Костов няма дял и в Петрол холдинг

Годишнината от учредяването на Съюза на демократичните сили преди 15 години също като смяната на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година се превърна в разделителна дата за българските демократи.

По повод отбелязването на 7 декември като рожден ден на СДС, лидерът на Демократи за силна България и бивш премиер и лидер на СДС Иван Костов коментира, че става дума "за две различни истории". Той припомни, че партия СДС е създадена не през 1989 -та, а през 1997 г.

Голямото предизвикателство пред българските политици е да покажат, че големите промени в политиката могат да променят живота на всеки един българин, заяви лидерът на СДС Надежда Михайлова във вторник пред журналисти, поканени за първия рожден ден на партията. През лятото ръководството на СДС реши да отбелязва датата на учредяването на коалиция СДС през 1989 година като рожден ден на партията.

През последните 15 години извървяхме дълъг път, каза Михайлова и припомни, че всички големи събитията в историята на страната като членството в НАТО, предстоящото присъединяване към ЕС, председателството на международни форуми и организации е постигнато благодарение на усилията и политиката на СДС през тези години.

Надежда Михайлова се обърна към всички, които обичат и вярват в СДС, да отидат на организирания от партията концерт в НДК на 10 декември.

На концерта са поканени всички председатели на СДС, президентите и премиерите от СДС, депутатите на СДС от всички досегашни парламенти, бивши областни управители, кметовете, издигнати или подкрепени от СДС, ръководствата на десните и дясноцентристките партии, членове и симпатизанти.

"Две различни истории"

В същото време лидерът на ДСБ Иван Костов посочи, че става дума за "две различни истории". В интервю за БНР той припомни, че в първоначалната коалиция участваха и Чавдар Кюранов, и Румен Воденичаров, и Стефан Гайтанджиев, и Петко Симеонов, поясни Костов, отбелязвайки и кръщелническите опити на Андрей Луканов опозиционният блок да бъде наречен Комитет на демократичните сили.

Костов изтъкна още, че става дума за онова СДС, което подписа конституцията, предложена от БСП, като само 39 депутати отказаха да направят това.

Въпреки това Иван Костов смята, че "милиони българи трябва да бъдат уважени в порива им, който тогава те имаха и го свързваха със СДС. Но пък веднага се сещам, че 7 дни след учредяването на СДС, на 14 декември 1989 година, протестът срещу член 1 на Конституцията, когато Желев призова от балкона да си ходим. Става дума за различни истории".

Политическата сила се раздели на 3 части през 1991 г. и "СДС - либерали" с Желю Желев на практика е правоприемник на първото СДС, смята Костов.

"За мен е много тъжно, че СДС търси дати в миналото, за да присъства в настоящето", каза в заключение Костов.

Преди по-малко от месец СДС и ДСБ се разминаха и по повод 15-тата годишнина от 10 ноември, като демократите на Костов заявиха, че тази дата бележи вътрешния преврат в БКП и мимикрията на БСП, докато СДС акцентираха на началото на демократичните промени.

СДС избра 10 ноември 2004 г. за първата обединителна среща на 11 десни партии, свързани по някакъв начин с коалициите СДС и ОДС.

Ако БСП се беше реформирала, СДС щеше да се откаже по-рано

Първият председател на коалиция СДС и първият демократично избран президент Желев обаче смята, че "с всички глупости, които бяха направени, безспорен факт е, че СДС беше динамичната сила, която тласкаше българския преход напред. Смятам, че това не може да се отрече дори и от най- върлите противници на СДС".

Пред радио Нова Европа той коментира, че събитията около раздробяването на СДС прекалено се драматизират. Той даде за пример съдбата на първите демократични формации Чехия, Полша и Унгария, които драстично се промениха, свиха, а някои просто изчезнаха и сега са само исторически символи като полския профсъюз Солидарност.

Желев посочи още, че коалицията СДС е могла да се разпадне много по-рано и да оформи многопартийната система в България, ако преди това БКП (впоследствие БСП) се беше реформирала.

"БСП си остана с комунистическите предразсъдъци, предубеждения, с носталгията, с цялата номенклатура, която ѝ тежеше....ако нещата се бяха развили, както в Чехословакия навремето, да се разпадне, да се разпусне комунистическата партия и въз основа на това да възникнат леви партии, което е нормално. За съжаление в България не стана. БСП дълго време не се реформира и това беше главната причина и СДС да се държи здраво за политиката на обединяване, както и глупостите, които бяха направени - замразяване, вадене, слагане и прочие, неща, които я правеха смешна като политическа сила", каза Желев пред радио Нова Европа.

По думите му, сега вече БСП в много отношения се е реформирала, макар една голяма членска маса да изпитва носталгията по комунизма и режима на Живков. Едно от доказателствата за промяната в партията е фактът, че тя стана член на Социнтерна.

"Тя е реформирана, но недостатъчно и е много опасно за самата нея, а оттам и за страната, ако трети път след взимането на парламентарно мнозинство, улицата я събори затова, че тя се оказа негодна да управлява, както беше предишните двата пъти", смята Желю Желев.