Министърът на културата Евтим Милошев и екипът му представиха във вторник проектобюджета за 2027 г. като "най-големия бюджет в историята на културата".
Предвидените средства са 307 024 800 евро, но въпреки рекордния размер редица ключови въпроси за културната политика остават без ясен отговор. Недоволството в сектора също не стихва – заради липсата на прозрачност при разпределението на парите, неяснотите около обещаните реформи и отсъствието на дългосрочна финансова перспектива.
"За пръв път е премината психологическата бариера от 300 млн. евро. Ръстът е с 14.1% в сравнение с 2026 г.", обяви министър Милошев. Той подчерта, че бюджетът е изготвен в условията на процедура по свръхдефицит, наложена от Европейската комисия, и след приключването на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него увеличението на средствата за култура дори изпреварва ръста на икономиката. Въпросното евеличение от 14.1% е спрямо заложените разходи за култура в бюждета през 2026 г. – 267 051 700 евро и въпросните 307 024 800 евро.
При представянето обаче не беше уточнено дали в тези изчисления е отчетена и инфлацията за 2027 г. Прогнозираното поскъпване през следващата година е около 4%, което означава, че реалният ръст на средствата би бил приблизително 10%.
Освен това бюджетът се оказа с над 21 млн. евро по-голям от първоначално публикувания проект. Промяната е направена в последните дни преди официалното му представяне, без да бъде обяснено подробно как и защо са преразпределени средствата.
Още по темата
Бюджетът е разпределен в две политики и 11 бюджетни програми. Най-голям дял от средствата са предвидени за сценичните изкуства – близо 158.7 млн. евро.
За фестивали, конкурси, събития и чествания са заложени 15 389 200 евро, от които 11.6 млн. евро са за събития от Националния културен календар.
"За първи път в Националния културен календар е обособена графа за библиотеки, галерии и музеи, които ще могат да кандидатстват при равни условия", каза Милошев.
За филмово изкуство са предвидени 32 553 400 евро, а за обучение на кадри – над 50 млн. евро.
Единствената бюджетна програма с намаление е "Администрация". Средствата по нея се понижават от 4 179 000 на 3 780 700 евро, но според министъра няма да има съкращаване на служители.
Почти двойно се увеличават средствата в капиталовата програма – от 5 787 700 на 11 528 800 евро. Те ще бъдат насочени към Националната галерия, Националната опера и Националната библиотека, както и към ремонти на други културни институции.
В проектобюджета са предвидени и 13 мерки, свързани със законодателни и управленски реформи в културния сектор. Те обхващат меценатството и публично-частните партньорства, статута на артиста, реформата на сценичните изкуства, публичното финансиране, културното наследство, авторското право, дигитализацията и прозрачността.
Допълнителните 21.3 млн. евро – без подробно обяснение
На 6 ноември беше публикуван проектобюджет на стойност 285.72 млн. евро. Само ден преди представянето му обаче средствата бяха увеличени с 21.3 млн. евро.
Цялата допълнителна сума е насочена към създаване и популяризиране на съвременното изкуство в страната и чужбина и към достъпа до качествено художествено образование. Не стана ясно обаче как точно са разпределени средствата и какво е наложило промяната.
Това се случва на фона на множеството критики към бюджета, които министърът определи като абстрактни.
"Не знам какъв отговор искате да чуете. Един бюджет е проектобюджет, докато не мине второ четене в пленарната зала на Народното събрание. През това време бюджетът се работи. Когато отворите фурната 30 минути по-рано от нужното време, ястието изглежда различно. Всичко, което се прави, е процес, който продължава", отговори министър Милошев на въпрос на Mediapool защо промяната се случва без предварително обяснение.
По думите му той и ръководената от него администрация ще защитават до последно всяко евро за култура.
"Всяка една подкрепа, помощ или съвет е добре дошъл. Не виждам какво лошо се е случило", допълни министърът.
Независимите културни дейци обаче настояват да получат отговор какво е наложило промяната и защо допълнителните средства не са били заложени още в първоначалния проект.
"Проблемът е, че бюджетът се поправя след обществен натиск, без ясно обяснение защо тези средства не са били предвидени в проекта на Закон за държавен бюджет, който бе качен на страницата на Министерството на финансите на 6 ноември. Първият разчет на разходите за култура ли беше необоснован, или вторият е политическа кръпка с публични финанси и кризисни цели? Какво се промени за десет дни – потребностите на сектора или притеснението на управляващите от недоволството на гражданските и творческите организации?", пита директорът на Обсерваторията по икономика на културата д-р Диана Андреева-Попйорданова.
Според нея става дума за кризисен пиар с публични средства и липса на прозрачност.
Каква е перспективата за следващите години?
Корекцията в бюджета не променя основната тенденция в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г. Това посочват както Диана Андреева-Попйорданова, така и представители на независимия културен сектор.
Числата показват, че общите разходи за група "Култура" нарастват номинално с около 5 млн. евро, но до 2029 г. средствата за култура като дял от БВП ще намаляват, вместо да се увеличават.
