Лозята в България ще растат с по 6 хил. дка годишно до 2030 г.

Винените лозя в България до 2030 г. ще могат да нарастват с по 1% годишно спрямо съществуващите площи към 31 юли на предходната година. Така на годишна база ръстът им ще е около 6000 дка. Това става ясно от чисто нов Закон за виното и спиртните напитки, приет от кабинета "Борисов" и чакащ ред да се гледа в Народното събрание.

На практика, този закон официално въвежда прилагането и в България на еврорегламентите за периода от 2016 до 2030 г., като над 2 години отне придвижването му от първи проект до одобрението му от МС. През това време течеше и комуникация между българското министерство на земеделието и Брюксел. Изпълнителната агенция прилагаше европравилата със заповеди в изчакване на валидирането им със закон и твърди, че забавянето няма да се санкционира от ЕК.

Законът изисква всяка година до 1 май директорът на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) да определя срок за подаване на заявления за разрешения за нови лозови насаждения, който не може да бъде по-кратък от 30 дни. Кандидатстващите лозари ще трябва да прилагат и документи като нотариален акт или документ за наем, даващи им правно основание за земята, върху която ще садят лозята. Те трябва да са за срок не по-малко от 3 винарски години, следващи годината на подаване на заявлението, и да съдържат изричното съгласие на собственика на имота за създаване на лозови насаждения, пише в проекта.

Разрешенията за нови насаждения ще се издават не по-късно от 1 август и ще бъдат със срок на валидност от три години.

"Целта на въведения механизъм е запазване на качеството и авторитета на вината, произведени в ЕС", се казва в мотивите на закона.

Заявления за презасаждане на лозя ще могат да се подават целогодишно. Новият закон обаче изисква заявителят да извърши изкореняване на посочените площи с лозови насаждения най-късно до края на четвъртата година от датата, на която са били засадени нови лозя. Към въпросното заявление производителят прилага банкова гаранция по образец за извършване на изкореняването в полза на ИАЛВ, за срок 3 години, на стойност 1500 лв. на хектар. Задължително е лозарите да засаждат масивите само със сертифицирани сортове лозя.

Нарушителите ще изкореняват

В закона е посочено, че когато длъжностните лица от ИАЛВ установят наличието на лозя, които са засадени без разрешение, със заповед на директора на агенцията ще се определя срок от 4 месеца, в които производителят да извърши изкореняването. Заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Ако в тези 4 месеца нарушителите не изкоренят лозята, ИАЛВ осигурява тяхното принудително изкореняване, като направените разходи са за сметка на производителя.

В същото време ИАЛВ се задължава да съобщава на Европейската комисия до 1 март всяка година общия размер на площите, за които е установено, че са засадени след 1 януари 2016 г. с лозя без разрешение, както и размера на площите, които са изкоренени след като са разкрити незаконните площи.

Прозрачност

Законът задължава ИАЛВ да поддържа сайта си лозарски регистър. В него обаче влизат гроздопроизводители с управляваните от тях лозарски стопанства. Винопроизводители с управляваните от тях производствени обекти, и оцетопроизводители с управляваните от тях производствени обекти.

От нормите в новия закон става още ясно, че избите ще попълват редица дневници. В дневник № 1 се вписват постъпилите грозде, плодове и други суровини и материали, предназначени за ферментация, и получените след ферментацията продукти. В дневник № 2 се вписват съхраняваните количества небутилирани вина и определените енологични практики и процесите на преработване и обработка. В дневник № 3 се вписва завършеното бутилиране, съхраняваните количества бутилирани продукти и реализираната продукция.

Регистрираните производители съхраняват за срок 10 винарски години от датата на приключването им дневниците на територията на производствения обект, за който се водят, или при невъзможност – в седалището на предприятието.