Между 4 и 7 варианта за Агенция за храните

Между четири и седем варианта за структурата на бъдещата Агенция за храните е разработило Министерството на земеделието и продоволствието, но работата по тях не е стигнала доникъде. Причина е прекаленото политизиране на темата с обединението на всички звена за контрол върху безопасността на продуктите, които в момента са разпръснати в агроведомството и министерствата на икономиката и енергетиката и на здравеопазването.

Това стана ясно от думите на министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил, който в петък бе домакин на министерска конференция на страните от Централноевропейската инициатива за безопасност на храните.

"Не бих се ангажирал с някакъв сериозен напредък по изграждането на агенцията за храните", заяви в отговор на въпрос Кабил. По думите му  въпросът с изграждането на единна структура за по-голяма координация на контрола върху цялата хранителна верига "от полето до масата" се политизира излишно.

"Грешка е да се мисли, че с тази агенция се изземат властови ресурси, напротив, тя носи проблеми", каза той и запита:"Има ли значение къде ще бъде – държавна ли ще е, към Министерски съвет, към нашето ведомство, към министерството на икономиката или другаде? Може и към Светия синод да я сложим.”

"Не е важно къде ще бъде, а да работи при ясно разписани критерии и да контролира пускането и оттеглянето на продукти от пазара", каза Кабил.

Все пак той не пропусна да отбележи, че исторически агроведомството държи 80 процента от контрола върху храните. Пред Mediapool той коментира, че структурно в ЕС въпросите от тази сфера се разглеждат на заседания на Съвета на министрите на земеделието и тяхна е политическата отговорност.

Ако контролът върху храните мине на друго подчинение, как ще координираме отговорностите, попита Кабил. Според него не били коректни тълкуванията, че дава горите на БСП, искайки в замяна контрола върху храните. Стигат ми и сегашните отговорности, не се натискам за още, но трябва да е ясна структурата на тази Агенция за храните, отношенията ѝ с ЕК и политическите отговорности, заяви министърът на земеделието.

Той допълни, че по-реална е работата по промените в Закона за храните, които са на етап съгласуване с останалите ведомства. "Най-важното е да изградим система за обратно проследяване на храните чрез системите за идентификация на животните, контрола върху преработвателните предприятия и търговията", каза Кабил.

По думите му било крайно време България да си изгради собствена система за оценка на хранителните продукти и на нейна база да се издава лого за качество. Така щяла да се развие среда, в която пазарът да се ориентира за качеството и конкурентността на съответните храни и  по естествен начин да се отсеят продуктите, търговците и производителите, които не гарантират в достатъчна степен безопасността и качеството на стоката си.

Критични точки все някъде винаги ще има, отбеляза Кабил в отговор на въпрос къде са най-големите проблеми с безопасността на храните у нас. Към момента преработвателните предприятия в доста висока степен имат внедрени системи за контрол върху качеството на продукцията, като продължава контролът върху ония, които изпълняват програми за покриване на изискванията за допускане до европейския пазар. На всеки два месеца ще решаваме за предприятията, които трябва да работят на пазара на ЕС, каза министърът.

Като проблем той очерта добива на мляко и месо, както и транспортирането на суровините до преработвателните предприятия. Отварянето на границите след влизането на страната ни в ЕС създава проблеми с контрола върху здравето на животните. Министърът даде за пример появата на характерната за Гърция болест бруцелоза по дребния добитък това лято, след като дълги години наред страната ни е била чиста от заразата. Той предупреди за възможността у нас да влезе и вирусът на шапа през гръцката граница. Добитъкът им пресича браздата и недобросъвестни българи прибират животните и после ги продават във вътрешността на страната, посочи агроминистърът.

Без непрекъснат контрол няма как да се избегнат хранителни кризи, обобщи Кабил и посочи, че това е било едно от заключенията на европейската конференция, чийто домакин беше в петък.

Консултациите по темата за безопасността на храните ще бъдат продължени на експертно ниво, отбеляза Харолд Крайд, генерален директор на Централноевропейската инициатива за безопасността на храните. Той допълни, че се подготвя донорска програма, но която да се съфинансират проекти в тази сфера.