"Понякога нямаш друг избор. Въпреки мисълта, че всичко е казано и написано, е нужно да се вдъхновиш, да стъпиш върху раменете на гиганти и да повярваш, че това, което имаш да казваш, е ново, ценно и различно. Понякога наистина нямаш друг избор, защото иначе ще полудееш и ще се съсипеш, ако не го направиш. Ако имаш страст и обсесия по нещо, в каквато и да е сфера, е нужно да действаш. Така живееш".

Това казва младата писателка Неда Узунколева, авторка на романа "Днес не ми се излиза" пред Mediapool в разговор, посветен на международния ден на книгата.

Неда Узунколева пише своя роман още на 19-годишна възраст, Сн. Яна Лозева

Преди 10 години, когато е едва на 19 г., Неда е окрилена от успеха на нейното есе "Така се живее", което печели конкура "Протест и смисъл", организиран от "Ранобудните студенти" през 2013 г. Тогава тя, взима смелото решение да напусне специалност "Скандинавистика" и да напише своя първи роман.

"Другото много важно в този момент беше, че с приятелите ми постоянно говорехме как ще направим нещо велико, как нещата тепърва започват, а изведнъж след края на гимназията попаднах в някакъв вакуум. Сблъскваш се с реалния живот. Разбираш, че нищо не те очаква и нищо няма да ти бъде дадено".

Неда подхожда дисциплинирано и написва романа за 5 седмици. След това изпраща ръкописа на няколко издателства, но те отказват да го публикуват.

"Чисто и искрено реших за себе си, че просто това не е достатъчно добър дебют. Аз винаги съм искала да бъда писател, винаги съм имала някаква обсесия от книгите, и въпреки че и тогава и сега не е особено трудно да издадеш книга сам, реших, че един дебют трябва да бъде наистина добър и метафорично затворих ръкописа в шкафа", разказва Неда.

След това записва "Журналистика", развива се, сменя работи и не спира да пише за себе си, но романът започва да я преследва. Непрестанно вижда знаци, които ѝ напомнят за пасажи от книгата, спомня си цитати на героите.

"Започна да ми тежи дори физически. Казах си, че въпреки всичко искам този роман да излезе. Кандидатствах по програма "Дебюти" на Национален фонд Култура и след като бях одобрена, ми препоръчаха за редактор Або от издателство "Рива"", разказва писателката.

Тя решава да даде ръкописа в чист вариант такъв, какъвто е бил преди десет години. И всъщност Або харесва историята, двамата почти не променят сюжета, а работят стилистично върху текста. И така през март 2024 г., 10 години по-късно от печат излиза "Днес не ми се излиза".

Фраза, която всеки един е казвал поне веднъж в живота си. Но "Днес не ми се излиза" е наистина различна и ценна книга. Дългото и чакане да излезе "от шкафа" си заслужава, защото романът печели две от най-престижните награди за дебютна литература в България – "Пегасът" от "Южна пролет" и наградата "Перото".

За човека, творчеството и защо си струва да опитаме

В романа се преплитат три човешки съдби на коренно различни личности – 54-годишна психоложка, обсебена от кариерата си, която разбира, че е болна от рак, младо, потиснато 20-годишно момиче и един възрастен, безнравстен, но гениален режисьор. Чрез историите на тримата герои Неда разглежда въпросите за човека, творчеството, природата на изкуството и защо си струва човек да опитва. Теми, които продължават да вълнуват писателката и до днес.

Може би най-провокативен е образът на режисьора, защото поставя пред читателите редица въпроси и моралната дилема дали е нужно да има разграничение между твореца и неговата личност. Неда създава този образ, тъй като възприема себе си за притеснителна и понякога дори малодушна и винаги премисля дали не е обидила някого, а ѝ се иска да погледне живота през очите на един безпардонен, арогантен, но безкрайно талантлив човек. Любовта ѝ към киното, възпитана от майка ѝ още през детските години на Неда, я кара да избере образа на режисьор.

Той е амалгама от някои от любимите режисьори на Неда и истории от техния живот – Райнер Вернер Фасбиндер и Ингмар Бергман. С него писателката поставя въпроса: "Можем ли да простим действията на един човек, защото е талантлив".

"Постоянно разсъждавам върху този въпрос. В момента и климатът е различен. В миналото някои неща са се позволявали на различни актьори и музиканти, които са били са статут на полубогове. Те са могли да правят всичко и да се разминат с всичко. Сега нещата са различни и това е за добро, защото никой няма право да унижава и да проваля нечий живот. Четох интервю на актрисата Зоуи Кравиц, която казва, че харесва филмите на Полански и го намира за велик режисьор, въпреки че всички знаем какво е направил. За мен това са две реалности, които съществуват паралелно. Един човек може да има такава светлина и да създаде красиво изкуство, което да бъде оценено, и същевременно да има такъв мрак и да причинява болка на друго човешко същество. Дали трябва да забраним творчеството на тези хора – не, със сигурност не. То трябва да съществува, но трябва да знаем и за сянката, която е зад него", казва Неда.

