Кризата на идеологиите в Европа

Накъде върви политиката на Стария континент? Кризата на идеологиите, съществуваща от няколко десетилетия, вече има и практически последици, тъй като тя нарушава политическата картина на партиите и движенията във всички европейски страни. В момента тази картина прилича на мозайка, в която традиционните идеологически позиции придобиват разностранна логика, която невинаги е последователна.

В лявото пространство се наблюдава

криза на партиите от марксистки тип

и по-специално на идеите за класовата борба, за предимството на държавата пред логиката на пазара, на колективните пред индивидуалните свободи и т.н. На тяхно място започва да се налага нова идеология, която се определя като прогресистка.

Кризата обаче не отмина и дясноцентристкото пространство. За разлика от левицата тук нямаме нова идеология, която открито да се дефинира като консервативна. В момента, в който основните идеологически принципи на левицата започнат да отпадат, в континентална Европа може би ще стане възможно възникването на обединяваща консервативна идея, която диалектично да се противопостави на прогресистката идеология. Към тази идея би могъл да се присъедини електоратът на традиционните европейски народни партии, на либералните формации и др.

На какви принципи може да се основава такава идея? Един консерватор смята преди всичко, че ценностите, правилата за поведение и традициите са неща, издържали проверката на времето. Щом те са стигнали до нас, това означава, че отговарят на дълбоките потребности на индивидите и на обществото. Без правила не би имало рационално поведение, а всичко би било обвързано със случайността. Това се вижда при моралния принцип за неприкосновеността на собствеността. Ако собствеността не се уважава и бъде оставена на произвола на по-силния, тогава не би имало смисъл човек да влага своята енергия в дълготрайни планове, от които се очаква и траен резултат. Да бъдеш консерватор следователно означава

да придаваш значение на бъдещето си

Прогресистите открай време обвиняват консерваторите, че са противници на разума, тъй като според тях само разумът може да определя ценностите и правилата за поведение на индивидите и обществото. Това е напълно погрешно схващане за ролята на разума в човешкия живот. Истинският рационализъм се състои в това да можеш да използваш познанията, които милиарди индивиди са трупали в продължения на векове. Това беше и основната грешка на комунизма, който смяташе, че е добре да се отхвърлят всички правила на морала, икономиката, политиката, плод на дълга историческа еволюция (като се започне именно от правото на собственост), за да се построи ново общество, плод на идеите на ограничен брой интелектуалци и политици.

Комунизмът беше катастрофа в икономически план, тъй като пренебрегна правилата на частната собственост и пазарния обмен и това доведе до всеобща бедност. Беше трагедия и в човешки план, защото отказът от традиционните морални принципи доведе до потискането на мнозинството от страна на малцинството.

На Стария континент консервативната идея така и не успя да създаде своя идеология. Твърде често тя беше идентифицирана с мракобесието, с поддържането на неоправдани привилегии и с отхвърлянето на прогреса. В Европа признаването на легитимността на консервативната визия е точно обратният процес на легитимацията на прогресистката идея, която излиза извън границите на социализма от 19-и век. Прогресизмът ще стане самостоятелна идеология едва когато неговите привърженици признаят

легитимността на консервативната идея

Тогава диалектиката и политическият сблъсък между двете идеи ще отидат на заден план и от значение ще бъде какво гражданите искат да се запази и какво да се промени. А това е точно обратното на идеологическите войни, измъчвали европейските демокрации през миналия век.