Кунева: Има начин този парламент да приеме промени в съдебната власт

И този парламент може да приеме конституционните промени, свързани със съдебната власт, ако има консенсус между политиците и никой не сезира Конституционния съд (КС). Това мнение изрази в понеделник министърът по европейските въпроси Меглена Кунева във връзка с настоящия дебат около евентуалното извеждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт и прехвърлянето им към изпълнителната.

Като аргумент против подобни промени, предлагани от Демократи за силна България (ДСБ), управляващите изтъкват предишни решения на КС, че само Велико народно събрание (ВНС) може да гласува промени в структурата на съдебната власт. ДСБ смятат, че измененията могат да бъдат гласувани и от това Народно събрание и започнаха консултации с парламентарните сили. Към този момент такива са проведени с ръководствата на Народен съюзи Коалиция за България, с председателя на парламента Огнян Герджиков и с премиера Симеон Сакскобургготски.

Проблемът с неефективността на правораздаването у нас стана особено актуален в последните дни, когато критиките на САЩ, изразени чрез посланик Джеймс Пардю, бяха подкрепени от холандската посланичка Хенриет ван Линден, чиято страна председателства ЕС, и от германския посланик Харлод Киндерман.

Министърът на правосъдието Антон Станков твърди, че ЕС никога не е поставял въпроса за структурни промени в съдебната власт, макар че дори промените в наказателното правораздаване, за които НДСВ се бори, са свързани с премахване на заложеното в конституция дублиране на функциите на следствието и на разследването в МВР.

Има изход за промените в конституцията

В понеделник министър Кунева заяви пред журналисти, че според закона за КС той не се самосезира, а някой трябва да го сезира. Когато законодателят е създавал КС, е предполагал,че ако има политическа воля и консенсус, то този консенсус няма да бъде атакуван, каза Кунева. Тоест, ако има споразумение, че това е начинът, по който страната ще върви напред, че ВНС в оставащите месеци не може да се направи, а тези промени са необходими, може би никой от политическите сили няма да сезира КС, добави Кунева. По думите ѝ това също е изход и той е подсказан от конституцията.

Според нея има еволюция след решението на КС по повод атаките защо изобщо има разследване от МВР. КС каза, че това е наред, с което санира промените в НПК от 2000 г. насам и е много обещаващ сигнал, каза министърът.

Няма малко и голямо нарушение на конституцията - след като се допуска разследването, значи това е възможен ход, допълни тя.

Кунева отново предупреди, че ЕС няма да направи компромис за ефективността на съдебната система в България и че предпазната клауза може да се задейства само заради проблемите със съдебната реформа.

Две партньорски проверки по "Правосъдие и вътрешен ред"

В края на януари и началото на февруари ще е първата партньорска проверка от страна на ЕС по глава "Правосъдие и вътрешен ред". Втората партньорска проверка ще е през ноември и тя ще е съсредоточена изключително върху досъдебната фаза.

Това трябва да имат предвид всички, които смятат да се кандидатират за депутати, посочи Кунева.

Крайният срок за осъществяване на съдебната реформа е началото на 2007 г., когато България трябва да стане член на ЕС.

Не разбирам този плач за предпазната клауза, която засега свързвам само със съдебната система, посочи министърът. Правов ред е и това, което полицията гарантира като сигурност, и собствената ни култура да се борим за правата си, но съдебната система е носеща конструкция и коректив, каза Кунева.

Тя отбеляза, че България има вече добро производство по несъстоятелност и гарантирано независим бюджет на съдебната власт. Колкото и да е трудно за бюджета, при конкуренцията между здравеопазване, образование и социални помощи, съдебната система има своя гарантиран бюджет, както го предлага тя, и за една бедна нация това е много силен жест и сигнал, че искаме тя да работи, заяви министърът.

След срещата на върха на ЕС в края на миналата седмица, когато бе казано, че България и Румъния ще подпишат общ договор през април, но не бе посочена дата, Кунева обясни в понеделник, че единственият проблем затова не е политически, а технически. Присъединителният договор трябва да е преведен на езиците на всички страни членки от ЕС.

Парафирането на договора обаче ще бъде през февруари, каза министърът по европейските въпроси.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?