На 1800 км: Украйна атакува втори радар на руската система за предупреждение за ядрена атака

Украински дрон атакува радарна станция за ранно предупреждение за ядрен удар в град Орск, Оренбургска област, съобщи за "Украинска правда" източник от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерството на отбраната на Украйна.

Според него дронът е изминал разстояние от повече от 1800 км до обекта и е поставил "нов рекорд за обсег на дроновете камикадзе“. Нападението е извършено на 26 май.

Правителството на Оренбургска област потвърди за РИА Новости, че дрон е "паднал" в региона. "Инцидентът е станал близо до Орск, не са пострадали граждански обекти и няма заплаха за жителите", отбелязал източникът на агенцията. В същото време източник на портала Ural56.ru в правоохранителните органи посочи военен обект като възможна цел на дрона.

Преди това най-отдалечената цел на украинските дронове беше обект в град Салават в Република Башкортостан, който се намира на 1660 км от руско-украинската граница.

В Орск се намира радарната станция "Воронеж М", която е част от система за ранно предупреждение за изстрелване на ядрени балистични ракети. Станцията има обхват на откриване на цели до 6 хиляди километра.

Няколко дни по-рано, на 23 май, украински дронове атакуваха друга РЛС Воронеж ДМ в село Глубокий, Краснодарски край. Социалните медии и сателитните изображения показват щети по сградите, в които се намира оборудването на станцията.

В същото време, както отбелязва The War Zone, радарните решетки са много чувствителни и крехки системи и дори сравнително малък удар може да ги извади от строя за дълъг период от време. Според изданието радарът е бил поразен, тъй като е способен да засича изстрелванията на ракети с голям обсег ATACMS, които САЩ доставят на Украйна.

Украински удар по руския ядрен радар предизвика тревога в западните страни

Украинският удар с дрон по руски радар, който може да проследява ядрени ракети, предизвика тревога в западните страни, пише британският вестник „Телеграф“.

Киев удари радар край град Армавир в граничния Краснодарски край на 23 май, повреждайки уникалния обект, който предоставя конвенционална противовъздушна отбрана, но същевременно е част от системата за ядрено предупреждение на Москва.

Украински официални източници потвърдиха в събота, че техните сили са нанесли удара, казвайки, че обектът наблюдава въздушното пространство над тяхната страна и окупирания Крим.

Твърди се, че радарът е способен да проследява ракети с голям обхват АТАКМС, предоставени по-рано тази година от САЩ на Украйна.

Мауро Джили, старши сътрудник в Центъра за изследване на сигурността във Федералния технолгичен институт в Цюрих, заяви, цитиран от „Телеграф“, че ударът с дрон е тактически успех, защото ще накара Русия да преразпредели системите си за ПВО, а също така отбелязва, че няма недосегаеми руски военни обекти.

„Можем да спорим за ефективността и значението (на подобни удари - бел. ред.), но стратегически погледнато има логика“, заяви той.

Другите западни анализатори са по-колебливи и казват, че Украйна трябва да избягва ударите по руската ядрена инфраструктура.

„Не е много мъдро решение от страна на Украйна“, заяви, цитиран от „Телеграф“ Ханс Кристенсен, експерт по ядрените арсенали във Федерацията на американските учени. „Бомбардировачите и военните обекти като цяло са различни, защото се използват за атаки срещу Украйна“, допълни той.

Норвежкият военен анализатор Турд Аре Иварсен заяви, че ударите по обекти на руската система за ядрено предупреждение „не са никак добра идея, особено във времена на напрежение“.

„В най-голям интерес на всички е руската система за предупреждение за балистични ракети да работи добре“, заяви той, цитиран от „Телеграф“.

Кремъл смята обектите на ядрените си сили като „проекти на престиж“, твърди изданието, като удари по тях може да се приемат за особено провокативни.

Кремъл е разположил 10 радарни установки „Воронеж“ – едни от най-съвременните си – по руските граници. Всяка от тях има около 6400 км. обсег и може да следи едновременно до 500 обекта.

Русия все още не е коментирала предполагаемите атаки, но случващото се попада в тенденцията на засилване на украинските удари с дронове по цели дълбоко в Русия, включително по петролни рафинерии и транспортни възли.

Ударът е нанесен, скоро след като Москва започна тактически ядрени учения в Южния си военен окръг.

Германският канцлер Олаф Шолц категорично отказа да предоставя германски ракети с голям обсег „Таурус“ на Украйна, заявявайки, че се бои от потенциална ядрена ескалация.

САЩ досега не са отстъпили пред исканията на Украйна да ѝ се позволи да използва западни оръжия за удари от другата страна на границата.

Разочарованите украински военни командири казват, че трябва да седят безучастно и да наблюдават как Русия струпва сили по границата в район, който не им е позволено да удрят.

Оттогава руските сили са превзели няколко селища и нанасят удари по град Харков с ракети, изстреляни от бойни самолети и установки във вътрешността на Русия.

Великобритания вече е дала разрешение на Украйна да използва ракетите ѝ, за да поразява цели в Русия и в момента се засилва натискът Белият дом да я последва.

