Финансовата несигурност и провалът са най-големите тревоги на младите българи. Почти половината от младежите у нас се притесняват от финансови проблеми в бъдещето си, а 27% от това да не се справят в училище или на работното място. Това показа проучване на изследователски център "Тренд", възложено от сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите".

Според данните българският младеж е голям оптимист, но до едно време. 62% от участниците в проучването определят себе си като оптимисти. Това важи с най-голяма сила за тийнейджърите, но картината се променя след сблъскването им с реалността и навлизането в трудовия пазар около 25-ата им година.

Проучването показва, че 45% от младите хора у нас се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а 23% от неуспехи в кариерата. Финансово безпокойство изпитват дори и по-успешните младежи, които получават над 2000 лв. месечно.

По думите на бившия социален министър Христина Христова тревогата за реализация и успех на работното място е пряко свързана с финансовата несигурност.

"Младите не се страхуват от безработица, а дали се представят успешно на работното място. Добрата кариера дава добро равнище на доходи и добро качество на живот.12% от работещите хора в България живеят в бедност, което е показател, че работата не винаги ти осигурява добър стандарт на живот", каза тя.

"Който плаща, той поръчва музиката"

"Tова са драматични данни, ние произвеждаме едно тревожно поколение по отношение на това дали ще се справя финансово в бъдеще. Няма такава тревожност по отношение на финансовите проблеми в другите държави, каквато виждаме в България", отбеляза Евелина Славкова от "Тренд".

В коментар пред Меdiapool тя поясни, че финансовата тревожност е еднакво силна сред младите и в по-големите, и в по-малките населени места.

Оказва се, че младите хора в столицата са много по-тревожни, че няма да успеят да създадат стабилни лични отношения, докато този процент е доста по-нисък в по-малките градове и селата.

Славкова поясни пред Mediapool, че все още не е правен допълнителен анализ и не е ясно защо тази тревога е по-силна сред младите хора в София.

"Приятел в нужда се познава"

Семейството и приятелите остават изключително ценни. Младите хора продължават да разчитат на семействата си за подкрепа. 86% от младежите, участвали в проучването, твърдят, че семействата им допринасят за тяхната сигурност и емоционална стабилност.

Приблизително същият е процентът младежи, които потвърждават подкрепящата и позитивна роля на своите приятели и социална среда.

Когато се изправят пред психологически трудности младежите най-често се обръщат именно към семейството (58%) и приятелите (47%). Данните от проучването показват, че стигмата по отношение на посещенията при психолог у нас е все още налице – едва 2% от анкетираните търсят специализирана подкрепа от терапевт.

"Здравето не е само физическо. Ако някои се разболее, търси специалист, но нещата не седят така, ако нараним душата си. Да търсиш помощ от психолог и психотерапевт не е проява на слабост", каза спортният психолог Теодора Ангелова. 

"Ще ти се смеят хората!"

В общ план младежите споделят. Едва 9% от тях са откровени за мислите, тревогите и проблемите си с близки и приятели във всички случаи, но делът на онези, които споделят рядко или никога, не е голям (23%).

Причината младежите да не споделят системно най-често е страхът да не се изложат. Притеснението от критики и подигравки се оказва спирачка пред откровеността на 27% от тях. Относително същият е делът и на онези младежи, които не споделят, защото се безпокоят, че другите ще ги помислят за слабохарактерни.

"Не е модерно да си слаб. Модерно е да си силен, да си алфа, да си лидер, да се справяш лесно и бързо с проблемите, които имаш", коментира председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков.

"А шамари?"

На въпроса "Сблъсквали ли сте се с някоя от следните форми на насилие?" четвърт от анкетираните отговарят, че са били жертва на физическа агресия. Оказва се, че делът на мъжете, които са се сблъсквали с физическо насилие, е значително по-голям от този на жените.

Малко повече (26%) са младежите, които са се сблъсквали с агресия в интернет или са били жертва на кибертормоз, а 10% посочват, че са се срещали с домашно насилие.

"Фаса прави паса, алкохола прави гола"

Голяма част от младите хора казват, че са били или все още са зависими от алкохол.
"Тук не са пощадени и учениците на възраст между 15 и 19 години. Много ентусиазирано отговарят, че пият алкохол", изтъкна Евелина Славкова от "Тренд".

Прави впечатление, че марихуаната за младите не попада в групата на наркотиците. Изглежда в техните разбирания зависимостта към нея е по-лека и те съвсем спокойно споделят за нея в свободен отговор.

"Съсипаха я тая държава"

Сред младежите липсва усещане, че държавата в лицето на институциите предоставя подкрепа за справяне с психичните рискове.

Масово (80%) младежите не са запознати с подкрепата, която институциите и неправителствените организации биха могли да им окажат при психични проблеми.
Онези, които разполагат с някаква информация по въпроса, знаят единствено, че могат да се обърнат към училищния психолог при нужда и също, че НПО секторът оказва помощ при домашно насилие и наркозависимост. Младежите се надяват на повече програми за психологическа подкрепа в образователните институции.

От държавата очакват да улесни достъпа до безплатни консултации с терапевти (49%), да подобри информираността и образованието по отношение на психичното здраве (41%) и да наложи строги мерки срещу онлайн тормоза и насилието (40%).

"Институциите, обществото и НПО секторът трябва да се ангажират с тревожното поколение, на което казваме – "ти си бъдещето на тази страна", призова Славкова.

"Българите страдат"

"Данните са красноречиви. Като психолог и терапевт с 42-годишна практика, мога да кажа, че тези проблеми не са от днес. Младите хора са системно неглижирани. Тази картина хронично е с тези показатели и това е сигнал, че обществото ни игнорира бъдещето", каза клиничният и организационен психолог  д-р Пламен Димитров.

По думите му има нужда от анализ в перспектива, за да се види какви национални програми трябва да се предприемат в тази посока, независимо кой управлява.

"Проблеми системно не се решават. И младите хора страдат и ги боли, но се усмихват, защото са млади. България има нужда от цялостна програма за психично здраве. Българското общество не просто е тревожно, то страда", отбеляза той.  

Според психолога психично-здравния статус на цялата нация е катастрофален и меките форми за помощ не са достъпни нито за най-младите, нито и за възрастните.

По думите му трябва да се направи "пълна ревизия и да се поеме дългосрочна отговорност, защото това поколение може да бъде загубено".