Младото момиче в романа (Катерина) е събирателен образ на Неда и нейните приятели, "защото в тях е имало такава жажда за живот, но и огромно отчаяние". Тя се влюбва във филмите на режисьора. Психоложката е контрапункт на другите двама персонажи, но именно тя е свързващото звено. Чрез нея се поставя и темата за "преминаващия покрай теб живот".

Книгата обаче оставя ярък отпечатък и с темата за риска и причините, поради които си струва човек да опита.

"Или ще успея, или ще се проваля, няма друг вариант, но каквото и да е, трябва да се опита", мисли си младата Катерина. А след това разсъждава: "Заради шанса да бъда жива съм длъжна да опитам".

А според Неда, когато имаш обсесия по нещо в каквато и да е сфера, трябва да действаш и да продължаваш да правиш това, което харесваш.

"Тази тема се повтаря през романа – просто трябва да се живее. Понякога не е нужно да го правим с апломб и със замах, а просто да се събуждаме и да изкарваме някак деня на нашия минимум. За живота е важно да продължим. Животът не е като филма или книга. Той е много по-фрагментиран, съставен е от много по-малки части, така че продължаваш напред, но и не бива да изпускаш целта от поглед, както всъщност направих аз през тези десет години. Винаги в ума ми се запази мисълта, че ще продължа да пиша. Никога не съм спирала да го мисля, и когато книгата излезе и получих наградите, беше една лична победа и бях много щастлива", разказва Неда.

Любовта към литературата

Неда започва да чете наистина активно около 8. клас, а именно любовта ѝ към литературата я насочва към хуманитарно училище и дори скоро след това сменя гимназията, защото не е доволна от учителката по литература. Тя обаче обича да пише още от дете, а с времето това да стане писател се превръща в нейно съкровено желание, а родителите ѝ я насърчават да не спира да се интересува от това, което обича и я вълнува.

"Независимо какво ми се случва, колкото и да пропадам, аз мога да пиша". Това не са само мисли на младата Катерина в романа. Това съм аз. Родителите ми никога не са ме карали да чета насила или нещо подобно. Това се случи естествено и затова и още ме вълнува природата на таланта и откъде идва тя. Въпреки че съм убедена, че дисциплината и характерът са по-значими, а талантът е малка част от пъзела, без него или без искрения интерес също не може да има добри резултати", казва Неда.

Четенето продължава да бъде любимото ѝ занимание и би се чувствала добре, ако може да прави това непрестанно.

"За мен четенето е бягство от реалността, абсолютно изключване от нея, но в същото време опознаваш същата тази действителност по-добре чрез книгите и когато се завърнеш в нея, ти си по-подготвен за живота", казва Неда.

Тя живо се вълнува от различните взаимовръзки в книгите, но и в живота на писателите. Харесват ѝ мистификациите и неслучайно е почитател на творчеството на Ромен Гари. Обича книгите на Кристофър Ишъруд, особено "Сбогом на Берлин" и "Лъвове и сенки", както и творчеството на Мишел Уелбек и това на Анджей Стаушак, който според нея е "полският Керуак". А "Моята лична борба" на Карл Уве Кнаусгор е сред най-важните книги в живота ѝ досега.

Голям отпечатък върху нея оставя и Франсоаз Саган, която също пише своя първи роман "Добър ден, тъга" като тийнейджър и постига голям успех на толкова крехка възраст, въпреки клишето, че "за да бъдеш добър писател, трябва да имаш житейски опит".

"Тя пише "Добър ден, тъга" на осемнадесет и предизвиква абсолютно световен бум. Когато разбрах това, си казах, че е възможно. Всъщност, това също ме вдъхнови да напиша романа си на 19 г. Много исках да приличам на Саган и може би се получи със закъснение", споделя Неда.

Но ако в международния ден на книгата, може да препоръча само една творба, авторката на "Днес не ми се излиза" би избрала "Папагалът на Флобер" на Джулиан Барнс.

"Това е едновременно роман, есе, биография и литературна загадка. В същото време е много красиво написана, забавна и иронична книга. А и става въпрос за Флобер, който също е един от най-великите. Никой не пише като Флобер, както казват, той превръща романа в поезия", изтъква младата авторка.