Македония няма стратегия за отношенията си със съседните страни

Възможни ли са коренни промени във външната политика на Македония? Имаше няколко опита за това: чрез законова форма, но и чрез личните амбиции на почти всички наши министри на външните работи. За да вдигнат всички ръце накрая и да констатират, че нова стратегия във външната политика е невъзможна по три ключови причини - първо, не може да се органиpира каквато и да е по-сериозна дипломатическа дейност към света, ако няма ясна и последователна външна политика.

Второ, ако държавата, която представяте на международната сцена, няма държавна стратегия за националните интереси и приоритети, потвърдена в парламента от всички основни политически партии. И трето, ако държавата не е стабилна, ако няма правов ред и демокрация.

Освен тези три фундаментални стълбове за изграждане на добра външна политика има още десетки други условия, които са от изключително значение, като се започне от компетентни и професионални дипломати, големи държавници, интелектуалци, бизнесмени, спортисти, до стабилни финансови източници, които са ограничаващ фактор за малките и бедни страни. Извън всичко това изключително важна е необходимостта от специална стратегия за отношенията със съседните държави.

От всичко изброено досега, Македония не е изпълнила нито едно условие.

Това, което е върховен приоритет в момента във външната политика, а най-малко се работи по него, са отношенията със съседите. Пътят към постигането на стратегическите цели - членството в НАТО и ЕС, не минава през Брюксел, Берлин, Вашингтон и Париж, както погрешно се смята в Македония, а през Атина, София, Белград, Тирана и Прищина.

Защо за евроатлантическата интеграция на Македония са по-важни първите съседи, отколкото големите световни и европейски сили? Макар да отминаха 20 години от обявяването на независимостта на Македония, досега нито една велика сила не е припознала своите интереси в Македония дотам, че да удари по масата и да каже - Македония в НАТО и ЕС, сега и веднага.

Нещастието е в това, че и в следващите 20 години не се съзира стратегически интерес на великите сили за ултимативно становище във връзка с европейските аспирации на Македония. Това, което досега редовно казват големите играчи на международната политическа сцена на нашия политически елит, е фактът, че Македония заслужава да бъде членка на НАТО и да започне предприсъединителните преговори с ЕС, ако преди това установи добросъседски отношения с всички свои първи съседи.

Просто казано, нито ЕС, нито НАТО искат да внесат проблем в отношенията между две страни редовни членки. С други думи, не съществува механизъм тези два големи военни, политически и икономически съюзи, като НАТО и ЕС, да жертват своя членка заради Македония. Затова всички говорят за междусъседски преговори и за ООН, абстрахирайки се и от правото, и от справедливостта. Което е болезнено и несправедливо, но е така в света на големите интереси, където важи правилото "вземи или остави".

За да се сведат до нула проблемите с нашите съседи, както настояват ЕС и НАТО, ни трябват наистина голяма дипломатическа мъдрост и умение за преговори, както и визия за Македония след 20, 30 или 50 години.

Да започнем от България. Отношенията между двете страни от десетилетия страдат от това кой как гледа на миналото, а не на бъдещето. Преди една година премиерът Никола Груевски заяви в София: "Да оставим историята на историците". И наистина е време българите и македонците да седнат на една обща маса без трикове и политиканстване и да признаят реалностите.

Македонската държава, македонската нация, македонският език, писмо и култура са неоспорими факти, които вече се признават в българското публично пространство, с малки изключения сред радикалите.

Цялата средновековна история на българските и македонските славяни е обща, и когато са воювали против Византия, и когато народите на двете страни са били съставна част от Османската империя. Главните историци на двете страни могат накрая да седнат и да напишат тази обективна история. Досегашната, поради своята идеологизираност, остави истинска пустош в главите и на българите, и на македонците.

Със Сърбия живяхме заедно 73 години в една държава при различни исторически обстоятелства. От Вардарска бановина с 12 000 сръбски жандарми като своеобразна окупация, до Македония като съставна част на федеративна Югославия, където македонската нация, култура и език достигнаха своето най-голямо утвърждаване в цялата своя история. Отношенията със Сърбия днес не са натоварени с големи проблеми, нетърпимост и омраза. Напротив, добрите приятелски отношения между народите силно влияят на политиката за развивитието на тези отношения.

Непризнаването на автокефалността на Македонската православна църква от Сръбската православна църква е най-голям проблем в отношенията между двете страни, което е пречка за по-широкото признаване на македонската църква. Решението на този въпрос минава през Атина.

Отношенията с Атина също имат корени в историята и продължават от първата среща и война на славяните с Византия, до ден днешен. Както с България, така и с Гърция Македония трябва да обърне повече погледа си към бъдещето, отколкото към миналото. Македония трябва да направи първата европейска стъпка към Атина като препотвърди гордо славянските си корени. Това трябва да направи не заради гърците, а заради себе си и собствената си нация и история.. Македонският научен и ентелектуален елит е пред историческо предизвикателство да отстрани политиката от науката и да остави античната история на науката, която ясно определя, че културното наследство на античните и древните цивилизации принадлежат на всички.

Няма един наследник на античността. Само с такъв подход могат да се размразят преговорите между двете страни и да се установи взаимно доверие. Знам, че за това мое становище, което е неизменно от първия ден на тяхното проблематизиране между двете страни, ще скочат държавните патриоти и защитници на националните интереси. Това се превърна в обичаен фолклор и в Гърция, и в Македония. Работа на политиката и политиците е как да създадат такава обстановка, че двете страни да се чувстват победители. Докато слушаме същите тръбачи, това е неосъществимо.

Отношенията с Албания и Косово, колкото и абсурдно да изглежда, ще зависят от стабилността на отношенията на Македония с България, Гърция и Сърбия. Но и на тези на Тирана и Прищина с Белград, Атина и София. Охридският договор е най-големият капитал и на албанците, и на македонците за добри междуетнически и междусъседски отношения. Това е единственият документ, подписан от македонците и албанците с международна гаранция за териториалната цялост на Македония. Прилагането му в живота ще бъде доказателство, че е възможно мултиетническо и мултикултурно общество, което е непостижимо и за много европейски страни. Охридският договор е македонския билет за вход в ЕС и НАТО.

Има ли капацитет Македония да изгради нова стратегия към съседите, съответстваща на времето, в което живеем, и целите, които имаме? Ако има, ще бъде част от европейското семейство. Ако няма, оставаме последни в Европа и на Балканите.

По БТА