Младшите офицери получиха шанс за кадрово израстване

Въпреки натиска от страна на Генералния щаб и президента, парламентът днес намали с три години възрастта за пенсиониране на висши военни от полковник до генерал. С гласуваните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили ще се даде шанс за израстване на младшите офицери и ще се нормализира кадровата "пирамида" в армията. В момента съотношението старши - младши офицери е 60 към 40, а трябва да стане 40 към 60.

НДСВ, ДПС и ОДС подкрепиха поправката, внесена от депутата от НДСВ Цонко Киров.

С тези промени от структурите на българската армия на всички звена ще бъдат освободени 12 генерала и 150 полковника, съобщи от парламентарната трибуна военният министър Николай Свинаров. Над 70 на сто от личния състав на армията одобряват промените, посочи той.

Предложението за ранно пенсиониране предизвика силна съпротива от страна на БСП. Социалистите повториха аргументите на шефа на ГЩ Михо Михов, който активно работеше против промяната в закона. Против ранното пенсиониране се изказаха президентът Първанов и вицепрезидентът Ангел Марин.

Полковниците ще се пенсионират на 53 вместо на 56 годни, бригадните генерали - на 54 вместо на 57, генерал-майорите на 55, ген. лейтенантите на 56, генералите на 57, а хабилитираните полковници и носители на званието доктор на науките - на 54 години, съгласно промените в закона. Министерският съвет вече ще определя колко лейтенанти, капитани, майори и подполковници да служат в българската армия, както и механизмите за преминаване от едно офицерско звание в друго.

Защо, ако големият брой висши офицери пречи на реформата в българската армия, предложението за свалянето на пенсионната възраст не дойде от правителството или от Генералния щаб, запитаха от Коалиция за България, които единствени гласуваха против.

Ако работата е в това да се уволнят офицерите, завършили в съветските военни академии, за да се разчисти пътя на онези със западното образование предвид на бъдещото ни членство в НАТО, защо не си кажем истинските мотиви, призова Янаки Стоилов.

Това са жалки опити да се ескалира военната публика, отговори председателят на комисията по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев. Той опроверга внушенията, че армията по този начин се "обезглавява" откъм ръководство, защото нямало достатъчно подготвени специалисти, които да заемат местата на генералите и полковниците. Пенсионираните полковници ще могат да четат лекциите си като цивилни доценти, посочи Илчев.

Ако министър-председателят е искал да направи това предложение, бъдете сигурни, че нямаше да се крие зад депутатите, каза министър Свинаров.

С това решение ще се прекрати дисбаланса между длъжностите и званията в българската армия и ще се помогне да се обърне армейската пирамида, която сега е в съотношение 60 към 40 старши към младши офицери. Освен това ще се прекрати порочната практика да се расте в офицерско звание на базата на прослужени години, а не на професионалните качества на офицерите. Министърът на отбраната получи разширени отговорности да следи работата на материално-техническите лица в армията и Министерството на отбраната и да завежда връзките с организациите и сдруженията на военнослужещите и запасните.

Приетите промени разшириха и състава на съвета по отбрана към министъра. В него вече ще влизат всички заместник-началници на ГЩ, което разширява военното присъствие в него, а не само първия заместник-началник на ГЩ, както беше досега. Отпадна принципът на ротацията като задължителен елемент при избора на началник на ГЩ. Досега заместника на генерал Михо Михов можеше да се избира сред заместник началниците на Генералния щаб и началниците на генералните щабове на видовете въоръжени сили, което значеше, че след генерал от ВВС можеше да се избира единствено между генерали на военноморския флот и сухопътните войски. Това ограничение вече не е валидно. В кулоарите на парламента министър Свинаров заяви, че очаква до 20 април да е номиниран новият шеф на ГЩ, а до 6 май той да е получил указ от президента. Министърът обаче няма да може да представи във Вашингтон приемника на ген. Михов, който ще го придружи при първата му визита в САЩ.

Депутатите от управляващото мнозинство от НДСВ и ДПС, както и опозицията ОДС отхвърлиха предложението на БСП към президента да се създаде военен кабинет. Спорът отне два часа. Преди гласуването на текста левицата поиска половин часова почивка, но не успя да убеди колегите си от останалите три парламентарни групи в необходимостта от такава структура към президента.

Според БСП е необходимо президентът като върховен главнокомандващ са има кабинет от кадрови военнослужещи, които обаче няма да имат командирски функции в българската армия, за да го съветват по военните въпроси. Аргументи на левицата бяха, че президентът не е специалист, а отговорностите в сферата на отбраната и националната сигурност са големи. Затова той имал нужда от актуална и професионална информация, която само висши офицери на действителна служба могат да му дадат.

Срещу тази формулировка категорично се обявиха останалите депутати. Те припомниха, че Георги Първанов още по време на предизборната кампания е заявил, че не иска повече правомощия и затова не виждат смисъл да му ги дават.

Тошо Пейков от НДСВ предупреди, че така би се нарушил принципът на единоначалието в армията и ще се създадат предпоставки за двувластие, което е опасно с това на практика дублиране на структурите на ГЩ чрез президентски военен кабинет. Пак според Пейков, създаването на такъв кабинет не е залегнало в Конституцията.

Министърът на отбраната Николай Свинаров обяви спора за излишен, защото по думите му и в момента държавният глава може да назначи като свои консултанти колкото му са необходими кадрови военнослужещи, които да използва през целия си мандат и после те без особени проблеми да се върнат на действителна служба в армията. Георги Пръванов наскоро заяви, че ще сформира военен кабинет, независимо как ще се нарича структурата.

Преди спора за военния кабинет депутатите приети поправки, според които понятието Въоръжени сили се свива само до военнослужещите от Българската армия, министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. От Въоръжените сили бяха извадени Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и представителните гвардейски части.

Народното събрание въведе образователен ценз за наборниците в Българската армия. Това беше предложение на предишния министър на отбраната Бойко Ноев. Наборниците, които нямат основно образование, няма да служат в българската армия. Но тъй като се нарушава тяхно конституционно право, те получават възможност да придобият тази образователна степен до навършването на 27 години. Дотогава се отлагат от казарма и висшистите. Лицата, определени за придружител на член от семейството, родител, браят или сестра с тежка инвалидност, се отлагат от наборна военна служба за срока, в който са придружители.