС пък, чиято политика НДСВ следва в общи линии и със сходен успех, се разцепи, и едната част, мъжката, иска да се издърви на другата, женската, а пък женската, тоест обезкостеното СДС, се чуди как да се услади на хората и да не вземе да разсърди някого.

БСП, разбира се, няма как да не ликува, защото около напълно абсурдния си вот на недоверие, сред чийто основания са изброени всички човешки и нечовешки грехове, се вдига шум до небесата. Малката им партийка, която до преди две-три години приличаше на спаружена изсъхнала дрянка, сега се раздува, раздува, превръща се в голям весел червен балон, който скоро ще хвърли дебела сянка върху цялата страна.

Мъжкото СДС обаче с готовност застава рамо до рамо с БСП, независимо, че БСП формулира обвинението си така: две десни правителства подред съсипаха България! Костов, с цялата си мъжественост, без колебание подкрепя тази позиция. Това, че той води правителство, което извади България от блатото, където беше вкарана от безотговорни управления на комунисти и експерти, няма значение. Важното е сега да се завърти далаверата и да надхитрим....някого, когото и да било.

Някой да споменава нещо за решения на проблемите на българина? Нещо за това как може да се оправят училищата? За това какво решение предлага за здравната реформа? На прав път ли е тя или не? Бавно ли върви или прекалено бързо? Нещо за това как той (или тя) би управлявал тази страна? Някой да предлага решение за интеграция на циганите в икономическия и обществения живот на страната, някакво друго освен да ги наричаме роми вместо цигани?

Не, няма такова нещо. Решенията са скучна работа. С решения никого няма да надхитриш, а с конкретни измерими обещания никого няма да изпързаляш.

Освен това решенията не плашат, а успокояват хората. А целта на всички е да изплашат българина. Да му кажат: "Абе, нещастник, съвсем си затънал! Ако ги слушаш тези, спукана ти е работата!" Другите казват: "Не ги слушай тия бе, селяндур! Те само режат клона, на който седим и с тях няма да ни вземат ни в Европа ни в НАТО!"

Наплаши хубаво хората, после им пробутай някаква помия за националната сигурност, заплахата, която висне над страната, араби, които ще изкупят страната за жълти стотинки и ще озлочестят българските моми...а и момци, разтупай юмруци по косматите си гърди като разгонена горила и ето ти народно доверие!

В суматохата може и Народното събрание да преместиш в Партийния дом, после да пръснеш малко пари за едно Велико Народно Събрание, че в партиен дом не върви да влезеш с обикновено Народно събрание, да обновиш депутатския автомобилен парк с нови мерцедеси и да дадеш още охрана за народните избраници, независимо, че никой не му дреме за тях.

Ето така се взима власт, а не с решения и излишни мъдрувания.

Дали българинът ще има щастието един ден някой да застане на трибуната и да каже: "Не ме интересува какво мислят другите, аз съм избран ОТ.....и моята позиция Е...!" Тогава може да се случи и чудо. Тогава онези, обзети от чувство за несигурност и паника, може да утихнат, да се вгледат в това ведро лице и да го последват. А избирателите да се вслушат. Докато това стане обаче, все ще чувам упреци: "А бе ти политическите работи не ги разбираш. Трябва да си вътре. Това е Бъл-га-ри-я!"

България, в която сатиричното политическо пространство се консолидира, за да застане в опозиция на избирателя.