Министърът се скри, ДПС мълчи, БСП усуква, НДСВ нападна фермерите

В преглед на проблемите на животновъдите и на (не)свършеното от управляваното от ДПС агроведомство и никакво крайно решение премина извънредното заседание на парламентарната комисия по земеделие и гори в понеделник. То бе свикано насред депутатската ваканция по предложение на председателя на комисията Васил Калинов и с одобрението на шефа на народното събрание Георги Пирински, и двамата представители на БСП.

Калинов обаче още в началото направи уговорката, че надали на това заседание ще се реши нещо. После положи неимоверни усилия да укроти гнева на присъстващите браншовици срещу тримата заместник-министри на земеделието, които удавиха дискусията в статистики и цифри, но явно нямаха "мандат" да се ангажират с конкретни решения. Министър Валери Цветанов (ДПС), към който в крайна сметка са адресирани исканията, не присъства на извънредното заседание, защото се оказа болен. Накрая Калинов оцени ситуацията като "тревожна" и насрочи друга извънредна среща за 11 септември. Тогава вече Министерството на земеделието и храните (МЗХ) трябвало да представи конкретни решения на проблемите, които да се обсъдят от народните представители.

Депутатите от ДПС, чиято партия реално контролира селскостопанския сектор през последните седем години, запазиха многозначително мълчание. Лидерът на ПГ на НДСВ Пламен Моллов предпочете да нападне Националния млечен борд, в който влизат представители на държавата и на протестиращите сега браншови организации, като поиска ревизия на неговата дейност.

Преосмисляне на работата

Слушайки изявленията на всевъзможни фермерски организации, членовете на комисията, повечето от които са в нея над два мандата, едва сега откриха, че МЗХ им е замазвало очите със статистика на кило и уверения, че всичко в сектора върви по мед и масло.

"Комисията досега е била лъгана от висшите чиновници в министерството и държавен фонд "Земеделие", заяви независимият депутат Яне Янев, лидер на "Ред, законност и справедливост". Той за пореден път се закани да сигнализира Държавната агенция "Национална сигурност" и прокуратурата , за да проверят съответните лица. Част от тях обаче вече са клиенти на прокуратурата, която води дело срещу бившия шеф на земеделския фонд Асен Друмев и проверяваше наследника му Димитър Тадаръков, преди той да оваканти поста.

"Чисто процедурно първо трябва да слушаме браншовиците, после да търсим министерството, а не да ни правят само отчети", подкрепи го ДСБ-депутатът Евдокия Манева. Тя повдигна и въпроса с политическата отговорност, която трябва да се понесе заради забатачените от години проблеми на животновъдството.

"Въпросът не се политизира, той си е политически, защото става въпрос за управление на едно министерство и лоша администрация", каза Манева в отговор на колегите си от мнозинството, които обвиняват фермерите, че политизират протеста.

Манева поиска от МЗХ да представи в комисията виждането си за стратегия за развитие на животновъдството до 2013 г., за която преди това зам.-агроминистърът Светла Бъчварова каза, че се съгласува за внасяне в Министерския съвет.

В основата на фермерските претенции отново бе искането за незабавно изпълнение на сключеното с министър Валери Цветанов споразумение за незабавно изплащане на 60 млн. лв. допълнителна субсидия. Решението за отпускането на парите бе взето от МС преди две седмици заради заплашителното разрастване на фермерските бунтове, но тази непредвидена държавна помощ трябва да бъде разрешена от Еврокомисията. Засега такова разрешение няма, макар че заявлението е пратено в Брюксел още през април 2008 г. Първите разговори по темата ще се водят на 3 септември, когато вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева ще се срещна с еврокомисаря по земеделието Мариан Фишел-Боел.

Млекопроизводителите не са получавали субсидия за качествено мляко от февруари, а парите за март им бяха изплатени преди дни, след като протестът им ескалира, въпреки че агроминистърът им обеща целогодишни субсидии.

"Животните споразумения не ядат"

"Дали ако ние не си платим данъците няколко месеца, държавата няма да ни глоби и да ни наложи лихви", попита Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопроизводителите. "Животните споразумения не ядат, пробвах го вече", допълни Бойко Синапов, председател на Асоциацията на овцевъдите в Родопите.

Зоров обвини МЗХ, че заради договарянето на плащания на европейските субсидии за фермерите на единица обработваема площ, а не на глава добитък, 130 млн. лв. еврофондове са отнети от животновъдите в полза на зърнопроизводителите. По думите му заради калпавата аграрна политика през годините са раздавани субсидии на калпак като социални помощи, а не за развитие на конкурентно животновъдство.

