Мерки против конкуренцията

Правителството - след като се учреди - обеща намаляване на намесата на държавата в икономиката ("намаляване на дела на публичния сектор" - Управленска програма, стр. 12). Две години по-късно сме свидетели на какви ли не програми и проекти, които предвиждат активни мерки за "развитие и моделиране". На практика правителството решава как да се използват огромна част от парите на данъкоплатците, къде трябва да се инвестира, кои сектори са важни и трябва да се подпомагат и защитават.

Така се създадоха различни бариери на входа и/или на изхода на много отрасли, което засили "администрирането" на икономиката.

В обичайната реторика "активизма" се разглежда като успех сам по себе си. В редица случаи, представители на администрацията използват като критерии за мерене на правителствения "успех" - броя въведени програми или фондове или пък защитените производители с мита или други ограничения пред търговията. Правителството започва все повече да разбира своята роля, като управление на фирма с човешки и капиталови ресурси. Може би това донякъде обяснява идеите и намеренията за създаване на фонд за рисков капитал или пък за развитие на "алтернативно земеделие" в България.

В своята икономическа програма правителството обяви пет приоритетни сектора (транспорт, туризъм, енергетика, селско стопанство и високи технологии), които представляват 70-80% от БВП. По този начин, всички пазарни субекти бяха поканени да лобират за преференциално третиране. В резултат на това, исканията за преференции се увеличиха лавинообразно. Все повече пазарни участници избират за свое поведение търсенето/лобирането за преразпределение на доход, а не създаването на стойност.

Както гласи една стара поговорка - няма по-голямо удоволствие от това да харчиш парите на другите. Правителството се старае да прави именно това, но за да не го забележат, то кани всички останали да правят същото.

Ето и някои от основните "активни" мерки и действия на правителството:
1. Реши да отпусне 100 млн. лв. за създаване на държавен фонд за рискови инвестиции;
2. Предстои създаване на фонд - българско вино, който ще се финансира с вноски от производителите от 0.05 лв. за всеки произведен литър http://ime-bg.org/pr_bg/131-6.htm). След отпадането на акциза върху виното, законодателите решиха да наложат като "компенсация" друг вид данък;
3. Започна активно управление на фискалния резерв (http://ime-bg.org/pr_bg/130-3.htm);
4. Направи опит (засега) за въвеждане на преференции за местни производители при обществени поръчки (http://ime-bg.org/pr_bg/128-3.htm);
5. Предприе различни мерки за насърчаване на земеделието (http://ime-bg.org/pr_bg/124-3.htm);
6. "Устремно" се бори със "сивата" икономика (http://ime-bg.org/pr_bg/124-5.htm);
7. Активно управляваше външния дълг;
8. На мястото на фалиралата авиокомпания "Балкан "създаде държавна авиокомпания, за която цел бяха използвани 30 млн. лв. на данъкоплатците;
9. Възстановява строителството на АЕЦ "Белене" (http://ime-bg.org/pr_bg/132-3.htm);
10. Предприема активни мерки на пазара на труда;
11. Взе решение за създаване на индустриални зони (http://ime-bg.org/pr_bg/113-2.htm);
12. Продължи с отпускането на субсидии и налагането на протекционистични мерки като например: решение за изкупуване на 200 хил. тона зърно по фиксирана цена от 160 лв. за тон, субсидия от 100 млн. лева за развитие на алтернативно земеделие в Родопите, защитни мита за местни производители на зеленчуци (домати, лук, шалот, краставици, корнишони, бяло главесто и червено главесто зеле, сладки пиперки и др.), субсидии към държавни предприятия (например увеличаване на капитала на Балканкар Холдинг и на Насърчителна Банка с вноска от правителството съответно от 4,2 млн. лв. и 9,9 млн. лв.), кръстосани субсидии между държавни предприятия (например продажба на кораборемонтен завод Варна на Параходство-Български морски флот за 35,5 млн. лв.) и много други;
13. Активни опити да се поддържат централизираните пенсионна, здравна и енергийна системи;

(Този списък може да бъде продължен.)