"Общите разходи по група "Култура" нарастват едва с 13,6 млн. евро и достигат 741,9 млн. евро през 2027 г. Това е едва 5,5 млн. евро повече спрямо 2026 г., при намаляващ дял от БВП. До поисканите от сектора 939 млн. евро остават над 197 млн. евро", пишат от Независимия културен сектор.
Попитан защо няма промяна в средносрочната бюджетна прогноза, министър Милошев обясни, че тя се отнася до бюджетите за 2028 и 2029 г.
"В тези прогнози може да говорим за разрези и цифрови зависимости. Ако ръстът на БВП прогнозно се увеличи два пъти повече от заложеното, то ние трябва да сме много тъжни, защото културният процент ще падне надолу. Ако се срине два пъти, то ние, от културата, трябва да сме много щастливи, защото процентът ни ще скочи рязко. Това е игра на цифри", каза министърът.
Той поясни, че фокусът е върху бюджета за 2027 г., който според него показва добри резултати, постигнати чрез добра воля и целенасочена политика.
Милошев допълни, че до 2029 г. трябва да бъдат направени промени в правната и административната рамка на културния сектор, така че да се създадат ясни реформи и устойчив модел за увеличаване на финансирането.
"Всяка една система преди да започне да се финансира рязко, трябва рязко да се реформира. Всички ние можем да констатираме, че има много проблеми в начина, по който върви секторът. Това са заварени проблеми и процеси, които не са лесни за решаване, но е посока, в която да търсим начин, по който да реформираме системата и да търсим по-голямо и устойчиво финансиране", обясни министърът.
Така основният аргумент на министерството за по-голямо финансиране в бъдеще е обвързан с предстоящи реформи. Засега обаче не е представен достатъчно конкретен график как те ще бъдат осъществени и как ще променят начина, по който се разпределят публичните средства.
Културните паспорти – обещание без осигурено финансиране
Културният сектор е недоволен и от неизпълнението на ангажиментите в приетата през октомври Харта за културна политика, която получи подкрепата и от Министерството на културата.
Една от основните цели в документа е поетапното увеличаване на публичните средства за култура до минимум 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), с годишно нарастване от 0.1 процентни пункта.
Недоволство има и заради липсата на финансово обезпечаване на културните паспорти – мярка, заложена както в Хартата, така и в управленската програма на "Прогресивна България" със срок за изпълнение през 2027 г. Тя трябва да осигури достъп до културни събития за над 800 000 деца. За нея ще са нужни около 40 млн. евро, но изглежда, че тези средства все още не са осигурени.
По думите на министър Милошев Хартата е базисен документ, но не може сама да посочи начините, по които да бъдат постигнати заложените в нея цели. Тя обаче очертава посоката, която всички се опитват да следват.
Зам.-министърът на културата Марина Василева обясни, че все още се търсят варианти за финансиране на културните паспорти, тъй като мярката не може да бъде осъществена само от Министерството на културата, а изисква участието и на други институции.
"Това е сложен процес, който трябва да стартира до края на 2027 г. Работим за търсене на вариант на пилотно провеждане на част от политиката, но е нужен сериозен финансов ресурс и е нужно време за устойчивото му въвеждане. Това не е инструмент, към който да подходим с лекота", отговори тя на въпрос на Mediapool.
Читалищата: увеличението не покрива разходите
Тревожно остава и положението на читалищата. Те алармират, че предвидената държавна субсидия не покрива достатъчно разходите за възнаграждения и издръжка.
Екипът на министъра посочи, че средствата за тях се увеличават с 5.4%. Според читалищата обаче този ръст не е достатъчен заради промените в минималния осигурителен доход. Затова те настояват за стандарт от поне 14 300 евро годишно на субсидирана бройка вместо предвидените 11 844 евро.
Зам.-министър Зорница Грекова обясни в отговор на въпрос на Mediapool, че е предложено допълнително увеличение, ако има такава възможност, но за следващата година са определени конкретни бюджетни рамки. Затова министерството предвижда и други мерки за подкрепа.
Още по темата
"Отваряме специална програма за галерии, библиотеки, но и такива в читалища ще могат да кандидатстват в рамките на Националния културен календар. Читалищата ще могат да кандидатстват и по програмите за опазване на нематериалното културно наследство", поясни тя.
На този фон представители на културния сектор излизат на протест във вторник от 18:30 ч. Те настояват да бъде публикувана сравнителна таблица на промените в разходите за култура, както и подробен разчет по програми, мерки и получатели. Искат също да бъде обяснена разликата между увеличението от 21.3 млн. евро за Министерството на културата и увеличението от 13.6 млн. евро по група "Култура".
Сред другите им искания са разчет за финансовото обезпечаване на културните паспорти и актуализирана бюджетна прогноза, съобразена с поетия ангажимент за увеличаване на публичните средства за култура като дял от БВП.
Министърът на културата Евтим Милошев и екипът му представиха във вторник проектобюджета за 2027 г. като „най-големия бюджет в историята на културата“. Предвидените средства са 307 024 800 евро, но въпреки рекордния размер редица ключови въпроси за културната политика остават без ясен отговор. Недоволството в сектора също не стихва - заради липсата на прозрачност при разпределението на парите, неяснотите около обещаните реформи и отсъствието на дългосрочна финансова перспектива.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
Няма коментари
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.