Корупцията се възползва от слабостите на българското правосъдие

До вчера Симеон Сакскобургготски беше "спасителят". След като се разочароваха от левицата, от десницата, от бившите комунисти и от новите либерали, българите повярваха в него, в техния "цар", върнал се след повече от 50 години изгнание, за да им обещае мир и благоденствие. Те го издигнаха начело на правителството. Но сега, четири години по-късно, ентусиазмът се е стопил и българите, изглежда, са готови на парламентарните избори на 25 юни отново да гласуват за Българската социалистическа партия, както направиха на местните избори през есента на 2003 г.

Със Симеон Сакскобургготски България се присъедини към НАТО, прикачи се към Европейския съюз, изправи на крака икономиката си, постигайки отново икономически растеж. Политическият климат все пак се успокои, макар и да не е налице истинско оздравяване. Но страната продължава да изостава. Жизненото равнище на средния българин, чиято заплата е някъде към 160 евро на месец, е три до четири пъти по-ниско от това на средния европеец.

Икономистите прогнозират, че ще са необходими около 50 години, за да се навакса това закъснение, при условие, че икономическият растеж се задържи на 4 процента годишно.

Българите роптаят, боят се от съдбата, отредена им от общество, чиито правила не познават, проявяват мнителност към всичко. Те си спомнят за негодуванието на Симеон Втори, който каза: "Не е морално повечето хора у нас, в сравнение с европейските стандарти, да живеят в мизерия, докато неколцина политици тънат в необяснимо изобилие". Четири години по-късно на хората им е трудно да съзрат нравствения напредък. А и да можеха, МВФ, Световната банка, ОССЕ и Европейският съюз щяха бързо-бързо да им напомнят, че искат от тях да положат допълнителни усилия в борбата с организираната престъпност и корупцията, както и за изграждане на "по-ефикасна, по-надеждна, по-ефективна и по-прозрачна" съдебна система, по думите на комисаря по разширяването Оли Рен, изречени пред българския парламент през март т. г. "Това е първостепенното предизвикателство, приоритет на приоритетите", за да може България да стане пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г., подчерта той.

Когато България скъса с комунизма, тя реши да отдели правосъдието от държавата и партията, така че в крайна сметка съдебната система доби пълна независимост и излезе извън всякакъв контрол. Сложната ѝ организация, липсата на прозрачност, дисциплина и контрол, проникването ѝ от корупцията, не ѝ позволяват да си изпълнява функциите. Разследванията не стигат доникъде, а ако приключат, след тях няма присъди. Мафиоти и престъпници от всякакво естество се подиграват с правосъдието най-открито. Вчера приватизациите, а днес европейските фондове благоприятстват за всякакви отклонения и за внезапна поява на нови богаташи.

В същото време приятелски договорки позволяват да се получава по нещо допълнително извън заплатата, за да се закърпи месецът. Съдии, прокурори и магистрати си прехвърлят един на друг отговорността за пропуските в системата, а вестниците на воля разказват хиляда и една невероятни истории, като например тази за Величко Тачев, обвинен в рекет. Той излязъл от ареста срещу гаранция от някакви си 500 евро с мотива, че страдал от "пристъпи на паника", които налагали да бъде изведен от "психически травмиращата" обстановка в килията.

Чувствителна към финансовия натиск и затънала в конфликти на интереси, държавата не бърза да започне необходимите реформи - било в съдебната система, било в Наказателно-процесуалния кодекс. Тя на драго сърце би се задоволила с привидна промяна или с няколко формални преработки на текстовете и издига все нови и нови възражения, гледа да спре стрелките на часовника, за да остави на други да вадят кестените от огъня. Стига се дотам, че Брюксел и европейските представители се дразнят и са принудени да я мъмрят. "Взимат ни за глупаци!", изпусна се веднъж един от тези представители в момент на крайно раздразнение.

Без да се съмнява в съществуването на тази корупция, Надеж Рагарю, изследовател в Института за международни и стратегически изследвания, се пита защо така упорито я издигат до равнището на огромен социален проблем. "Чрез обвиненията в корупция се дава израз на неразбирането и озлоблението на хората в обществото спрямо появяващата се социална йерархия , както и чувството им на отчуждение от политическия елит и неговите прекалено отдалечени от обществото интереси", смята изследователката.

Точно такова е усещането при разговори с българите, които не могат да свикнат с промените в правилата на играта, въведени по волята на частни интереси. Сред едно 8-милионното население, съставено от почти равен брой пенсионери и хора в активна възраст, мнозина се чувстват забравени в периода на прехода - "декласирани", "девалвирани", "големите губещи" от реформите, от които неколцина най-зрелищно са се възползвали. Огорчението и съмнението подхранват носталгията.

При това положение всяко забогатяване, всяко издигане изглежда подозрително. Корумпиран е не само онзи, който е добил незаконно богатства, но и който е придобил такива без да ги подели, подчертава Надеж Рагарю.

"Преживяваме икономическа революция, макар и да не използваме тази дума", обобщава Ирина Бокова, бъдещ посланик на България във Франция. "Сега се образоваме. Идваме от система без всякаква прозрачност. Демокрацията означава непрестанно да се отчиташ. Трябва да се научим да го правим", изтъква тя.   

Учебният процес обаче се оказа продължителен и болезнен.

*По БТА, с малки съкращения