Твърди се, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън подкрепя промяната, а през почивните дни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред изданието „Икономист“, че е време „някои ограничения да бъдат отменени“.

Украйна и съюзниците ѝ от НАТО все пак трябва да внимават, заяви, цитиран от „Телеграф,“ Фабиан Хофман, докторант по ракетни технологии в Университета в Осло. Според него някои американски служители и някои от европейските съюзници на Украйна може да приемат ударите по радарите като безотговорно поведение.

„Имам известни притеснения относно политическата целесъобразност на това решение, тъй като то може да има отрицателни последици за Украйна в бъдеще по отношение на (отпадането или затягането на) ограниченията за това какви цели могат да се атакуват и какви не“, каза той.

Най-добрият ПВО комплект на Русия е беззащитен срещу американски ракети от 80-те години

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) унищожиха най-новата руска зенитно-ракетна система С-400 с помощта на остаряла американска ракета ATACMS, съобщава Bild.

Според изданието това се е случило миналата седмица близо до летище Моспино в Донецка област. За да атакуват, украинските въоръжени сили използваха версията ATACMS Block 1 (M39), която е разработена преди 35 години. През 2020 г. ракетата с обсег от 165 км беше извадена от въоръжение в армията на САЩ и заменена с нова версия ATACMS, способна да порази цели на 300 км.

Руска С-400 близо до Моспино откри вражеска бойна глава и изстреля по нея най-малко шест противовъздушни ракети, но нито една от тях не успя да прихване целта. В резултат, както отбелязва Bild, изгоряха не само руските пускови установки, но и радарният комплекс.

Преди това украинските сили унищожиха най-малко пет транспортни пускови установки S-400, както и няколко части от друго оборудване, включително команден пункт, радар и превозно средство за поддръжка, според Project Oryx, който отчита документираните загуби на оборудване по време на войната в Украйна.

Две батареи С-400 бяха извадени от строя в Крим - на нос Тарханкут и край Евпатория през август и септември 2023 г. Украинските сили действаха по същата схема: те отвличаха вниманието на системите за противовъздушна отбрана с дронове, след което ВМС на Украйна изстреляха крилати ракети "Нептун" по стартовите комплекси.

С-400 Триумф се счита за основната зенитно-ракетна система на руските въздушно-космически сили. Една дивизия на такъв комплекс, който се състои от четири машини, струва около $1,25 млрд. Общо в Русия са произведени 75 дивизии, или 300 машини от този клас.

Унищожаването на такива системи за противовъздушна отбрана е важно по две причини, каза военният експерт Дейвид Хамблинг пред Newsweek. Първо, „преди изглеждаше, че С-400 се представят добре, но сега изглеждат уязвими“. Второ, тяхното унищожаване „пробива дупки в противовъздушната отбрана, които след това могат да бъдат използвани“, подчерта Хамблинг.

В същото време С-400 е свързан с други руски системи за противовъздушна отбрана, включително ракетните системи "Бук". Това означава, че ако С-400 се повреди, цялостната функционалност на системата за противовъздушна отбрана на определено място е подкопана.

Украинските въоръжени сили започнаха да се отказват от високоточно западно оръжие поради неефективност

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са преустановили използването на някои видове западни високоточни оръжия на бойното поле, тъй като те са загубили своята ефективност, пише The New York Times, позовавайки се на два секретни доклада от украинското командване и интервюирани военни.

В документите се казва, че руската армия е "адаптирала" отбраната си към нови видове оръжия и се е научила да намалява тяхната точност, използвайки оръжия за електронна война. Примерите включват 155 mm управляеми артилерийски снаряди Excalibur, както и наземната бомба с малък диаметър (GLSDB). Преди това украинските военни се оплакаха от проблеми с прецизно управляемите боеприпаси JDAM и снарядите HIMARS.

Наземна бомба с малък диаметър (GLSDB)

Двама командири на артилерийски екипажи на украинските въоръжени сили потвърдиха в разговор с NYT, че са били принудени да спрат да използват тези снаряди. В същото време, според тях, част от доставените им западни оръжия "се провалиха с цената на човешки живот".

Съединените щати са "съвършено наясно" с нарастващите възможности на Русия в областта на електронната война, отбеляза източник на NYT в Пентагона. Според него американското военно ведомство работи в тясно сътрудничество с Киев и "помага на Украйна да остане ефективна в много трудна среда".

Руските системи за електронна война изглежда са се научили да заглушават GPS сигнали, които контролират софтуера за насочване на прецизни оръжия, казва Томас Уитингтън, младши научен сътрудник в лондонския Кралски обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI).

Бившият говорител на украинските военновъздушни сили Юрий Игнат по-рано съобщи за предимството на Русия в електронната война. Според NYT руските системи за електронна война в момента са способни да потискат украинските сигнали и да излъчват на техните честоти.

В същото време руската армия изпитва недостиг на системи за радиоелектронна борба на фронтовата линия, което по-рано призна руският президент Владимир Путин. "Да, те може да липсват някъде в даден момент в някаква конкретна част. Пак ще повторя: дължината на контактната линия е над 2 хиляди километра. В зоната на бойните действия са 617 хиляди души. Затова, разбира се, някъде може да има провали", каза Путин.