МВФ публикува доклад за пазарите на труда в Балтийските републики и България

Международният валутен фонд публикува доклад "Пазарите на труда в държави-кандидати за членство в Европейския съюз с фиксиран валутен курс: Балтийските републики и България".

Проучването анализира развитието и политиките за пазара на труда в България, Естония, Литва и Латвия, като държави, които извършват преход към пазарна икономика в условията на фиксиран валутен курс. В България и Естония функционира валутен борд, Литва е обвързала строго валутата си към щатския долар, а Латвия - към специалните права на тираж /своеобразната парична единица на МВФ/.

Според публикацията четирите държави са постигнали значителен успех в прехода и вървят по пътя към присъединяването към ЕС. Трудовите пазари са основен показател за икономическите постижения във всички икономики, но много по-изразена е тяхната роля в контекста на прехода, където са необходими значително преструктуриране и преразпределяне на ресурсите, подчертава МВФ.

Резултатите от проучването показват, че четирите държави имат доста гъвкави институции в сферата на пазара на труда, както при сравнение със страните-членки на ЕС, така и по стандартите на останалите държави-кандидати за членство.

Според официалните статистически данни икономиките на България, Литва, Латвия и Естония са регистрирали рязко икономическо забавяне в началните години на прехода. Балтийските републики са станали свидетели на положителен икономически растеж през 1995 г., а България - едва през 1998 г. При всички са се наблюдавали значителни промени в състава на производството с преход от промишлеността към услугите.

Сравнението на опита на четирите страни свидетелства за влиянието на темповете на структурните реформи върху развитието на пазара на труда. България, с най-бавните си реформи, е регистрирала относително висока безработица през разглеждания период, докато Естония, с най-бързо приложените промени, е имала значително по-умерена безработица. Освен това забавянето при въвеждането на твърди бюджетни ограничения в България и в по-малка степен в Литва, са послужили за забавяне на периодите на резки покачвания на безработицата, регистрирани наскоро в двете държави.

Въпреки наличието на гъвкави политики за пазара на работната ръка, официалната безработица във всяка една от анализираните страни не е успяла да се понижи от нивата, значително по-високи от тези в повечето промишлено развити държави.

Балтийските републики и България либерализираха пазарите си на работна ръка в началото на периода на прехода и бързо се отказаха от съветските практики. Относително малко са ограниченията пред приедприятията при наемане или освободжаване на работници, синдикатите имат минимална роля, минималните заплати са доста ниски и застраховките срещу безработица не са особено щедри.

На този фон докладът се опитва да обясни привидното противоречие между на пръв поглед либералния и гъвкав пазар на труда, със значителна подвижност на трудовата стила, и трайната висока безработица. Отчасти обяснението се намира в несъответствието между квалификацията на безработните и нуждите на новите предприятия, което също допринася за относително високата дълготрайна безработица. Този феномен пък може да заплаши политическата подкрепа за икономическите реформи и да доведе до ерозия на трудовите умения.

Ако погледнем напред, България, Литва, Латвия и Естония се стремят към включване в ЕС, което ще има потенциално съществено отражение върху пазарите им на труда. Значимите икономически предимства на присъединяването ще бъдат съпроводени от скъпи и широкомащабни реформи, включително и институционални. В сферата на трудовата политика, кандидатите ще трябва да приложат множество мерки, включително признаване на правата на трудещите се и стандартизиране на условията на труда с тези в ЕС.

За препоръчване е обаче предпазливо и поетапно прилагане на тази хармонизация. Прекалено резките промени рискуват да донесат значими разходи, да навредят на развитието на дребния и среден бизнес и да увеличат сивата икономика. Това е особено важен извод, като се има предвид, че извършването на приватизацията и на допълнителното преструктуриране както на макро, така и на микро ниво в средносрочен план, без създаване на много нови работни места, ще запази безработицата на високо равнище още известно време.