Мисията в Кербала - има гаф, но не и виновни

Отстраняването на командира на втория български батальон в Кербала отново стана повод за пререкания с поляците, отново поради нежеланието на българското цивилно и военно командване да носят отговорност за решенията си.

Подполковник Наско Люцканов бе махнат заради това, че не говори английски и поради тази причина не може да изпълнява пълноценно функциите си на командир на батальон в една многонационална дивизия.

По този повод "информирани източници" от Генералния щаб подхвърлиха на пресата редовната порция "обяснения", които отново бяха в една посока - да се докаже, че българското военно командване няма вина нито за гафа с назначението на командира, нито с неговата смяна, тъй като отговорността била на министъра (заради военната реформа!) и на полското командване в Ирак, което повдигнало въпроса за смяната на подп. Люцканов.

Българските политици не проявиха особена активност по случая - сякаш не те са отговорни политически за българското участие в многонационалната мисия - но за сметка на това полската преса отново повдига темата за междусъюзническите отношения между България и Полша.

Месец след като политическото и военното ръководство на българската армия се самопровериха и изцяло оневиниха за атентата срещу българския лагер в Кербала през декември, когато петима военнослужещи загинаха, сега се появява второ доказателство за наличието на очевидни пропуски в подготовката на батальона за Ирак.

Някой може да каже, че въпросът с английския на командира е маловажен, но в действителност не е. Перфектното владеене на английски език би трябвало да е сред първите изисквания към командира на батальон в многонационална мисия. Той, както и останалите военнослужещи, би трябвало да имат длъжностни характеристики, съобразени със задълженията им, с характера на мисията, с условията на средата и т.н. А това е въпрос на цялостната подготовка и стратегия, която би трябвало да е извършена от Генералния щаб и министерството на отбраната.

След трагедията в Кербала през декември правителството и мнозинството в парламента се противопоставиха на исканията за назначаване на независима проверка с участие на експерти, която да направи пълен преглед на подготовката и реализацията на българската военна мисия в Ирак.

Междувременно и военното ръководство, и политици признаха, че първият батальон не бил подготвен за партизанска война, че командирът на място влязъл в час със задълженията си на военен губернатор и т.н.

Но за сметка на това в докладите на военните отговорността за пропуските по време на мисията беше ловко прехвърлена на съюзниците - в лицето на поляците и американците, макар че официално бяха опровергани най- абсурдните обвинения - че атаката срещу нашите военни била "заговор" между полското командване и местните шейхове.

Сега пък Генщабът твърди, че заради военната реформа и съкращенията в армията едва ли не останали подготвени кадри с английски език, а от подготвените никой не искал да ходи в Ирак. Министърът на отбраната косвено потвърди тези обяснения, като общо взето призна, че изпращането на командира Люцканов било компромис.

Обясненията и на военните, и на министъра са скандални и във всяка нормална държава те трябваше вече да са подали оставките си. И то не заради конкретния гаф с изпращането на Люцканов, защото това е само върхът на айсберга. Покрай този гаф обаче става ясно, че армията се ръководи некомпетентно; че липсва адекватна система за подбор и мотивация на перспективни кадри; че взаимното недоверие и конфликти между военното и цивилното ръководство са сериозен и системен проблем; че грешките и гафовете се възпроизвеждат, защото не се търси отговорност за вече допуснати нарушения и т.н.

Всичко това се случва седмици преди реалното ни членство в НАТО. България отново е злепоставена и по всичко личи, че у нас отново на никого не му пука.