Косово по пътя към парламентарна демокрация

Парламентарните избори в Косово, които ще се проведат на 17 ноември, са замислени да превърнат тази югославска област, която е под администрацията на ООН от 1999 г., в парламентарна демокрация със свой собствен парламент, премиер и президент, пишат ДПА и АФП.

Администрацията на ООН ще остане в областта, но обикновените косовски граждани ще решават по въпросите на бюджета, здравеопазването, социалната сфера и образованието.

26 политически сили, главно на косовски албанци, както и една турска партия, партия и коалиция на босненците и коалицията на косовските сърби ще се надпреварват в първите парламентарни избори в областта на 17 ноември.

Косово ще има 120-местен парламент, в който 10 места са запазени за косовските сърби и 10 - за останалите малцинства в областта, както и собствен президент с представителна роля, а властта ще бъде в ръцете на премиера.

Съгласно разпоредбата на ЮНМИК правителството на Косово ще бъде съставено от девет министри.

Съдебните дела, прилагането на законите и външната политика ще останат отговорност на международната общност.

Главните играчи в предстоящите парламентарни избори са трите най-големи партии на косовските албанци - Демократичният съюз на Косово на умерения косовски албански лидер Ибрахим Ругова, Демократичната партия на Косово на бившия лидер на Армията за освобождение на Косово /АОК/ Хашим Тачи и Алиансът за бъдеще на Косово на Рамуш Харадинай, също бивш член на АОК.

На първите избори в провинцията, организирани от мисията на ООН в Косово ЮНМИК през октомври миналата година, Ругова спечели 58 % от гласовете, припомня АФП.

Година по-късно неговата партия е големият фаворит за парламентарните избори на 17 ноември. Но дори да отбележи същия резултат, умереният косовски лидер ще трябва да влезе в коалиция с други политически формации, за да има мнозинство в парламента, т.е. 61 места.

Единствената формация на косовските сърби, която се регистрира за участие в изборите - коалицията "Завръщане", се надява да убеди 170 000 избиратели сърби /70 000 в Косово, 100 000 бежанци в Сърбия и Черна гора/ да гласуват, което ще ѝ позволи да получи около 25 места.

В срок от 30 дни след изборите 120-местният парламент ще бъде формално учреден и трябва да избере президент на Косово. Президентът ще назначи премиер, който ще сформира правителството.

Администраторът на ООН за Косово Ханс Хекеруп ще разполага с разширени правомощия, като например да разпуска парламента.

Парламентарните избори в събота ще се наблюдават от сръбска страна от ЦЕСИД /Център за свободни избори и демокрация/, който ще изпрати 900 от планираните 1200 наблюдатели. ЦЕСИД може да наблюдава изборния процес в 177 избирателни секции в Сърбия и 150 в Косово, където сърбите са мнозинство.

Черногорската агенция ЦЕМИ /Център за наблюдение на изборите/ ще има свои наблюдатели в 19 изборни секции в Черна гора.

Общо 105 159 са разселените сърби, които са се регистрирали да гласуват в Сърбия и Черна гора.

По-важни дати за следвоенно Косово

10 юни 1999 г.
НАТО обявява прекратяването на въздушните удари срещу Югославия. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1244, която предвижда "съществена автономия за Косово" в рамките на СР Югославия. Разрешава се разполагането на многонационалните сили на НАТО в Косово КейФОР. Косово минава под администрацията на ООН, а мисията на ООН ЮНМИК е натоварена да помага в изграждането на институциите за самоуправление в областта.

21 юни 1999 г.
Армията за освобождение на Косово /АОК/ подписва споразумение с КейФОР за демилитаризирането си.

2 юли 1999 г.
Бернар Кушнер е назначен за администратор на ООН за Косово.

16 юли 1999 г.
Създава се Преходен съвет - консултативен орган, съставен от сърби и албанци, представящи отделните общности пред администрацията на ООН за Косово.

23 юли 1999 г.
14 косовски сърби са разстреляни близо до Грачко, Централно Косово. Повече от 200 000 неалбанци, главно сърби, напускат провинцията заради насилия или заплахи от албанци.

3 септември 1999 г.
Германската марка става официална парична единица в Косово.

20 септември 1999 г.
Споразумение между КейФОР и АОК за трансформирането на военното формирование на албанските бунтовници в Корпус за защита на Косово с цивилна мисия /КЗК/, която сега наброява 5000 членове.

15 декември 1999 г.
Споразумение между ООН и албанците за създаване на съвместна администрация - Временен административен съвет, в който влизат представители на албанците, сърбите и членове на ЮНМИК. Споразумението предвижда на 31 януари да се разпуснат паралелните структури, създадени от косовските албанци.

2 февруари 2000 г.
Ибрахим Ругова оповестява разпускането на всички институции на "Република Косово", за президент на която той е избран два пъти на избори, непризнати от Белград.

3 февруари 2000 г.
Започват ожесточени сблъсъци в Косовска Митровица, град в Северно Косово, разделен на сръбски /северен/ и албански /южен/ сектор. Равносметката - дванайсетина убити и десетки ранени за месец и половина.

28 октомври 2000 г.
Общински избори, бойкотирани от косовските сърби. Печели Демократичният съюз на Косово на Ибрахим Ругова.

22 ноември 2000 г.
Хагският трибунал съобщава, че за две години са ексхумирани близо 4 000 тела или останки от трупове.

8 декември 2000 г.
Датчанинът Ханс Хекеруп сменя Бернар Кушнер на поста администратор на ООН за Косово.

16 февруари 2001 г.
Атентат срещу автобус, превозващ сърби близо до Подуево, Северно Косово - 11 жертви. Югославският президент Воислав Кощуница упреква ЮНМИК, че не гарантира сигурността на сърбите /около 100 000 косовски сърби все още живеят в провинцията/.

12 март 2001 г.
Споразумение между Белград и НАТО за разполагането на югославски сили в част от зоната за сигурност, за да възпрепятстват движението на албански бунтовници между Сърбия и Македония.

14 май 2001 г.
НАТО разрешава завръщането на югославската армия от 24 май в цялата зона за сигурност.

15 май 2001 г.
Ханс Хекеруп оповестява конституционната рамка за временно самоуправление на Косово, която предвижда създаването след парламентарните избори на 17 ноември на парламент, временно правителство и даването на широка автономия за Косово под контрола на ООН.

21 май 2001 г.
Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа /по името на трите общини в Южна Сърбия с преобладаващо албанско население/ подписва споразумение за пълна демилитаризация. При сблъсъците между югославските сили и АОПМБ, продължили повече от 6 месеца, жертвите са десетки, а албанските бежанци към Косово - хиляди.

3 ноември 2001 г.
Югославският президент Воислав Кощуница отправя призив към косовските сърби да участват в парламентарните избори.

5 ноември 2001 г.
Първо споразумение за сътрудничество между Белград и ЮНМИК за подобряване на сигурността и условията на живот на сърбите и неалбанското население в Косово.

По БТА