Лондон иска държавите да имат последната дума в ЕС

Великобритания започна участието си в Конвента с една мисъл: че последната дума трябва да бъде казана от държавите-членки на ЕС. За британците ЕС е просто един съюз от държави, които действат заедно в името на общата полза. За консерватори, като бившия британски премиер Маргарет Тачър, Европа е досадна тежест, и колкото по-малко се чува нейната дума, толкова по-добре за Великобритания. За сегашния премиер Тони Блеър, Европа е възможност за разширяване на влиянието на Великобритания: колкото по-британска е Европа, толкова по-добре.

Блеър успя да наложи своите идеи в сферата на икономическата политика: срещата на върха в Лисабон утвърди либералната визия във връзка с икономическите отношения, а срещата в Барселона ще ратифицира този модел. Задачата на британците сега е насочена към налагането на техните идеи и за европейските институции, за да превърнат ЕС повече в бизнес организация, отколкото в политически съюз. Есенцията на тези идеи се изразява чрез термина "delivery": нещо като изпълнението на ежедневните функции на правителството и ефективност на управлението.

Една компактна, добре управлявана Европа, подчинена на абсолютната власт на съставляващите я държави под шапката на Съвета на министрите, който да доминира над останалите европейски институции, а Комисията и Парламента да бъдат поставени под контрол. Това е моделът за Европа, който Лондон иска да наложи на Конвента, ако се съди по дадените през последната седмица знаци /по възходяща йерархична линия/ от зам. министъра по европейските въпроси Питър Хейн, от министъра на външните работи Джак Стро и от премиера Тони Блеър, който заедно с немския си колега, Герхард Шрьодер изпрати писмо до испанския премиер Хосе Мария Аснар, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

"ЕС е преди всичко съюз от държави-членки", припомни Хейн. "Като всяка суверенна държава нашата сила е толкова по-голяма, колкото по-голяма е силата на нашите съюзи: нашата сигурност и просперитет зависят от способността ни да влияем върху събитията в останалата част на нашия континент и в света, а не от способността ни да попречим на другите да оказват влияние върху нас", обобщи Стро, прегръщайки прагматичния европеизъм на лейбъристите. Бивш евроскептик, превърнал се в европрагматик, Джак Стро е склонен да приеме или да отхвърли бъдещата европейска конституция според това какво ще бъде съдържанието ѝ.

Британските предложения към Конвента обаче са по-скоро прозаични: реформа в Съвета на министрите, насочена към засилването на ролята на държавите (на големите държави, естествено); Европейската комисия да стане по-малка и компактна, както по числен състав, така и по правомощия. Не на последно място се предлага и преразглеждането на някои бюджетни разходи, които според Великобритания са "непосилни".

По БТА