Москва пак размаха пръст за американските бази в България и Румъния

В деня, когато като член на НАТО България за пръв е домакин на високопоставен форум на Алианса и предстои да подпише споразумението за американски бази в страната, Москва отново предупреди, че е против разполагане на “значителни бойни сили в новоприетите страни членки”.

В четвъртък в София пристигна американският държавен секретар Кондълиза Райс, която участва в срещата на външните министри на НАТО, а в петък заедно с българския първи дипломат Ивайло Калфин ще положи подписа си под споразумението за съвместните военни съоръжения.

САЩ ще използват четири бази - авиобаза Безмер, полигонът Ново село, складовата база в Айтос, която е част от съоръженията в Ново село, и при нужда летището в Граф Игнатиево, като годно да приема летателна техника от всякакъв тип, използвана в системата на НАТО.

На посочените бази ще могат да служат и да се подготвят едновременно 2000-3000 американски военнослужещи, като в периодите на ротация числеността им ще бъде докъм 5000 души.

В края на миналата година Румъния подписа аналогично споразумение със САЩ.

Новите съоръжения на територията на двете страни дават на американските сили места за излитане и кацане в по-голяма близост до потенциални "горещи точки" в Близкия изток, отбелязва Ройтерс.

Това не са военни бази от стар тип, заяви на пресконференция в София Кондълиза Райс. Търсим ключови партньори, за да използваме техните територии за цели от общ интерес, обясни тя.

Русия има въпроси за базите в България и Румъния

Русия има въпроси към НАТО във връзка с обектите му в новоприсъединили се държави, по-конкретно базите на САЩ в България и Румъния, заяви говорителят на руското външно министерство Михаил Каминин в четвъртък.

"Надяваме се, че НАТО ще спази своите военни и политически ангажименти по отношение на ограничението на военни сили, когато взема решение за разгръщането на тези бази, особено ангажимента да не разполага значителни бойни сили в новоприети страни членки", заяви Каминин, предаде БТА, като се позовава на Ройтерс.

При пристигането си в София руският външен министър Сергей Лавров заяви пред БНТ, че Русия не може да е безразлична към плановете за военните бази, тъй като те са част от новата военно-политическа преконфигурация на континента.

Не можем просто да наблюдаваме, а да разберем целите на това преструктуриране, за да не е в ущърб на нашата сигурност, каза Лавров.

Разширяване към Украйна и Грузия е “изключително болезнен въпрос”

Сергей Лавров повтори в София, че разширяването на НАТО е грешка и създава нови разделителни линии. Този път предупрежденията са насочени към Грузия и Украйна, които се стремят към членство в НАТО и това е една от темите, които се разискват на неформалната среща в София.     

“ За нас това е изключително болезнен въпрос, особено във връзка с Украйна и Грузия. Говорим фактически за голяма политическа и военна промяна, която засяга интересите на Русия. Това ще ни наложи да преориентираме военния си капацитет и да реорганизираме системата на военните и индустриални връзки, а това изисква значителни ресурси", предупреди по-рано Михаил Каминин.

Според него, тъй като Грузия и Украйна вече активно си сътрудничат с НАТО, няма спешна необходимост те да стават членки на организацията.

"Ние искаме укрепване на доверието в отношенията ни и сме против създаването на нови разделителни линии в Европа", заяви говорителят на руското външно министерство.

Спорът за изтеглянето на руските войски от Грузия още виси 

Каминин спомена и друг препъни-камък в отношенията между Русия и НАТО - ратификацията на Адаптирания договор за съкращаване на конвенционалните оръжия в Европа (АДСКОЕ), който цели да установи военно равновесие на континента.

"Не можем да не сме загрижени от положението с ратификацията на АДСКОЕ, който е крайъгълен камък на европейската сигурност и материална основа на отношенията между Русия и НАТО", каза Каминин. Той добави, че темата ще бъде обсъдена на третата конференция по прилагане на АДСКОЕ в края на май във Виена.

Въпреки че сегашната версия на договора остава в сила, тя вече не отговаря на сегашната реалност в Европа, каза Каминин и призова за незабавна ратификация на адаптираната версия.

Страните от НАТО казват, че няма да ратифицират документа, докато Русия не изпълни ангажиментите си по Истанбулското споразумение от 1999 г. с ОССЕ, най-вече изтеглянето на войските ѝ от бази в Грузия. Русия не вижда връзка между двете и по думите на Каминин такъв подход е незаконен и контрапродуктивен, отбелязва РИА-Новости.

НАТО няма да използва американските бази у нас, но държи на тях

Макар че НАТО не планира да използва американските бази на българска територия, организацията е ангажирана поради укрепването на трансатлантическата връзка, заяви по-рано в четвъртък генералният секретар на Алианса Яп де Хоп Схефер.

В отговор на въпрос на български студент след откриването на изложбата "Българската армия в мисии и операции на НАТО", Схефер  каза, че споразумението, което предстои да бъде подписано в петък, е двустранно между САЩ и България, но има и индиректно значение за НАТО.

В България виждам един стабилен член на НАТО и се надявам, че скоро ще я видим като пълноправен член на Европейския съюз, допълни Схефер.

Генералният секретар изтъкна, че приносът на България в Косово, Ирак и Афганистан правят страната ни ценен член на Алианса. Схефер подчерта, че основната цел на НАТО е солидарността и взаимната подкрепа.

Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин отбеляза, че участието в мисии на НАТО е една от най-важните функции за България като член на Алианса. Решението за такова участие не е лесно нито за правителството, нито за парламента, нито за семействата на военнослужещите, добави Калфин.

За десет години над 5000 български военнослужещи са се включили в операции на НАТО, каза министърът на отбраната Веселин Близнаков. Той припомни, че България за първи път участва в операция на НАТО преди да стане член на организацията - през 1997 г. в Босна и Херцеговина, три години по-късно в Косово, а след това в Афганистан и Ирак.

Преди откриването на изложбата министър Ивайло Калфин и генералният секретар Яп де Хоп Схефер валидираха пощенска марка за софийския форум на НАТО.