Москва се стреми към многополюсен свят с главен партньор Европа

Външнополитическият партньор на Русия е Европа. Така поне смятат мнозинството от руснаците, ако се вярва на анкетите на общественото мнение. На въпроса, кой е по-добрият партньор за Русия - Европа или САЩ - 52 на сто посочват Европа и само 11 на сто Америка. Двадесет на сто от анкетираните казват, че и двете са "еднакво добри ", докато само пет на сто ги определят като "еднакво лоши". Петдесет и осем процента са на мнение,че Русия трябва да се стреми към членство в Европейския съюз. Последното, разбира се, не е на дневен ред и в по-далечното бъдеще.

Едно присъединяване на Русия не само няма да е по силите на ЕС. Вероятно и Москва би се поколебала за такова нещо и би предпочела да се вгради по-скоро в сега съществуващата европейска архитектура. Пречка за това обаче са не само структурните и законови различия, но и претенцията на Русия за особена роля в европейския контекст.

Русия, както формулира неотдавна нейният първи заместник-министър на външните работи Александър Авдеев, "желае като страна-нечленка да има в бъдеще такива отношения с Европейския съюз, каквито съществуват между неговите страни-членки". Това естествено, няма да е толкова просто. Защото отношенията на страните в ЕС се характеризират както с поемане на задължения, така и с предаване на определени права на суверенитета на Брюксел. Това са неща, които Москва трудно би приела, така както ѝ е трудно да приеме критиките срещу войната в Чечения и самовластното отношение към свободния печат.

Процесът на сближаване с Евросъюза е нещо повече от развитие на търговските отношения, той трябва да се съпровожда с утвърждаване на универсалните ценности на демокрацията в самата Русия.

Независимо от това руската дипломация разглежда развитието на отношенията с ЕС като една от най-важните си задачи. При това тя се стреми да я завоалира, като казва, че следва "външна политика по множество географски балансирани направления". Кремълският шеф Владимир Путин демонстрира това в първата година от мандата си с една почти трескава активност на посещения, при която имаше опасност да се загуби червената нишка - Западна Европа, Северна Корея, Япония, Куба. Накъде всъщност се ориентира Русия?

Нейният президент търси един многополюсен свят, който Москва тъй много иска да противопостави на едностранното надмощие на американците.В търсенето на "стратегически партньори" погледът охотно се насочва и към Индия и Китай - и двете ядрени държави и купувачи на руско оръжие, но и към Иран, Либия и Венецуела, напоследък също силно ухажвани от Москва.

Китай не е алтернатива на Европа, смятат в руското външно министерство. Сигурно е така. Икономически центърът на тежестта на руските интереси определено лежи в държавите от западния съюз, с които Москва осъществява две трети от своята външна търговия. И въпреки това руски дипломати под сурдинка признават, че е възможно да се направи опит за отиграване на "китайската карта". На това залагат най-вече "евразийците" , които изтъкват особеното положение на Русия между Европа и Азия и искат да го използват като противотежест на ориентацията към Запада. Съвсем наскоро в Москва бе учредено движението "Евразия", което възприема себе си като антипод на руските "западняци" с техните пагубни, според неговите съмишленици, либерални възгледи, и като пазител на основните руски ценности, каквото и да се разбира под това понятие.

В тази схема на САЩ се отрежда единствено ролята на "вечен противник". Отдавна е отминало времето на илюзорните руско-американски приятелства, както и на германско-руското братство на големите приятели Кол и Елцин. След смяната в Белия дом Вашингтон изразява по-отчетливо своето недоверие към руснаците. Руските хардлайнери приемат това с благодарност. Защото виждат в това потвърждение на своето геополитическо верую, което гласи - вечният враг Америка работи за гибелта на Русия. Втората световна война още не е свършила, казва пенсионираният бивш началник на някогашния съветски генерален щаб Лобов. Вашингтон продължавал да я води непримиримо с цел пълното унищожение на Русия.

Такива гледища, разбира се, са далеч от официалната политика на Русия. Но такова мислене, което се среща не само сред генералитета , но също така в Държавната дума и в научните среди, надига глава винаги когато с дебелашко поведение Вашингтон засяга Русия по болните места, пример в момента за което са плановете за американски национален противоракетен щит.

Но кого всъщност заплашва повече този растящ антиамериканизъм, питат се реалистите сред руснаците - САЩ или самата Русия? И кое е по-опасно за Русия - приближаването на НАТО до нейните граници или възможността тя да отпадне от процеса на европейското обединение? И дали съществуващата в момента само теоретична възможност да бъде създаден американски противоракетен щит е наистина по-голяма опасност от това Русия да остане отново зад борда при очертаващия се технологичен пробив? Москва още не си е отговорила на тези въпроси.