Коя е истинската руска мафия

"В страната се разхождат стотици хиляди престъпници и сред тях има повече от 7 000 убийци" - такава присъда произнесе Владимир Путин на колегиум на Генералната прокуратура.

Държавният глава отбеляза, че в Русия се е засилила организираната престъпност, увеличили са се тежките престъпления и всяко второ не е разкрито. Но генералният прокурор Владимир Устинов не се притеснява от тези оценки на президента. Задавайки въпроса дали усилията на повереното му ведомство са адекватни на обстановката, Устинов дава отрицателен отговор, но същевременно обещава "да се поправи" твърде своеобразно.

Генералната прокуратура фактически смята да хвърли всичките си сили в контрола - да проверява външноикономическите договори на регионите, по-активно да се намесва в подготвянето на техните нормативни актове, да следи изнасянето на валута в чужбина, да проверява сведенията за купуване на недвижимо имущество от руски граждани в чужбина. При подобно разбиране на собствените си функции борбата срещу престъпността отстъпва на втори план.

Всяка година в Русия се извършват 3 млн. престъпления. И всяка година статистиката безстрастно отбелязва: делът на тежките престъпления и престъпленията срещу личността, както и на сериозните икономически престъпления отново е нараснал. В момента тези престъпления представляват около 45 процента от общия брой. Но това явно не е пределът: според прогнозите тази неприятна тенденция ще продължи.

От гледна точка на криминолозите, това положение е разбираемо и може да се обясни. Учудващо обаче е равнодушието, с което властта се отнася към тази кошмарна статистика. Това равнодушие може да има две обяснения. Едното е до болка познато: човекът, свикнал да живее в страх от бандитите, много по-лесно може да приеме мисълта за необходимост от "желязна ръка".

Другото е най-простото и вероятно най-вярното: задачите, които властта поставя пред правозащитните органи, са не да водят борба срещу престъпността, а да обслужват интересите на самата власт.

В действителност, налице е смяна на приоритетите. Вместо борба с престъпността - стремеж за оцеляване, и то с най-малки загуби, а по-добре - с печалба. Затова няма нищо чудно във факта, че с наказателните дела срещу олигарсите се занимават следствени бригади по 150 души, докато с разследването на убийството на Владимир Листев или Александър Мен - в най-добрия случай десетина следователи. Няма нищо удивително и в това, че в прокуратурата с пристрастие се разглежда дребна бележка, дълбокомислено преценявайки дали тя не противоречи на закона за медиите или на наказателния кодекс, докато в делото на Григорий Паско се срещат явни фалшификации и лъжи.

Онова, което правят днес много представители на правозащитните органи и структури, не е причина, а следствие. Според изследвания на чуждестранни криминолози, направени по поръчка на големи транснационални корпорации, пожелали да инвестират солидни суми в руската икономика, структурата на реалната руска власт отговаря най-много на понятието мафия.

"Роднините от Лубянка", "приятелите от детство", "земляците", "проверените сътрудници" - това според чуждестранните експертите е истинската руска мафия. Защото мафия е когато съпругът на висш съдебен чиновник работи в най-влиятелната спецслужба и "покрива" скандално известна търговия с мебели. А дъщерята на същия чиновник е помощник на влиятелен столичен бизнесмен, който благодарение на това има големи възможности да решава своите бизнес въпроси. Това е класически модел на мафия: бизнес-спецслужба-съдебна система - всичко в ръцете на едно семейство.

Именно и само с тази ситуация в страната могат да се обяснят унизителните думи на представител на известна западна корпорация, принудена да открие бизнес в Русия само за да не даде този пазар на конкурентите. В неговото съзнание Русия се нарежда до Бразилия, която той смята за признат лидер по корупция и престъпност. Впрочем, ние сигурно скоро ще изпреварим бразилците по този показател.