Косово има готовност да стане държава

Косово и Босна са сред многото отговорности, с които международната общност се нагърби през 90-те години и рисковете от които бяха пренебрегнати при пренареждането на приоритетите след 11 септември. Независимата международна комисия за Косово представи в своя миналогодишен доклад пълен и балансиран анализ на причините за войната в Косово, оправданията за нея и проблемите след победата на НАТО. Ще бъде жестоко към местното население и опасно за стабилността на Балканите, ако Косово отново бъде забравено, ако статутът му не бъде определен и въпросът остане нерешен, писаха авторите.

Проблемът с Косово показва силата на фикцията в международните отношения. Фикцията е, че Косово е част от една държава, наречена Югославия, която сама по себе си е измислена концепция. Реалността сочи, че няма нито един разумен човек където и да било, който смята, че Косово някога отново ще бъде част от една политическа общност, в която влиза и Сърбия. Все пак косоварите продължават да бъдат лишени от независимост заради желанието да не се нарушава сръбския вътрешнополитически баланс, заради прецедента, който може да бъде използван другаде, заради едно общо нежелание да се престъпи безцеремонно нечий суверенитет.

Без съмнение съществува известен риск независимостта на Косово да бъде използвана, за да се повдигне въпроса за независимостта на сръбската общност в Босна или в самото Косово или на албанската общност в Македония. Но тази опасност е малка в сравнение с риска Косово да продължи да съществува в постоянна неяснота.

Скорошен доклад на Международната академия за мир отбелязва опасностите при трудни мирни споразумения, развиващи се в една конституционна рамка, която е едновременно неосъществима и непроменяема. Тази опасност е добре илюстрирана в Босна, която формално е държава, но няма истинските свойства на такава и e жертва на договорености, които ако не бъдат променени, може да ѝ попречат някога да се сдобие с такива характеристики. За разлика от нея в Косово има готовност за държава и известна компетентност да се управлява, но засега липсва готовност да ѝ се позволи държавност.

Косоварите ще гласуват само след седмица за пълен спектър от представителни лица и институции. Ще има парламент, председател на парламента, премиер, назначен от този председател, а както изглежда, и президент на Косово. ЮНМИК обаче ще продължи да контролира външната и вътрешната политика, отбраната, правосъдието, а шефът на ЮНМИК ще има последната дума дори по онези въпроси, които косоварите решават сами. Дори в краткосрочен план това може да доведе до объркване и конфронтация. В доклада на комисията за Косово се посочва, че косоварите по-скоро ще имат илюзията за самоуправление, отколкото реално такова. В крайна сметка Косово ще има две правителства - едното демократично и легитимно, но с ограничени правомощия, а другото неизбрано и наложено, но с почти неограничена власт.

Политиката след изборите ще бъде трудна. Наследникът на Кушнер Ханс Хекеруп явно успя да убеди сърбите да гласуват в изборите, което е обнадеждаващо. Но може да стане така, че Демократичният съюз на Ибрахим Ругова, който се очаква да спечели, без обаче да получи пълно мнозинство, да трябва да управлява в коалиция с партии на сърбите и на други етнически малцинства. Съперниците на Ругова Хашим Тачи и Рамуш Харадинай могат да го тласнат към това, отказвайки да влязат в едно коалиционно правителство. От положението на опозиция те биха могли да критикуват Ругова за неговата относително мека позиция по въпроса за независимостта.

Вярно е, че незабавното предоставяне на независимост на Косово не е практична идея. Това би могло да настрои още по-отрицателно сръбското малцинство и да доведе до противопоставяне от страна на съседни държави. Именно затова една независимост при известни условия предлага най-доброто достъпно, макар и несъвършено, решение. Комисията за Косово смята, че властта, която в момента е упражнявана от мисията на ООН, трябва да премине по законен начин в ръцете на новите косовски институции. Този процес ще бъде обвързан с ангажимент на косоварите за неприкосновеност на съществуващите граници, гарантиране на човешките права на всички граждани и отказ от използването на насилие в или извън Косово. Предаването на правомощията може да бъде забавено или спряно, ако е необходимо. В края на един такъв процес международните отговорности биха се ограничили върху защитата на малцинствата, човешките права и целостта на границите.

Комисията не е сама в мнението си, че предстоящите избори трябва да бъдат последвани от решение или поне от по-голяма яснота за окончателния статут на Косово. Ако не бъде създадено чувство на напредък към един съгласуван финал, Косово ще загнои и перспективите пред целия регион ще бъдат влошени.

/Със съкращения, по БТА/