Лихвите по кредитите падат бавно, по депозитите също остават ниски

Когато притесненията, свързани с Гърция, започнат да отшумяват, България ще може в по-голяма степен да се възползва от добрите си макроикономически показатели и състоянието на публичните си финанси. Това коментира в сряда главният икономист на “УниКредит Булбанк” Кристофор Павлов на конференция “Шумът на парите”. Той посочи още, че заради дълговите кризи в региона и в Еврозоната лихвите по кредитите ще падат с ниски темпове през тази следващите две години, а лихвите по депозитите ще се запазят ниски.

В момента България емитира публичен дълг на нива, които са само малко по-добри от тези, при които емитира дълг Испания или Италия, каза още Павлов.

Въпреки по-добрите условия, при които Рим и Мадрид пласират облигации в последните месеци, те са едни от най-неустойчивите в Европа. От данните на Евростат от вторник пък стана ясно, че двете държави са изпаднали в рецесия за първото тримесечие на 2012 г.

Това е от доста голямо значение за България при положение, че правителството планира да емитира облигации в евро на външните пазари в размер до 2 млрд. лева или 950 млрд. евро. Причината е, че в началото на следващата година предстоят тежки плащания на България по външния дълг в размер на 1.6 млрд. лв. и целта на правителството е емисията да е успешна и да е с по-ниска доходност, отколкото са лихвите върху облигациите, по които ще правим плащания.

Според Павлов икономическата ситуация в Италия и Испания, макар и много постепенно в следващите няколко години ще се промени, а с това ще се промени и цената, на която българските компании от реалната икономика получават дългово финансиране от външни източници. Тези процеси ще създадат необходимите предпоставки за постепенно възстановяване на вътрешното търсене, редуциране на оценките за риск и намаляване на усещането за несигурност, смята още банкерът.

В началото на 2014 г. ще има условия за по-бързо намаляване на лихвите по кредитите и депозитите, смята Павлов. Според него именно в началото на следващата година ръстът на лошите кредити ще спре. Това ще е и моментът, когато банките ще приключат процеса на абсорбиране на загубите, натрупани заради масовото раздаване на кредити в периода 2005 – 2009 г. Очаква се е и гръцката сага да е към своя край.

“В началото на 2014 г. Гърция ще престане, или поне в много по-малка степен ще влияе на оценките на нивото на икономическа несигурност и риска, свързани с региона на Балканите и особено в България, където гръцките банки имат значително присъствие”, коментира Кристофор Павлов.

Анализът на икономическия екип на “УниКредит Булбанк” показва, че през 2014 г. цената на кредита за домакинствата и малките компании ще достигне стойност от около 9.60% средногодишно при стойност от 10.55% отчетена за 2011 г. Очакванията за тази и следващата година са съответно 10.34% и 10.10%.

“Спадът в цената на корпоративните кредити ще бъде значително по-малък, тъй като лихвите по корпоративните кредити вече са на достатъчно ниски нива, като се има предвид рискът, пред който са изправени банките в този сегмент“, каза Кристофор Павлов. Прогнозата е цената на корпоративните кредити да не падне под 7.40% средногодишно за цялата 2014 г. при 7.64% през първото тримесечие на тази година.

Като цяло очакванията са през следващите година и половина – две темповете, с които намаляват лихвите, както по депозитите, така и по кредитите да останат много ниски. Причината за това е продължаващата криза на правителствените дългове в еврозоната и особено в Гърция. Според Кристофор Павлов до края на тази година, както и през следващата лихвите по депозитите и по кредитите ще намаляват с около десетина базисни точки на годишна база.

Освен вложенията в депозити по време на конференцията беше дискутиран и друг начин за запазване на стойността на парите във времето освен депозитите – инвестирането във взаимни фондове. Явор Ачев, мениджър за България на “Pioneer Investments”, даде пример с реализирана доходност от 70% за последните три години, благодарение на добре диференциран портфейл, който се състои от 10% фондове на паричния пазар, 40% фондове в облигации и 50% фондове в акции. Той обаче уточни, че размерът на доходността не може да бъде предварително гарантирана.

“През последната година фондовата индустрия отговори на предизвикателствата на средата чрез нови фондове, защитаващи инвестирания капитал, нови продукти, по-ниски такси и други“, коментира Явор Ачев.