Държавен фонд "Земеделие" не прилага еднакво правилата си спрямо всички селскостопански производители, как ние да спазваме законите, възмути се Зоров. Той даде за пример учредяването на банкови гаранции за лицензите на млекопроизводителите, които от някои стопани въобще не били направени, а други ги учредили със закъснение, но за тях нямало санкции.

Собственикът на една от най-големите мандри в България каза още, че с отпускането на квоти за производство на 20 л мляко, държавата е правила социално животновъдство, тъй като подобно количество не покрива само разходите по администрирането на въпросната квота. Моллов обаче заяви, че Националният млечен борд, в който влиза Зоров, определя квотите. Това разлюти браншовика, който отвърна, че бордът е само консултант в случая, а държавата разписва квотите. "Ние сме като пощенски гълъб", каза Зоров.

Той добави, че над 50 на сто от сектора е в сивата икономика, както и че първокласните ферми са малко.

Нова политика на субсидиране

Държавата да преразгледа политиката си на субсидиране на животновъдството, призова Румен Караманов, председател на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България. На нерентабилните производства и десет пъти да им се увеличат помощите, все тая, заяви той. Браншовикът се възмути и от това, че държавата обмисля ново удължаване на срока за изпълнение на евростандартите в преработвателната промишленост до 2013 г., "а ние се гърчихме да ги изпълним".

Според Караманов на собствениците на животни може да се даде да ползват безвъзмездно пасища и ливади от поземления фонд. Това е непряка субсидия за фермерите, които от своя страна щели да ги торят със животинска тор и така да помогнат на държавата да изпълнява изискванията на ЕС за намаляване на ползването на химическите торове.

Зам.-министърът Димитър Пейчев обясни, че от догодина собствениците на животни няма да получават евросубисии за обработвани площи, а за глава добитък. След 15 септември ще заработи идентификационната система за животните, за която фермерите критикуваха изключително много изпълнителния директор на Националната ветеринарно-медицинска служба Жеко Байчев.

В момента едрият, а значителна част и от дребния добитък има ушни идентификационни марки, но информацията, която те трябва да носят, не е свързана в обща система, която ще отчита във всеки един момент броя на животните и чия собственост са. Заработването на общата база данни ще позволи и следене на движението на животните към кланиците и така собствениците да бъдат субсидиране за брой животни, обясни Пейчев.

България вече е договорила с Европейската комисия, че около 240 млн. лева годишно от предвидените за страната ни директни плащания ще са за животновъдите. Тази сума ще се разпредели върху броя на всички маркирани крави, биволи, свине, овце, кози и др. добитък, като предстои да се определи какъв ще е размерът на годишната помощ според вида животно. Пейчев покани браншовиците да се срещнат в периода 10-15 септември, за да обмислят критериите за определяне на сумите.

Предложения без отзвук

В опит да придаде някакво конкретно изражение на извънредното заседание, "заради което сме си прекъснали отпуските", депутатът от БНС Венцислав Върбанов предложи комисията да вземе решение, с което да задължи министър-председателя незабавно да подкрепи изпълнението на подписаното с Цветанов споразумение с фермерите. Според земеделския министър от кабинета на Иван Костов парите може да дойдат от бюджетния излишък и дори да се дадат още средства за съживяване на сектора, вместо да се дават за пейки и чешмички.

Пламен Моллов обаче каза, че премиерът вероятно си има свои съображения да предпочита да изчака нотификацията на ЕК за допълнителната фермерска помощ, вместо парите да се предоставят веднага.

Независимият депутат Мария Капон заяви, че има бюджетна процедура, при която може да се дадат веднага одобрените от кабинета допълнителни средства. По думите ѝ това може да стане с актуализация на бюджета, каквато и без това се налагала за много други сектори и при която се предвиди глобата за неразрешена от ЕК държавна помощ, която се равнява на отпусната сума и лихви. После държавата можело да си върне парите като друг вид европейска субсидия, обясни Капон.

Евродепутатът на ГЕРБ Душана Здравкова посъветва фермерите да внесат петиция за решаване на проблема им в Европейския парламент, като даде за пример как комисията по петициите и жалбите на ЕП разрешила наскоро проблем на шотландски животновъди.

Българските фермери обаче не се въодушевиха от тази възможност, като Андриян Цаконски, председател на Националната асоциация на млекопроизводителите, каза, че това според тях не е начин за решаване на проблемите им. Ще видим какво ще стане на протеста ни през МЗХ в сряда, заяви той след края на извънредното заседание. Цаконски очаква да има реален ефект и срещата с еврокомисаря Мариан Фишер-Бойл на 3 септември в Брюксел, на която Валери Цветанов покани да присъстват и браншови представители.