Кабинетът "Желязков" отпусна в сряда 1.89 млн. лв., с който финансира Министерство на културата за организацията на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юни – юли 2025 г. Същевременно обаче самото ведомство на Мариан Бачев упорито не отговаря на въпроси на Mediapool дали ще проведе събитието в България. Съмненията се засилват и от факта, че, ако страната ни се откаже от домакинство, то по правилата на ЮНЕСКО тя отново трябва да плати сметката по организацията, нищо че в при такава ситуация домакин ще е Франция. Така че днешното решение на МС за осигуряване на парите не гарантира, че страната ни ще е домакин.

47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО трябва да се проведе от 6 до 16 юли 2025 г. Очаква се през лятото в България да дойдат около 4 000 представители на ЮНЕСКО от 193 държави.

Как България бе избрана за домакин

България бе избрана за домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. с решение в рамките на 46-ата сесия на организацията в Делхи.

"Това беше една много скоропостижна процедура, всичко се случи в последния момент. В същия момент, е изключително важно и аз съм благодарен, че успяхме, въпреки кратките срокове, да реагираме, защото вярвам, че това ще ни окаже огромна помощ в поредица проблеми, които ние имаме в опазването на нашето културно наследство", каза тогава бившият министър на културата Найден Тодоров.

Чуват се гласове, че България ще се откаже

Чуха се гласове, които изразиха опасение, че България може да се откаже от ангажимента поет към ЮНЕСКО.

Вицепрезидентът Илияна Йотова алармира в рамките на 135-ата дискусия за културното наследство "SOS за културното наследство", "че има притеснения, че България е на път да се откаже от домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО".

Още по темата

България може да се откаже от домакинството на сесия на ЮНЕСКО

10 февруари 2025 18:38

"Аз лично не бих искала да преживявам този скандал и това унижение. Мисля, че едно от посланията днес, което трябва да тръгне от тази зала, е да направим всичко възможно юли месец България да се представи като достоен домакин на това невероятно събитие", каза Йотова.

Малко по-късно притесненията си по темата изразява във въпрос до министъра на културата Мариан Бачев и депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на Комисията по култура и медии Манол Пейков.

"Въпреки значимостта на събитието, подготовката на България изостава, а в определени институции се наблюдава не само липса на ангажираност, но и открита съпротива срещу изпълнението на поетите задължения. Към този момент все още не е подписано споразумението за домакинство от страна на Министерския съвет", твърди той.

Пейков смята, че отказът от домакинство би имал сериозни последици – както репутационни, така и материални.

"Възможно е Старият град на Несебър да бъде заличен от Списъка на световното наследство, което би нанесло тежък удар върху международния образ на България. Освен това съгласно установената практика на ЮНЕСКО, държава, която се откаже от вече поетия ангажимент, е длъжна да покрие разходите по провеждането на Асамблеята в централата на организацията в Париж", мотивира притесненията си в рамките на Парламентарен контрол Пейков и пита министъра на Културата кога ще бъде подписано споразумението за домакинството и кой оглавява организационния комитет на събитието.

Според туристическия бранш Министерството на културата планира да се откаже и не е предприело никакви стъпки по организацията на събитието. При тази хипотеза отпуснатите от МС пари за подготовката ще отидат за поемането на сметката на Франция, която по правилата на ЮНЕСКО трябва да поеме домакинството, ако някоя страна се откаже.

"Това е удар и позор за България. Недопустимо е да изпускаме толкова голямо събитие, което ще промотира страната ни, туризма и културно-историческите обекти", смята Веселин Данев, председател на Българската хотелска асоциация.

Според Данев основното притеснение на правителството е, че външно министерство не може да издаде визи на всички делегати, особено на тези от трети страни и от Африка.

"Значи Франция ще ги издаде, но България не може, което е недопустимо", коментира още Веселин Данев пред Travel News.

Ще го бъде ли?

Според Даниел Лорер от ПП-ДБ, също член на Комисията по култура и медии, няма повод да се смята, че България ще се откаже от домакинството.

"Доколкото знам въпросното събитие на ЮНЕСКО е доста мащабно за нашите възможности. Преди няколко седмици на първото заседание на Комисията представители на Министерството на културата заявиха, че всичко върви по план. Няма сигнали, че домакинството няма да се случи", каза пред Mediapool Лорер.

Като допълнително потвърждение, че страната ще изпълни поетия за домакинството ангажимент изглежда отпуснатото от правителството в сряда финансиране в размер на 1,89 млн. лева, което следва да обезпечи "дейностите по организацията на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юни – юли 2025 г.".

Все пак към момента не е ясно дали официалното споразумение за домакинството е подписано и на какъв етап е подготовката за това домакинство.

Защо домакинството на този международен форум е важно

По думите на бившия министър на културата Найден Тодоров в България през последното десетилетие проблемите, свързани с опазването на културното наследство, са често явление, я най-големият от тях е Несебър.

"Даден ни е срок до края на 2025 г. проблемът да бъде решен. Аз вярвам, че той може да бъде решен, но не вярвам, че може да бъде решен до догодина", смята Тодоров.

Според него фактът, че България ще бъде домакин на сесията на комитета, ще бъде в помощ да бъде решен благоприятно и несебърският проблем.

Домакинството на сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е от стратегическа важност за България. То би затвърдило ангажимента на страната към опазването на световното културно и природно наследство, би повишило нейния международен авторитет и би отворило нови възможности за дипломатическо и експертно сътрудничество.

Очаква се домакинството да стимулира туристическия сектор, икономиката и да засили достъпа на страната до финансови и технически ресурси от ЮНЕСКО за опазване на българските обекти. В същото време, културните и научните среди ще имат възможност за обмен на опит с водещи експерти от цял свят.

Списъкът с местата у нас, които да бъдат показани на участниците във форума, изготвен от Тодоров включва Пловдив, Копривщица, Несебър, Боянската църква, Рилският манастир и Созопол.