Кредиторите на Венецуела може да изземат петролните й активи

Застрашени са активи на PDVSA

Венецуела преживява най-тежката политическа криза от десетилетия, белязана от недостиг на храни и масови протести. Положението обаче може да се влоши още повече, тъй като над страната витае заплахата от неплатежоспособност, информира Франс прес, цитирана от БТА.

При такъв сценарий достъпът до капиталовите пазари ще се затвори незабавно за богатата на петролни ресурси, но бедна на ликвидности страна.

Тогава кредиторите ѝ биха могли да конфискуват активите на държавната петролна компания Петролеос де Венесуела (PDVSA), включително петролни танкери, рафинерии, банкови сметки. А така хуманитарната криза ще се задълбочи.

Каква е обаче вероятността Венецуела да обяви неплатежоспособност по дълга си, оценяван на 100 милиарда долара?

Досега правителството на президента социалист Николас Мадуро правеше всичко, за да избегне това, плащайки с приоритет падежите по дълга, вместо да внася така необходимите храни и медикаменти.

Производството и петролните постъпления обаче намаляват. Валутните резерви вече са едва 10 милиарда долара, повечето под форма на златни кюлчета, съхранявани на сигурно място в Каракас.

През октомври и ноември има ключов падеж: Венецуела и Петролеос де Венесуела трябва да погасят транш от 3,8 милиарда долара.

Според анализатори Венецуела ще плати, но при липсата на ликвидности икономическото положение в страната ще се влоши, като се очаква съчетанието от рецесия и почти хиперинфлация с политическа криза да предизвика смяна на правителството.

Доверието в способността на Венецуела да погасява дълга си също е разклатено след избирането в края на юли на всемогъщото Учредително събрание. Дълговите споразумения са изготвени според американското право, а САЩ не признават Учредителното събрание, определяйки го като нелегитимен инструмент на диктатурата на президента Мадуро.

Според много анализатори единственият избор за Каракас е да предоговори изплащането на дълга. За това обаче може да се окаже пречка международното отхвърляне на Учредителното събрание.

Най-големите кредитори на Венецуела са Китай и Русия, с обща експозиция от около 50 милиарда долара.

Китай е дал заем от около 60 милиарда долара на Венецуела между 2007 и 2014 година, който трябва да бъде върнат в петрол, продаван по онова време за 100 долара за барел.

Оттогава обаче петролните котировки се сринаха и от 2015 година са под 50 долара, а и Венецуела не успява да предостави необходимото производство. Така че Пекин дискретно спря кредитирането.

Китай вече си е върнал малко от заема, но Каракас има да връща още голяма част, според Франсиско Моналди от Университета Райс в Тексас и търговския институт ИЕСА в Каракас.
"Венецуела изпраща 400 милиона барела петрол годишно на Китай, за да плаща дълга си, това е по-малко, отколкото трябва да плаща, тъй като китайците ѝ дадоха гратисен период заради ниските цени на петрола", обяснява Моналди.

Русия от своя страна отпуска заеми на Каракас от 2011 година - първо кредит от 2,8 милиарда долара, за да ѝ позволи да купи противовъздушни системи и други оръжия, след това, както изглежда, от 2014 година чрез държавната петролна компания "Роснефт" е отпуснала допълнително най-малко 6 милиарда долара.

Както и в случая с Китай, част от дълга трябва да бъде върнат в петрол.

Венецуелското производство обаче непрестанно намалява през последните две години, като броят на действащите платформи е спаднал от 75 на 49, според Пантеон Макроекономикс. А 40 процента от това производство отива директно за Съединените щати, които са най-големият клиент на страната. При тези условия Каракас трудно може да да изпълнява ангажиментите си.

Като гаранция по руския кредит Венецуела е предложила 49.9 процента от "Ситго" (Citgo) - рафинерия и верига бензиностанции към "Петролеос де Венесуела" в Съединените щати. Според Франсиско Моналди предприятието струва 8 милиарда долара.

В случай на несъстоятелност "Роснефт" ще може да придобие "Ситго", но това вероятно ще бъде в конфликт с американските санкции срещу Русия.

"Американското правителство няма да се зарадва от идеята "Роснефт" да поеме контрола над една рафинерия и верига бензиностанции в Съединените щати", изтъква Хуан Карлос Родадо, ръководител на отдел Латинска Америка в инвестиционната банка "Натиксис" (Natixis) в Ню Йорк.

Споделяне
Още от Бизнес