Костов писа на Симеон: Г-н премиер, спрете сделката с дълга

Бившиятминистър-председател Иван Костов написа писмо до настоящия премиер Симеон Сакскобургготски, в което го призовава да спре сделката за замяна на български Брейди облигации, независимо от съгласието, дадено от парламента.

Тезата на бившия премиер и настоящ депутат от ОДС е, че България трябва сама да се справя с обслужването на външния си дълг, без да разчита на непрестанната подкрепа на международните финансови институции, но това трябва да става, като се отстояват българските национални интереси, а не интересите на притежателите на български Брейди облигации.

Костов посочва четири аргумента, които доказват, че предлаганата замяна е неизгодна за страната.

На първо място той припомня, че правителството на ОДС е изкупувало конфиденциално и предпазливо Брейди облигации и е успяло да намали дълга с близо 200 милиона долара, като това е ставало на цени от 75-76 цента за долар. Сегашната замяна се прави при цена от 92 цента за един долар, а притежателите на облигации ще получат по около 15 цента премия за всеки продаден от тях долар, която не биха получили при следване на предишната стратегия.

Според Костов общата пропусната полза за България на един милиард долара обратно изкупен дълг ще бъде 150 милиона долара.

Вторият аргумент в писмото е, че при сегашния LIBOR един милиард долара дълг в Брейди облигации струва на България приблизително 33 милиона долара лихви на година. При замяната на 920 милиона долара нови облигации ще струват приблизително 67 милиона долара лихви или два пъти повече, посочва той. Според Костов, заради тези нараснали лихвени разходи трябва да се намалят другите разходи на бюджета.

Изчисленията на бившия премиер показват, че дори сегашният LIBOR да се покачи до 3,5-4%, то разходите по обслужването на заменения дълг ще останат по-високи с 40-60 процента. Сделката по замяната би била изгодна за България при цени около 75-76 цента за един щатски долар дълг в Брейди облигации или при цена 92 цента за един долар, но при лихвен купон на новите облигации до 5% (б.ред. новите облигации при планираната от правителството замяна имат доходност от 8-8,5%), пише в писмото.

Костов прогнозира, че при създадените спекулативни очаквания на пазара, не може да се постигне нито намаляване на цената на брейдитата, нито намаляване на лихвения купон, заради което сделката ще бъде неуспешна.

Последният аргумент в писмото е, че българското правителство следва да се стреми към намаляване дела на външния дълг в БВП на страната, но това не може да бъде приоритет при сегашните трудни социални условия и създадените крайно неблагоприятни за България условия на кредитния пазар.

Президентът Георги Първанов ще има на 16 март работна среща с експерти от финансовото министерство, депутати, банкери и юристи за разглеждане на ратифицираните на 13 март т.г. от Народното събрание договори за оптимизиране на държавния дълг.

Целта на работната среща е да се изготви експертно становище за приетите договори, като най-късно до вторник президентът Георги Първанов ще оповести позицията си по тях.

На срещата се очаква да присъстват около 20 експерти, между които управителят на БНБ Светослав Гаврийски, заместник-финансовият министър Красимир Катев, председателят на управителният съвет на Банка ДСК Красимир Ангарски, бившият заместник-финансов министър, сега зам-председател на СДС Пламен Орешарски, депутатът от Коалиция за България Атанас Папаризов, икономистът от Лондон и съветник на президента Първанов Димитър Иванов, както и банкерите Стоян Александров, бивш финансов министър, Асен Друмев, бивш изпълнителен директор на Банка ДСК и настоящ директор на фонд "Земеделие" и бившият управител на БНБ Любомир Филипов.