Лозана е изправена пред безпрецедентен проблем за Швейцария – замърсяване с диоксин

Лозана е изправена пред безпрецедентен проблем за Швейцария – замърсяване с диоксин

Лозана, заможната столица на олимпийския спорт, край която се плискат сините води на Женевско езеро, е изправена пред безпрецедентен проблем в Швейцария: замърсяване с диоксин, съобщава Франс прес.

Четвъртият по големина град в страната е жертва на токсични вещества, изхвърляни от стара пещ за изгаряне на битови отпадъци.

Но замърсяването с този потенциално много токсичен химически продукт, когато се натрупа - станал печално известен по време на войната във Виетнам и при промишления инцидент в северния италиански град Севезо през 1976 г. - беше открито случайно в началото на годината.

"Понеже не сме търсили диоксини, не сме ги и откривали", мерките бяха съсредоточени върху замърсяването на въздуха и водата, обяснява за АФП Наташа Лицищорф - общинска съветничка, която отговаря за околната среда.

По-лошо

Тази седмица властите разкриха, че замърсяването е по-сериозно и по-разпространено отколкото се смяташе.

Карта на града показва целия засегнат участък: той е с форма на ромб с дължина от над 5 километра, започваща от бреговете Женевското езеро към североизточната част на града, и с широчина от 3,6 километра.

Зоната с най-голяма концентрация (над 200 нанограма на килограм) обхваща високите части на Лозана, около един от нейните зелени дробове - гората Совабелен, както и около катедралата. В центъра на града са измерени върхови стойности от 640 нанограма.

Предупредителни знаци са поставени на детските площадки и в градските паркове. Родители на деца под 4-годишна възраст не трябва да им позволяват да си пипат устата, ако са си играли на земята. Препоръчва се също да се измиват плодовете и зеленчуците, отглеждани в градините, както и миенето на ръцете.

Препоръките са по-настоятелни в зоните, където равнището е над 100 нанограма на килограм.

Тъй като диоксинът се концентрира силно в животинските тъкани, се препоръчва да не се ядат кокошките, отглеждани там, нито да се продават яйца от тях.

Кореноплодните зеленчуци трябва да се белят, а краставиците, тиквичките и други видове тиква се смятат за негодни за консумация.

Не дърпай дявола за опашката

Виновникът беше открит бързо. Това е разположената в центъра на града фабрика за изгаряне на отпадъци, работила между 1958 и 2005 г.

"Навремето мислехме, че е много по-добре да поставим фабриките за изгаряне на отпадъци в централната градска част, за да защитим селското стопанство в провинцията", обяснява пред Франс прес Лицищорф.

Между 1958 и 1982 г., когато филтрите на инсинератора били приведени в съответствие със стандартите, фабриката за изгаряне на отпадъци изхвърля диоксин в околността.

Дидие Бюржи, собственик на зеленчукова градина, разказва, че случаят е породил много въпроси у хората, които от години отглеждат зеленчуци.

"Тази година няма да ядем тикви. Нямаме много от тях, но имаше конкретна информация за това и няма да дърпаме дявола за опашката", споделя той.

В семейните градини в Шатлар степента на замърсяване е по-ниска от 20 нанограма и Хосе Торес, който обработва парцел там, не смята да се отказва. "Вкъщи знам какво ям", подчертава той, добавяйки: "Всичко, което купуваме, е пълно с химикали".

Жаклин Фелдер демонстрира същата решителност докато работи под следобедното октомврийско слънце в градината си, където отглежда боб, спанак, салати и моркови.

"От 15 години се занимавам с градинарство тук. Сега хората се страхуват от всичко", обяснява тя и добавя: "Аз съм селянка, така че съм много близо до природата. Това е нашата майка, Земята. Уважавайте я!"

А сега какво?

Световната здравна организация отбелязва, че кратко излагане на човек на силни концентрации на диоксин може да причини увреждане на кожата и да повлияе на функционирането на черния дроб. Дълготрайно излагане е свързано с увреждане на имунната система, на развитието на нервната и ендокринната система и на репродуктивните функции.

При животните хроничното излагане на диоксини води до няколко вида рак.

Лицищорф обяснява, че доколкото ѝ е известно, засега няма данни за някакви здравословни проблеми, които да са свързани с новоустановеното замърсяване.
Остава въпросът какво да трябва да се направи сега.

Възможно ли е да се почисти почвата на такава площ? "Това е въпросът, който всички си задават", признава съветничката, но също кой би се наел с това и за чия сметка?

По БТА

Споделяне

Още от Европа