Модернизацията на хранилището в Нови хан може да се провали

Модернизацията на хранилището в Нови хан може да се провали

Модернизацията на хранилището за ниски и средно радиоактивни отпадъци в Нови хан може да се провали, ако жителите на селището не отидат на общественото обсъждане на доклада за оценката на въздействието на проекта върху околната среда, насрочено за 15 ноември-четвъртък. Това съобщи в събота пред журналисти Борис Пеков, изпълнителен директор на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО), което управлява обекта.

Проблемът идва от това, че без да се извърши такова обсъждане, проектът не може да стратира, а това е вторият опит на ДПРАО да спази процедурата. Първият се е провалил след митинг на екоактивисти от движението "Нови хан-европейско селище", които са срещу функционирането на хранилището и искат неговото затваряне. Те са възпрепятствали срещата с шествие и мегафони и малкото хора, които са искали да се запознаят с проекта, са се уплашили, разказа Пеков.

Ако сега историята се повтори, сигурността на хранилището няма да бъде подсилена и България ще загуби 6 млн. лв., които може да усвои безвъзмездно по Програма ФАР, обясни шефът на ДПРАО.

Метрото се натъкнало на забравени радиоактивни контейнери

На Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" редовно му се налага на пожар да прибира радиоактивни отпадъци, които са зарязани по приватизирани предприятия, които после са зарязани или са в ликвидация, разказа шефът му Борис Пеков. Миналата година дори се наложило спешно да махат радиоактивни контейнери, открити при изкопаването на тунела за продължаването на метрото от станция "Сердика" към квартл "Младост". Машините се натъкнали на заровените и забравени ниско и средно радиоактивни отпадъци и екипите на ДПРАО трябвало да се намесят по най-бързия начин и да отнесат контейнерите в хранилището в Нови хан. По думите на Пеков потенциално опасни са и изоставени сгради, в които може да са монтирани системи за известяване при пожарна обстановка или гръмоотводи, в които също има части с йонизиращо лъчение.

В случаите, когато ДПРАО се натъква на "безпризорни" радиоактивни отпадъци, държавата поема разходите по тяхното извозване, преработване и складиране. Когато лицензираните обекти с йонизиращи лъчения искат да предадат за съхранение своето излязло от употреба оборудване, те си плащат на предприятието по цени, които се образуват по специална методика, обясни Борис Пеков.

Толкова ще струва изграждането на склад, където ще се съхраняват всички ниски и средно радиоактивни отпадъци, генерирани от ренгенови и други болнични апаратури, от системи за пожарно известяване, както и от гръмоотводи. В момента палетите с тези отпадъци, които първо се слагат в стоманобетонни цилиндри, пресоват се и се заливат с цимент преди да се сложат в допълнително защитените контейнери, стоят на открито. Те са под навеси, с дренажи и няма абсолютно никаква опасност от изтичане на радиоактивност, уверява Ира Стефанова от ДПРАО, която от 30 години работи на площадката в Нови хан. И тя, и Пеков са също толкова сигурни, че все пак е по-добре контейнерите с РАО да са в планирания склад.

Според одобрения от европейската програма ФАР проект изгражаднето на склада трябва да почне догодина и да приклучи през 2009 г. Ако обаче хората от Нови хан в четвъртък пак провалят общественото обсъждане, ще си останат с откритото хранилище. По думите на Пеков няма основания сегашното съоръжение да бъде закрито, както искат екоактивистите. И така то отговаря на критериите и контролът върху него се извършва от няколко институции - екоминистерството, здравното ведомство, както и от МВР по линия на охраната. Освен това според експертите от ДПРАО, с нищо не пречело на развитието на селището.

Николай Ламбев, отговарящ за инвестиционните проекти в държавното предприятие, даде за пример известната с вината си испанска област Кордоба, където се намира хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци, но местните не се страхуват за бизнеса си и изнасят спокойно продуктцията си. В Словакия съвсем до оградата на хранилището имало ниви със жито, което било чисто. В Нови хан крави с три вимета няма, пошегува се Пеков.

