МВнР обясни механизма на хибридките: Целта е да се повлияе на парламента

България не е получила никаква официална страна от руска страна във връзка с твърдението ѝ, че взривното устройство, което експлоадира на Кримския мост, е минало през България.

"Тази информация се променя всеки ден, в зависимост от определени цели, които се преследват. Може само да гадаем, защото нямаме официална информация от руска страна, а само внушения през медиите", посочи външният министър Николай Милков в петък.

По думите му "тези внушения се подемат от различни обществени групи в нашата страна, предизвиква се обществено напрежение, което рискува да предизвика управленски дефицити, да притиснат държавните механизми – парламент, правителство".

"Внушенията се прилагат в страни, в които могат да проработят", добави той.

След формирането на новия парламент следващата седмица се очаква да се обсъди предложението на "Демократична България" страната ни да се присъедини към партньорите си от НАТО и ЕС и да помогне за отбраната на Украйна с изпращането на въоръжение и военно оборудване.

Искането на Украйна към България за предоставяне на оръжие все още е актуално, коментира министър Милков.

Първоначално руското следствие обяви, че камионът, за който се твърди, че се е взривил на Кримския мост е минал през България, но после Кремъл промени версията си и съобщи, че всъщност взривното устройство е минало през Русе. Правителството официално протестира срещу замесването на страната в казуса, а българските служби установиха, че камионът не е минавал през България, а "стока със сходни характеристики е била въведена на територията на България от друга страна членка на ЕС в контейнер с надлежно оформени документи под режим транзит".

Николай Милков коментира още и казуса с българската позиция за присъединяването на Украйна към НАТО, след като президентът Румен Радев отказа да се присъедини към декларацията на колегите си от Източна и Централна Европа, които подкрепиха пътя на Киев към Алианса.

"Да, ние подкрепяме членството на Украйна в НАТО. Това сме го подкрепили още 2008 г. в Букурещ, това го подкрепихме тази година в Мадрид. Въпросът е точно под каква формула това ще се случи", каза Милков.

Той припомни, че от 12 септември посолството ни в Киев е подновило работата си и за момента, както и други посолства на държави от ЕС, запазва присъствието си там.

Служебният външен министър съобщи, че при последните по-сериозни взривове в Киев служителите в посолството са останали да пренощуват в сградата.

Във връзка с дебата дали да бъде поканена руската посланичка Елеонора Митрофанова за откриването на парламента, Милков каза, че има елемент на реципрочност - българският посланик в Москва, както и други 40 страни, които са обявени за неприятелски, също не получават покани.

Милков обясни, че от администрацията на парламента са поискали становище по отношение на това каква е протоколната практика.

"МВнР е информирало за препоръките, които още в началото на март са дадени от Европейската комисия до европейските делегации за придържането към определени протоколни практики", обясни Милков.

В крайна сметка партиите решиха посланиците на Русия и Беларус да не бъдат канени за откриването на парламента, но Митрофанова присъства на тържествата в Пловдив по повод Деня на Съединението.