Максим заслужи орден "";Стара планина"" с унищожението на Църквата в България

Живеем в една объркана държава - или както някои поети и писатели обичат да се изразяват - един "опaк свят". Вече на никого не прави впечатление, че децата и внуците на най-големите комунисти станаха най-големи капиталисти и заемат видни постове в правителствената и обществена йерархия в нашата страна. Никой не се смущава от убийствата, които постоянно се извършват по градските улици. Всеки посреща с безразличие покварата в съдебната система. Никой не се вълнува от беззаконията, които среща навред около себе си. Никой не се трогва от семейните кървави драми, които се разиграват в нашите домове, колко лесно се разрушават роднинските и приятелските връзки, колко бързо се увеличава броят на малолетните престъпници.

А всичко това показва колко голямо е моралното и духовното падение на нашия народ, на нашите управници, на нашите църковни служители. На тях принадлежи "голямата заслуга" за това дълбоко падение. Затова на никого не направи впечатление предложението към нашето правителство дядо Максим да бъде награден с орден за неговите "големи заслуги" към … кого?

Като виждаме в какво състояние е Българската православна църква, не можем да кажем, че тези заслуги са към Църквата. За съжаление все още се намират църковници, историци, общественици и юристи да говорят за нейните минали заслуги. Те не искат да разберат, че в минало време се говори само за мъртъвци. Всички сме слушали при погребение да се говори за покойния - "той беше будната гражданска съвест на нашето общество" или "той беше честен, почтен, трудолюбив, искрен". Беше, но вече го няма.

Беше време, когато църковните ръководители лягаха под турския ятаган или отиваха на заточение заради своята вяра в Бога. Беше време, но в миналото, а не в сегашно време. Днес не се вижда присъствието на Църквата в обществото, освен ако тя потърси намесата на прокуратурата за свои собствени интереси.

Като виждаме духовното състояние на нашия народ, не можем да кажем, че тези заслуги са към него. У нашия народ вече почти няма духовност, няма човечност, няма християнски добродетели, няма родолюбие, защото няма Църква, която да го научи на това.

А може би точно за тези "големи заслуги" нашите управници искат дядо Максим да бъде награден (по повод 90-годишния му юбилей на 29 октомври, б.р.). Затова, че е изпълнил много добре тяхното поръчение и си е свършил добре работата да има една "мъртва" Църква в България.

Нали Президентът, г-н Първанов, е приемник на тези, които искаха унищожаването на църквата. Нали голяма част от тях сега я управляват. Те постигнаха целта си. Техният верен служител заслужава да бъде награден.

Библейският принцип е спазен напълно - всеки да получи своята награда от тези, на които служи. Така предателят получава своята награда, така и този, който е извършил поръчково убийство, получава своята награда. Така тези, които служат на Бога, също ще получат своята награда, когато отидат при Него. "Моята награда е с Мен и ще отплатя на всеки според делата му". Работата на всеки ще бъде изпитана, проверена и оценена. "Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки според това, което е правил в тялото - било добро или зло" (2 Коринт.. 5:10). Пред този съд лицеприятие няма и всеки ще получи заслуженото. На едни Христос ще каже: "Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие", а на други ще каже: "Добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си!"

Ние пожелаваме на дядо Максим да прекара старините си, колкото Бог му даде, в здраве, покаяние и чиста съвест; в мир с Бога и с човеците и да не забравя, че рано или късно ще се яви на съд пред Бога като всички нас.

* Авторът е председател на Съюза на евангелските църкви в България. Лежал е в затвора по време на комунистическия режим заради религиозна дейност.