Повече от 80 години "Народният съд" е сред най-дискутираните събития от българската история. Това събитие продължава да води до спорове и да се използва и до днес като плашило или дъвка от различни политически фигури. "Народният съд" обаче остава един от най-видните символи на репресиите на режима след 9 септември 1944 г.

Навръх 80-годишнината от това събитие, в което са арестувани близо 30 000 българи, липсваше цялостно изследване и осмисляне на случилото се между декември 1944 г. и април 1945 г.

13 върховни и специални състава, както и 68 областни състава. 135 процеса. 11 122 подсъдими, 2730 смъртни присъди, 1305 души – осъдени на доживотен затвор и 5120 осъдени на затвор между 1 и 20 години. Това са цифрите зад така наречения "Народен съд".

През тази година обаче група историци представиха документален и изследователски поглед върху революционния трибунал. Разделен в три тома "Народният съд в България (1944-1945). Герои и антигерои" показва всички жертви на процесите. Сред тях освен военни и високопоставени чиновници са и наследниците на най-видните български семейства по време на Възраждането, както и най-обикновени хора.

Трите тома посочват поименно всички подсъдими от тогавашните 9 области на страната, както и членовете на всички общо 81 съдебни състави – 68 областни и 13 върховни в София.

Премиерата на Том 2

Във втоник (6 октовмри) от 18:00 часа в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще бъде представен вторият том на изданието.

Ръководител на изследователския екип, подготвил сборника, е проф. Мартин Иванов, преподавател в катедра "Социология" на СУ "Св. Кл. Охридски". Водещ на събитието е преводачът и журналист Георги Ангелов, който наскоро беше отстранен като водещ на предаването "История.бг" по БНТ.

В представянето на втория том от мащабното изследване ще участва част от екипа на проекта – историците проф. Мартин Иванов, проф. Момчил Методиев, доц. Живко Лефтеров, доц. Светослав Живков, доц. Галина Гончарова и доц. Димитър Гюдуров.

Специални гости на събитието ще бъдат и президентът Петър Стоянов (1997-2001), проф. Пламен Дойнов и д-р Александър Стоянов.

В първия том, който беше представен в края на април, бяха включени данните за подсъдимите в Бургаска, Варненска, Врачанска и Горноджумайска област.

"Вторият том предоставя даннните на всички обвиняеми и хора с присъди от Плевенска, Пловдивска и Русенска област", обяснява доц. Живко Лефтеров пред БНР. По думите му в третия том, който се очаква да бъде готов до месеци, ще обхване останалите области.

"Идеята е въз основа на съдебна документация да бъдат представени на всички обвиняеми и осъдени", отбелязва историкът.

Според него, работейки с документите, се вижда различната практика в съставите на "Народния съд".

"Вижда се как един човек може да бъде подведен под отговорност в два или три състава на Народния съд и за едно и също обвинение да получи различни присъди", казва той.

"Строителите на България пред съда"

По думите му сред осъдените има представители на редица видни български фамилии и родове със съществена роля за българската истоиря. Това потвърждава в интервю пред БНР и ръководителят на проекта проф. Мартин Иванов.

"Ние намерихме една много по-многопластова история. Наред с тези клишета – фашисти, убийци и заслужено наказани е и унищожението на цвета на нацията. Открихме 3 големи групи хора от информацията на тези 11 000 българи минали през Народния съд", посочва той.

По думите му в първата група са хората, които били участници и работили в службите сигурност на Царство България и се борили срещу комунистическата опасност и в действителност са извършили някои ужасни неша като рязане на глави и изтезания.

"Същевременно обаче се натъкваме на хора, които бихме определили като част от националните и местните елити. Съдени са племенниците на Левски и Иван Вазов, съпругът на внучката на баба Тонка – Нико Просеничков, синовете на Райна Княгиня, все наследници на хора, градили модерната българска държава", разказва проф. Иванов.

По думите на историка в третата група са хората, застанали пред скамейката заради междуличностни отношения с натрупани злоба и завист. Историкът разказва, че сред подсъдимите е и едно 15-годишно овчарче, което било разказало, че видяло въоръжени партизани в гората.

Според него темата за "Народния съд" е една от немалкото, които ни разделя, но е важно истинските исторически проблеми "да бъдат погледнати в очите".

"Не сме научили уроците на историята"

"Това, което се убедих от работата ми проекта за Народния съд е, че няма политическа кауза, която заслужава да бъдат изправени българи срещу българи. За съжаление ние този урок на историята все още не сме го научили и се опасявам, че ще се наложи да си го припомняме", казва проф. Иванов.

Според него ако "кутията на Пандора" по темата се отвори и се тръгне на саморазправа, няма гаранция, че тези, които агитират за нов Народен съд, няма да попаднат в него.

Освен за жертвите проф. Иванов разказва и за членовете на съдебните състави, които в голяма степен са били юридически неграмотни и с най-различни професии.

"Близо 90% от всички съдии са активни членове на комунистическата партия – политически партиен съд. Над половината от съдиите са били в близко родство с хора, загинали в партизанската война – не безпристрастни хора и виждат възможност да отмъстят за своите близки", каза историкът.

Според него професионалната палитра на съдиите е пъстра, но това "не говори в полза на професионализма при произнасянето на присъдите."

Ръководителят на проекта изтъква, че "за разлика от други страни в Европа, където тези съдебни процеси са продължили до 1952 г., у нас Народният съд е приключил всичко за 4 месеца – от декември 1944 до края на април 1945 г."

Изданията, посветени на "Народния съд" се издават по проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания". Тъй като тиражът е ограничен има само 200 броя, които се раздават на първите отишли на събитието във вторник. Двата тома обаче могат да бъдат открити напълно безплатно и онлайн.