Краят на Путиновия модел изглежда наближава

Краят на Путиновия модел изглежда наближава

Наскоро в Москва се настани едно категорично впечатление - че Путиновият модел на държавен капитализъм, ръководен от приятели и приближени, е мъртъв.

В течение на години старателно изработената от Владимир Путин структура изглеждаше непобедима със своя стабилен висок икономически ръст и резултатно, умерено репресиране. Само че единственото, което правеше системата, бе да разпределя щедри петролни ренти на елита и обикновените хора, без да създава нито морална, нито икономическа стойност.

Сега е време да се плаща. През 2009 г. брутният вътрешен продукт на Русия намаля със 7.9 процента, въпреки че Москва разполагаше с третия по големина в света валутен резерв. Русия се представи най-зле в Групата на двадесетте водещи световни икономически сили Г-20. И докато руският елит осъзнава, че моделът на Путин се е провалил, съпротивата срещу правителството расте.

На бизнес конференция в Москва този месец приветливият първи вицепремиер Игор Шувалов се сблъска с намеци, че групата на големите развиващи се икономики Бразилия, Русия Индия и Китай - БРИК - е била сведена до БИК поради несправянето на Русия. Запитан за мерките в отговор на световната икономическа криза, Шувалов заяви с отбранителен тон, че предприетите от Русия действия са били успешни. Цифрите обаче показват друго.

Проблемът на Русия надхвърля всекидневните притеснения. Държавните ѝ финанси са в добро състояние, текущата ѝ сметка също. При втория президентски мандат на Путин от 2004 до 2008 г. обаче бе извършена значителна ренационализация на бизнеса, начело с конфискацията на петролната компания "Юкос". Съществен дял от руската икономика днес се владее от държавни корпорации монополисти като "Газпром", "Российские железные дороги", "Ростехнологии", "Транснефт", "Роснефт" и шепа банки. Те се управляват от доверени лица на Путин, близки негови приятели от дните му в КГБ. Тези големи държавни корпорации допринесоха много, ако не изцяло, за спада в руския БВП миналата година. Те са черна дупка на неефективността. Техните ръководители не знаят как се управлява компания, което води до слаби финансови резултати, огромни държавни субсидии, трагично обслужване и чудовищна корупция.

Когато цените на петрола бяха достатъчно високи, за да може нещата да вървят, висшите кръгове не се оплакваха. Тактиките на правителството в случая "Юкос", включително изфабрикуването на обвинения срещу бившия президент на компанията Михаил Ходорковски, ги научиха да кротуват, а освен това те си бяха и доста добре финансово. Днес обаче, поощряваната от държавните корпорации корупция е причина Русия да изостава от другите страни.

Путин и държавният му капитализъм със сигурност могат да бъдат обвинявани. Според Европейската банка за възстановяване и развитие по време на управлението му държавният сектор се е разраснал, според "Трансперънси интернешънъл" е станал по-корумпиран, според Световния икономически форум Русия е станала по-слабо конкурентна, а според Световната банка бизнес средата се е влошила. Русия е толкова корумпирана, че от 2000 г. насам не съумява да разшири пътната си мрежа. Тези факти се знаят в последните години, но хората говорят открито за тях само защото руският елит започна да изпитва последиците им.

От висшите етажи се разнесе такава какафония от критични гласове, че 2010 г. започва да напомня на 1987 г., когато се роди политиката на гласност на Михаил Горбачов. Ръководеният от Игор Юргенс Институт за съвременно развитие, чийто президент е не от друг, а самият руски президент Дмитрий Медведев, даде началото с мощен призив за западен либерализъм и препоръки за разформироване на вътрешното министерство и наследилата КГБ Федералната служба за сигурност. На 18 февруари Медведев последва тази идея и уволни 17 висши полицаи. През декември старият придворен от Кремъл Глеб Павловски дори призова Путин да се оттегли, заявявайки, че премиерът е старомоден.

За всеобща изненада една от най-сериозните сили, действащи срещу Путин, се оказа Владислав Сурков, вечният политически заместник-ръководител на президентската администрация. Нов шок възникна, когато властите разрешиха на повече от 10 000 души (огромен по руските стандарти митинг) да протестират на 30 януари в Калининград, въпреки че протестите бяха насочени срещу Путин и местния губернатор. Подчиненият на Сурков, отговарящ за вътрешната политика в Северозападна Русия, бе уволнен на мига - рядко явление в Русия на Путин. Според слуховете, носещи се в Москва, Путин обвинил Сурков, че е разрешил протестите.

Руснаците вече не се страхуват толкова, колкото преди, и дори се срамуват от предишното си малодушие. Сред присъединилите се към новата мода са уважаваният финансов министър Алексей Кудрин, който публично разкритикува партията на Путин "Единна Русия", и преданият на Путин Сергей Миронов, председател на Съвета на Федерацията.

Въпреки широкото неодобрение към Медведев у дома и в чужбина, да си недооценен може да се окаже благословия. Президентът публично разкритикува държавните корпорации, правоохранителните органи и корупцията, създавайки политически ниши, които да бъдат попълнени от други, и предлага алтернативна платформа за управление.

Другояче казано, Русия най-сетне преживява затопляне посред зима.

*Андерс Ослунд е старши сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън" и автор на публикуваната наскоро книга "Капиталистическата революция на Русия".

По БТА

Споделяне
Още от Свят