На практика хранилището, които се намира на по-малко от 5 км от София, може да бъде закрито, след като се изгради Националното хранилище за ниско и радиоактивни отпадъци. По този проект се работи усилено в последните три години. В момента той се намира във фаза разработване на концепция. Тя се готви от "Парсънс", която е спечелила търг, проведен от самата програма ФАР по изработени от нейните специалисти критерии. Процедурата обаче се разследва за измама от органа на ЕК ОЛАФ по сигнал на един от останалите участници, стана ясно преди две седмици. По въпроса са водени разговори с ръководството на ДПРАО и дори със собственика на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев, който за първи път призна, че е свързан с "Парсънс". Еврофинансирането по изготвянето на концептуалния проект за националното хранилище е около 1 млн. евро.

Към 80 процента е свършена работата по концепцията, каза Пеков. Освен разработването на концепцията, "Парсънс" трябва да решат и какво да съдържа оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Очаква се екооценката на бъдещото съоръжение да започне да се готви през следващата година. В края на 2008 г. се очаква и ДПРАО да внесе в Агенцията за ядрено регулиране доклад с предложенията за площадки на новото хранилище, в което ще постъпват не само източниците на йонизиращо лъчение от всички 2749 обекта като болници и предприятия, но и ниско и радиоактивните отпадъци от работата на АЕЦ "Козлодей" и бъдещата "Белене". В момента работно облекло и инструменти от ядрената централа се преработват и съхраняват там. Годишно така се образуват 1400 куб. м ниско исредно радиоактивне отпадък, посочи Пеков.

Четири са разглежданите терени за националното РАО-хранилище, припомни шефът на държавното предприятие. Три от тях са край АЕЦ "Козлодуй", другата е край Бяла Слатина. ДПРАО ще предпочете едната от площадките край сегашната централа, наречена Ската, защото технологично е най-подходяща, а и икономически е по-целесъобразно съоръжението да е до АЕЦ "Козлодуй", вместо отпадъците да се возят по-навътре в страната. Освен това се очаква местното население, което основно се прехранва от централата и е запознато с работата, да прояви по-голямо разбиране към проблема с отпадъците.

Крайната дума за мястото на националното хранилище ще има Агенцията за ядрено регулиране, която се очаква до края на 2009 г. да даде заповед за строежа. Самото изграждане на съоръжението трае 4-5 години, но после има процедури и по въвеждането му в експлоатация, които също зависят от ядрения регулатор. Според Пеков обектът надали ще заработи докато приключи строежът на първи блок на АЕЦ "Белене", планиран за 2014 г. Стойността на хранилището се оценява на 60-70 млн. евро, които ще дойдат от фонда за безопасно управление на радиоактивни отпадъци, в който в момента АЕЦ "Козлодуй" отчислява процент от продадената от централата електроенергия. Капацитетът се предвижда да е за 80 хил. куб. м концентрирани отпадъци. Хранилбището ще от приповърхностен тип, ще има модули, всеки от които при запълването си ще бъде погребван и там РАО ще трябва да изживеят 300-годишния си период на полуразпад, обясни Николай Ламбев.

От догодина ДПРАО ще започне и проучване на възможностите за изграждане на национално хранилище за високо радиоактивни отпадъци, каквото е отработилото ядрено гориво от централата, и за онези средни РАО, които има полуразпад по-дълъг от 300 години, съобщи Борис Пеков. Според евродирективите такова трябва да има всяка страна, която произвежда ядрена енергия. Все още обаче никъде в света не се погребват високо радиоактивните отпадъци. В Европа Швеция и Финландия работят по токива проекти.

Този обект задължително трябва да е на дълбочина от 400-600 м и в подходящи земни пластове. Най-подходящи са солните мини, урановите са прекалено влажни, обясни Пеков. По думите му процесът по избор на площадка е изключително бавен и даде за пример хранилището за ниски и средни РАО, където проучването на терените е започнало преди повече от 30 години. Ако тръгне проект за хранилище за страните от региона, България може да участва във финансирането му, за да праща там високо радиоактивните си отпадъци, допълни той.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?