Кръстьо Петков ще предложи мораториум върху сделките с "царски имоти"",N

Лидерът на ОБТ и депутат от Коалиция за България Кръстьо Петков обяви, че следващата седмица в деловодството на парламента ще бъде внесено и предложение за мораториум върху разпоредителните сделки и сечта на горите в реституираните имоти на Симеон Сакскобургготски.

Петков огласи идеята си след като по-рано днес депутатите отхвърлиха предложението на левицата в седмичната програма да бъде включено създаване на временна анкетна комисия, която да провери дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяване на реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски.

ПГ на Коалиция за България искаше до края на март комисията да направи проверка на сигналите на граждани, публикации и коментари в медиите и други данни за конкретни действия по възстановяване на собствеността на т. нар. царски имоти и да се представи доклад в парламента.

В мотивите към решението се посочва, че реституцията на "царските имоти" се осъществява в противоречие с нормата на чл. 22 от Закона за Конституционния съд. По този начин г-н Сакскобургготски получава имоти без законова основа, което е оспоримо в правно отношение.

Това е политическа атака, обяви говорителят на кабинета Говорителят на правителството Димитър Цонев определи оспорването на собствеността на Симеон Сакскобургготски върху двореца "Врана" като юридически необосновано и като политическа атака срещу премиера. Цонев уточни, че никой юрист в България не би трябвало да има съмнения кой е бил собственик на имота до 1947 г. и кой е наследник след това. Интендантството никога не е било собственик, а е действало от името и за сметка на българските царе, добави Цонев. още

Целта на мораториума върху имотите на Сакскобургготски е да няма самоволни действия и инициативи, докато окончателно не се изясни случаят, това не означава, че мораториумът ще отмени реституцията, обясни проф. Кръстьо Петков. На среща днес с БЗНС-НС той и депутатите от съюза са обсъдили тази тема.

Борислав Китов от БЗНС-НС заяви, че депутатите от съюза подкрепят това предложение и също ще се подпишат под проекторешението.

Китов разполагал с информация, според която премиерът търси купувачи за част от реституираната си собственост. Той посочи, че някои от имотите си премиерът се опитва да ипотекира и да търси купувачи в Западна Европа, така че трябвало да има мораториум до изясняване на собствеността.

Не казваме, че премиерът неправомерно е взел имотите, но има съмнения и бихме искали това да се провери, затова до изясняването на случая трябва да има мораториум на разпоредителните сделки, обясни Китов.

Кръстьо Петков очаква към тях да се присъединят и народните представители от бившата ПГ НИЕ.

Заповедта на столичния кмет за връщането на резиденция "Врана" бе обжалвана в края на миналата седмица от в Софийски градски съд от наследниците на бившия собственик на "Врана" Хаджи Боне Петров и трима политици - лидера на БЗНС-НС Яне Янев, на ОБТ проф. Кръстьо Петков и на НДПС - Гюнер Тахир.

Връщането на този имот е наредено със заповед на Софиянски от 23 януари 2001 г., а основанието е нотариален акт от 1928, който юристи е невалиден, защото не е заверен от нотариус.

Не съм се срещал с премиера, за да обсъждаме въпроса с реституцията на двореца Врана, заяви столичният кмет Стефан Софиянски, цитиран от Дарик радио. Той допълни, че само съдът може да се произнесе по законността на връщането на двореца. Според Софиянски документите за деактуване на Врана в полза на министър- председателя са "наред".

Това, което постанови съдът с него ще се съобразим, каза още Софиянски. Той нямал обяснения защо сега се показват документи, които оспорват законното връщане на двореца и попита защо това не е станало през 2001 година, когато е взето решението от Столичния общински съвет.

Нотариалният акт за "Врана" е бил издаден след като Борис Трети предоставил крепостни актове, с които баща му Фердинанд в началото на века изкупувал от местни селяни имотите им в Горни Лозен, обясни адвокатът на премиера Асен Ошанов. Оформянето на покупко-продажбите е станало чрез интендантството на царя. "Това е частната, личната администрация на българските царе", заяви юристът. По френски модел монархът си имал интендант - частно лице, натоварено да се грижи за личните финанси на монарха. По-късно този институт прераства в лична администрация, която управлява заплатата на царя.

Според Ошанов само опозиционно настроени юристи настояват да има специален закон, по силата на който да се върнат царските имоти, а не да се стъпва само на решението на Конституционния съд, което отмени одържавяването им.